Този материал е компилация от множество източници – чуйте като аудио запис тук – книги на различни медиуми, спиритистки сайтове и други писмени материали, които се опитах да подредя и групирам за по-лесно разбиране и класификация. Цитати от различните книги са вмъкнати навсякъде по описанията, които ще чуете, не само на местата които обозначавам, че сега цитирам определен автор. Като човек който от дете се вълнува от звездите и световете в безкрайния космос, за мен всяко изречение от посочените източници беше ценно, почти нищо не е оставено назад.
Термините духовни региони, наричани още духовни зони или духовни сфери съответстват на безплътните /дезинкарнирани колективи, съществуващи в равнините на Духовете и свързани с тази или онази планета. Т.е. всяка населена планета си има своите духовни сфери и зони, които обслужват нуждите на еволюция на духовете, които живеят там.
Магнитното поле на Земята, например, би било разделено на седем духовни сфери:
И както виждаме на изображението, на което има числа:
под номер 1 са Духовни сфери на Регионите на Мрака, разположени под Земната Кора. Те са 2 на брой -Бездна и Мрака/Сенките.
След което от Земната кора започват да се разполагат във височина 3те Духовни сфери на Умбрал (в превод думата умбрал буквално значи праг, предел)
И така под номер 2 имаме сфера на Плътният Умбрал, една от най-болезнените чистилищни зони, съществуваща съвместно с инкарнираните, т.е. редом с човеците във физическо тяло.
Под номер 3 – Умереният Умбрал, тук са разположени обиталищата на дезинкарнираните и тук е където Духовете на Доброто разполагат нашироко своята помощ. Всяка рисунка отбелязана като полу-правоъгълник (или сплеснато облаче), която е маркирана в този регион, представлява едно „обиталище“.
Под номер 4 – отново е сфера на Умбрал, но вече тук е преходна зона, където са разположени звездните болнични градове и колонии като Наш Дом и Алворада Нова, и тук обитават духове, на които предстои да се инкарнират.
И сега достигаме до Висшите духовни сфери. Това са региони на щастие, където отсядат Духове отдадени на голямо морално извисяване. Там обитават Добрите Духове и Висшите Духове
Под номер 5 е обозначен астралния план, където са градовете на науката и изкуството.
А под 6 и 7 – висшия астрален план. Повече детайли за тях ще чуете след малко.
Към момента на провеждане на това изследване 2017г. данните за обитателите на Земята са общо 30 милиарда = 6.5 милиарда инкарнирани + 23.5 милиарда дезинкарнирани . Т.е. съотношението е 3 пъти и половина повече са духовете спрямо инкарнираните в тяло.
И нека видим сега по-детайлно тази информация, която е събрана след анализ на различни източници на информация, но обхваща разнообразни медиуми и техните психографирани трудове. Материала е преведен от португалски език, и е нещо което от около една година ми се искаше да ви споделя особено силно, но все не намирах време. Нещо, което ще ви изясни и ориентира, дори когато слушате някоя аудио книга или ако изследвате сънищата си, които често отразяват някоя от описаните духовни зони.
Духовните Региони или Духовните Сфери са разположени в непосредствена близост до Земната Кора, на извънфизично ниво.
Съществуват региони или духовни сфери с различни еволюционни степени, вариращи от прости аванпостове (или помощни станции) до истински духовни градове и колонии. (пример от книга „Пратениците“ на медиума Шико Шавиер за Помощната станция на колония Кампо да Пас, управлявана от Алфредо и Исмалия в Глава 16 На Помощната Станция – един аванпост на Работниците на Доброто в ниските духовни зони )
Тези региони постепенно се разделят на места на страдание и невежество до места, където Духът е в състояние на по-голямо разбиране и е щастлив.
Вземайки предвид покаянието в изкупителния му аспект, съществуват множество места на изпитания в невидимата за нас сфера. Те са предназначени за регенериране и подготовка на покварените или упорити в престъпленията същества (т.е. тези, които са бунтари и непокорни, желаещи да си останат в злото), за да опознаят първите прояви на угризение и покаяние. Това са началните етапи на работата по изкупление. Тези места представляват част от така наречените Низши Зони.
1 Духовни сфери на Регионите на Мрака, разположени под Земната Кора
„Такива общности постоянно биват посещавани от Духовни Благодетели. Много от тези благодетели се установяват посред бездните региони, в конструкции под общото название ядра или помощни пунктове.“
Това знание е много важно да го запомним, приятели, защото описанието, с което сега ще ви запозная, може да ви се стори тежко за приемане и смилане и все пак… да си напомним, че тези региони не са изоставени и постоянно биват посещавани от Духовни Благодетели, които разполагат там своите помощни станции за подкрепа на страдащите.
1.1 Бездна/ Мрак/ Сенките –
това са подразделенията на Духовен Регион, лишен от всякаква светлина, местообитание на Духове, все още обвити от най-разнообразни вибрации на злото и които са имали осъдително морално поведение в своите опитности в прераждането. Но, като казвам осъдително морално поведение, имам предвид най-тежките престъпления срещу Божествените Закони. За тези духовни сфери са характерни неизказани страдания. Духовете се свързват с региона по съвест и се групират в „Долини“ или „Области“, в съответствие с тежките грешки, които са извършили в последната си реинкарнация. Това също е и зоната, в която първоначално попада духът Еустакио, както разгледахме в Глава 32 от книгата, поради умишленото зло, което беше вършил в последната си инкарнация на планетата Земя.
ДУХОВНА БОЛНИЦА МАРИЯ ОТ НАЗАРЕТ
Пример за такова групиране на духовете в регионите на Мрака е „Долината на Самоубийците“, за която знаем, че редовно е посещавана от служители на „Духовна Болница Мария от Назарет“ за спасяване и извеждане на души.
Искам да ви разкажа сега малко повече за тези работници на Бог отдадени на най-страдащите същества.
„Божията дъщеря, Мария от Назарет, едно изключително еволюирало същество, майката на майките, която се отзовава на самоубийците, извършва една велика работа за тези духове. За Мария от Назарет Духовете самоубийци трябва да достигнат утехата, точно както Юда я получи, без осъждане. Мария предлага любов във лицето на толкова много оплаквания от страдание, носейки малко мир и помощ, или с други думи един нов шанс, нова надежда. Милостта се манифестира дори в долината на страданието.
Майката на Исус и нейните служители приветстват отчаяните хора, които се озовават там. Дори на духовно ниво, Мария от Назарет продължава да се грижи за другите, подкрепяйки тези, които са изгубили вяра в живота.
Там тя се появява с присъствието си, носейки думи на вяра и посреща, заедно със своя екип, една обширна група, която извършва спасяванията, тази обширна група е така наречения Легион на Служителите на Мария.
Духовността разчита на „Болница Мария от Назарет“, която има една красива градина, бели сгради и много благодат. В творбата „Спомени на един самоубиец“, написана от Ивон до Амарал Перейра, се съобщава, че тази болница разполага с превозни средства, които спасяват тези братя, и веднага щом пристигнат, те получават първа помощ.
Става ясно, че при пристигането си мнозина, освен емоционалния шок, който изпитват, имат нужда от специални грижи за духовните си тела и изискват по-голяма чувствителност и внимание, тъй като, поради извършеното самоубийство, те много сериозно са наранили самите себе си.
Става дума за един изключително организиран отдел, който разчита на много работници, които помагат на безнадеждните, тъжни и неутешими Духове. Мария от Назарет присъства с цялото си милосърдие, отвеждайки Духовете в един кабинет и по този начин се извършва един вид регистрация на тези братя, като записване, за да могат да продължат към болничното отделение. Мнозина пристигат с кошмари, мъки, угризения, срам, в допълнение към лезиите* (раните по духовното тяло), които са причинили сами на себе си.
„Светлинни сонди, вани с магнитни свойства, квинтесенциални балсами, интервенции с използване на сияйни субстанции, извлечени от слънчевите лъчи“, са някои от леченията, които жертвите на самоубийство получават веднага щом пристигнат в Болница Мария от Назарет, за да могат да получат помощ в засегнатите и наранени области на техния периспирит.“
И сега след тази обнадеждаваща информация, която, когато аз чух за първи път изпитах едно особено чувство на възхищение и преклонение пред Божията мъдрост и милост, която намира начини да ни подкрепя дори когато сме извършили най-големите грешки, искам да се върнем към свидетелствата които ни дава духът Андре Луис чрез медиума Шико Шавиер.
Тук все още коментираме Регионите на мрака или Сенките, Бездната.
Пътувайки през тези региони в работни задачи по подпомагане, Духът Андре Луис ни разказва впечатленията си от подобни духовни зони, „Работници на вечния живот, Глава 6 В нощта:
„В пространството се скитаха странни звуци. Чувах ясно крясъците на диви същества, а посред тях болезнени човешки стенания, издавани може би от огромно разстояние… Птици с чудовищен вид, по-черни от нощта, още отдалеч уплашено бягаха от пътя ни. И въпреки че сянката беше плътна, успях да видя малко от безкрайната пустош на околността. След няколко минути ходене се появи Луната като кървава топка през мъглата, разпръсвайки оскъдни лъчи светлина. Вече можехме да идентифицираме някои особености на суровия терен. Стигнахме до блатиста местност, където се открояваше ниска растителност. Изсъхнали бурени и тъжни храсти се издигаха безразборно от земята.
Дълбоко удивен обаче, при заобикалянето на огромна локва, чух ридания наблизо. Имах отчетливото впечатление, че гласовете идваха от хора, потънали в отблъскващи субстанции, толкова неприятни бяха излъчванията, които витаеха във въздуха.
О! Какви сили срещнахме там! Разпръснатият мрак не позволяваше да възприемем подробности; обаче се убедих в съществуването на жертви в близост до нас, които очакваха нашата провиденческа подкрепа.
Сега ще разгледаме 3те подсфери на духовна зона Умбрал
2 УМБРАЛ
Това е един духовен регион, който започва на Земната Кора. Той функционира като регион за изчерпване на умствените остатъци, един вид чистилищна зона, където на квоти се изгаря разлагащия се материал от илюзиите, които съществото е придобило атакувайки и презирайки сублимната възможност за едно земно съществуване, в който е съсредоточено всичко, което няма интерес за по-висшия живот. Това е регион за изчерпване и пресушаване на менталните остатъци; това е една чистилищна зона, затворените там Духове се смятат за онеправдани и се чувстват безнадеждни, защото не са открили във Висшия Живот това, което техните религиозни вярвания са разпространявали.
УМБРАЛ „ е тъмната зона на толкова хора в света, които не са се решили да прекрачат вратите на свещените задължения, задържайки се в долината на нерешителността или в блатото на многобройни грешки.
Чрез мисълта и закона за привличането душите срещат в Умбрал компания от спътници, която е в унисон с наклонностите на всеки.
Никой не се променя изведнъж поради простия факт че смъртта на физическото тяло се е случила. Духът му се привлича по магнетизъм на такова място и сред такива духове подобни на него самия по мислене, навици и съществуващи несъвършенства.
2.1 Първата сфера е „плътния“ УМБРАЛ,
от най-болезнените чистилищните региони, той е най-материализиран и от неговите обществени организации, толкова близки до нас, рядко получаваме новини, въпреки че там пребивават по-голямата част от дезинкарнираните на планетата.
Там е съсредоточено всичко, което няма полезност за висшия живот. Например: отмъщение, омраза, завист, ярост, гняв, гордост, арогантност, суета, ревност и др.
Там се срещат компактни легиони от нерешителни и невежи души, които не са достатъчно зли, за да бъдат изпратени в колонии на по-болезнена поправка (т.е. надолу към регионите на мрака), нито достатъчно благородни, за да бъдат изпратени в издигнатите нива (т.е. нагоре към преходните зони и колонии).
Те представляват редици от жители на Умбрал, непосредствени спътници на инкарнираните хора, отделени от тях само чрез вибрационните закони, защото както казахме зоната стартира от земната кора.
Следователно не е изненадващо, че такива места се характеризират с големи смущения.
Там живеят и се групират бунтовници и негодуващи от всякакъв вид. Те също така образуват невидими ядра със забележителна сила, поради концентрацията на общите тенденции и желания. Това е зона на палачи и жертви, на експлоататори и експлоатирани.
Низшата зона, за която говорим, е като къща, където няма хляб: всички крещят и никой не е прав.
В местностите на Умбрал най-близки до Кората климатът е преобладаващо студен, поради липсата на слънчева светлина. Вятър духа във всички посоки. Топографията на околната среда формира един набор от мистериозни или мрачни пейзажи, подобно на наблюдаваните в някои филми. Има много високи върхове, които приличат на игли от мрак. В пропастите и бездните откриваме странна растителност. Ужасяващи на вид птици изпълват тишината с мъчителни крясъци.
МАЙКАТА НА ШИКО ШАВИЕР РАЗКАЗВА
Пример – свидетелството на Мария Жоао де Деус „Писма от една покойница“ – майката на медиума Шико Шавиер, която умира рано в неговия живот, и след години започва в поредица от писма да му разказва за местата в Духовния свят, които посещава.
Страдащите души
В областите на блуждаещите духове не всички места са курорти за почивка, учене или благополучие. (erraticidade, блуждаещо състояние – термин описващ всички духове, които са в положение на изчакване в духовния свят за определени периоди преди да се реинкарнират отново в плътно тяло) Съществуват тъмни региони, изпълнени с горчивина, образувана от замърсената съвест на Духовете, които ги населяват.
Конфликтна е ситуацията на страдащите души, които са препратени към този климат, защото ще живеят с горчивия плод на семената, които разпръснаха в дните на своя временен живот.
Кръгът на болестите
Имах възможността да посетя някои от тези центрове на безбройни и болезнени сълзи; и в тях открих някои от старите си познати от Земята.
Колко болезнени са дните, които там преминават тежко!
Състоянието на тези групи се дължи на дълбоко вкоренените във физическото тяло впечатления, където изобилстват страдания от всякакъв вид, но които съществуват според определенията на един природен закон, регулатор на въпросите за компенсациите и обезщетенията.
Изкуплението на егоизма, алчността и похотта
Следователно в нивата или равнините на Блуждаещите Духове съществуват определени места, където съществата, чиито умове са настроени към един и същи диапазон, се съюзяват. Там живеят онези, които са се привързали твърде много към земните фриволности, чувствайки безутешно липсата им; онези, които поставят над всичко егоистичните грижи и алчността; създавайки със своите фикс идеи един цял свят от въображаеми монети и ценности, обсебени от виденията на злато.
В света онези, които са се отдавали твърде много на плътски удоволствия, които са намирали само в това единствената цел на съществуването, живеят с отраженията на дивите си страсти и всички картини, формирани от вибрациите на тези низши и отслабени умове, се характеризират от гъсти сенки.
Писъци, проклятия, сълзи
Техните възклицания пронизаха душата ми, изпълвайки я със сурови страдания.
„О! Боже на безкрайната милост, защо унижаваш с толкова строгост моя виновен дух? Какво ме ползват титлите на Земята, нейните почести и отличия? Не осъзнах ли вече цялата тежест на моите отклонения, Господи?
Упреци като тези бяха примесени с викове и богохулства редом до ридания и много сълзи.
Възстановяването и триумфът са възможни чрез любовта
След това попитах моя просветен Ментор за причината за тези страдания.
„Тези региони – каза ми той – „са най-близко до Земята, и именно това определя свещения статут на компенсациите и обезщетенията, защото тези вредни атмосфери отразяват чувствата, които преобладават там.
Завистта, алчността, амбицията, чувствеността царуват свободно.
Всички същества, които се събират тук, могат да се спуснат диво до местата, където са живели преди, привързани към всичко, което представлява мотива на техните удоволствия.
Те не знаят как да вибрират с идеалите на душата и не искат да изоставят илюзиите на земните си дни.
Живеят със своята собствена мъка и таят неописуеми желания.
Що се отнася до възможната Божия прошка, тя не е оправдана*; както и обидите и богохулствата на хората не достигат до него, Силата на Създателя не може да се персонализира, за да даде благословии. (т.е. прошката не се показва в такива ситуации, докато на духът не му писне от тези низши умствени творения и не пожелае да се махне оттам.)
Божият закон винаги е Любовта. Любовта е светлината, която обгръща вселената; това е животворният етер, това е обичта на посветените духове, това е радостта на добрите, това е борбата, която усъвършенства.
Виновната душа може чрез настойчива молитва, чрез обновяване на желанията, да реорганизира своя вътрешен свят, балансирайки го, за да получи по-голяма сила към новите цели на възстановяване и усъвършенстване, като по този начин улавя, в тази Вселенска Любов, елементите за нейния триумф в борбата; но молитвата не отдалечава от пътя онова, което самата душа е търсила чрез мислите и действията си.”
2.2 Във втората сфера над земната кора се помещава по-умереният УМБРАЛ
където Духовете на Доброто разполагат по-обширно своята помощ и където са разположени „обиталищата“.
Тук отново ще прибегнем до описанията на Мария Жоао де Деус майката на Шико Шавиер, която в книга „Писма от една покойница“ ни описва тази духовна сфера:
В плана на дезинкарнираните
„Неотдавна, сине мой, ти изрази желание да ти опиша мястото, където сега се намирам на духовно ниво. Доста е трудно едно буквално описание, по отношение на новата ми среда, но ще се опитам, въпреки естествените недостатъци, които се показват.
Земята е центърът, тоест база на голям брой духовни сфери, които я заобикалят концентрично. Не мога да уточня броя на тези сфери, защото те се простират до една граница, която моето разбиране засега не може да постигне.
Колкото по-еволюирало е съществото, толкова по-извисено ще бъде неговото обитание, докато достигне точката, в която тези сфери взаимно проникнат в сферите на другите по-съвършени светове, следвайки духовете по тази възходяща скала на прогреса във всичките му аспекти. Едва сега успях да премина към втората сфера, след упорит труд в полза на рафинирането и усъвършенстването на моята личност. Ще се опитам да обобщя колкото е възможно повече, за да ти дам една идея за моето местообитание.
Една усъвършенствана Земя
Тук, синко, се чувствам изненадана, защото виждам един вид продължение на планетата, която изоставихме. Представи си Земята, изпълнена със своите природни красоти, но морално по-съвършена и ще имаш образа на тази втора сфера, която ми служи като дом.
Имаме къща, птици, животни, събирания, институции подобни на земните семейства, където духовете са групирани чрез най-святи симпатии.
Изкуството тук е по-красиво и по-съвършено и, тъй като поклонението на Бог е неразделна част от всички неща в нашия нов живот, сред нас има много радост. Аз например се чувствам заобиколена от много мили другари, с които се посвещавам на задачите, които ме засягат.“
2.3 Третата сфера, за да сме прецизни, все още представлява част от УМБРАЛ, но бидейки преходна зона,
тя приютява Духове, нуждаещи се от прераждане /реинкарнация.
ПРЕХОДНИ ЗОНИ – Това са духовни колонии, поставени в Умбрал, подобно на оазиси в пустините. Духовете, които успяват да достигнат до тях, поради заслуги на съвестта си, намират в тях подкрепа и помощ, като могат да се пренастроят и също да еволюират. Те са разположени над умерения Умбрал и под висшите региони.
В тази трета преходна сфера е разположен град „Наш Дом”, в една точка над град Рио де Жанейро и на височина, която не можем да дефинираме, но която се намира в йоносферата.
Астрален град „Наш дом“, по информация на Андре Луис, е основан от изтъкнати португалци, дезинкарнирани в Бразилия, през 16 век, където е локализирано в момента Губернаторството.
За тези три сфери на зоната Умбрал книгите на Андре Луис ни дават новини, изобразявайки сгради и организации, поддържани от Духове на Доброто, имайки за своя цел помощ и подкрепа към по-изостаналите Духове, като също ни разказват за условията, в които живеят страдащите Духове извън поддръжката на тези организации.
Някои от информациите включени в този анализ са от книга „Град на отвъдното“ написана 40 години след книга Наш Дом, чрез сътрудничеството на Франсиско Кандидо Шавиер, Хейгорина Куня и духовете Андре Луис и Луциус.
Дори в Умбрал никога не липсва божествена защита. Всеки Дух остава там времето, което му е необходимо. За това Исус позволи да се издигнат много колонии като Наш Дом, посветени на работата и на духовната помощ.
Като пример ще припомня и последния споделен епизод на книга Еустакио – глава 32 Последиците от самоубийството, духът му беше обитател на Бездната, след това на Плътния Умбрал, когато създаде в себе си условия да бъде подпомогнат и беше изтеглен на една помощна станция на Алворада Нова, която се намира в самата зона на Плътния Умбрал. Там получи необходимата помощ до следващото си прераждане на земята. Когато пожела да се качи до самата колония Алворада Нова, му беше отказан достъп. Сега с вас виждаме реално каква разлика има между духовните зони и техните под нива, и защо не е възможно на един дух, който в последната си инкарнация се е самоубил, да получи достъп до преходна зона – където е колония Алворада Нова, това е много по-високо ниво от местата, в които се озовава духът му след самоубийството. Процеса на очистване за Еустакио трябва да стартира незабавно чрез ново прераждане преди да му бъде възстановен отново достъпът до колония Алворада Нова, с което място видяхме в предишните глави, че е силно свързан и има приятели там.
3 Висши духовни сфери
Това са региони на щастие, където отсядат Духове отдадени на голямо морално извисяване. Там обитават Добрите Духове и Висшите Духове. Андре Луис ни разказва за незабравимото си преживяване в една духовна сфера, в която беше отведен по време на сън, докато неговия периспирит почиваше на леглото му в Наш Дом.
Това, което се случи с този духовен приятел, според собствените му думи е следното:
„Наш Дом“, Глава 36 Сънят – пътуване до Висшите Духовни Сфери:
„За миг почувствах усещане на лекота в цялата си душа и имах впечатлението, че съм отнесен в малка лодка, плавайки към неизвестни региони.
Къде ме отвеждаха? Беше невъзможно да се каже. До мен седеше един мълчалив мъж, който направляваше лодката. Чувствах се като дете, неспособно да опиша чудесата пред мен. Въодушевен от великолепието на пейзажа аз се оставих да бъда пренесен безмълвно. Малкият плавателен съд сякаш плаваше бързо, въпреки че постепенно се издигаше нагоре. След няколко минути се озовах в едно прекрасно пристанище, където някой ме викаше с една особена обич в гласа:
— Андре!… Андре!…
Обзет от радост, аз слязох в истински детски порив. Можех да разпозная този глас сред хиляда други. След миг се озовах в ръцете на майка ми, преливащ от радост. Тя ме заведе до една разкошна гора, където цветята бяха надарени с едно уникално свойство – запазваха светлина, предлагайки постоянна наслада от ухание и цвят. Блестящи златни килими се простираха по същия начин под големите дървета, в които вятърът прошепваше в листата. Чувствах едно ненадминато усещане за покой и щастие.“
От книга „Работници на вечния живот“ (Obreiros da vida eterna), Глава 3 Сублимния гост. (все още не е преведена книгата)
В книгата „Върнах се“ („Voltei“), от Ирмао Жакоб, духът автор ни разказва за една духовна колония, разположена в най-висшите сфери:
„Пътят, по който минавахме, беше ограден с цветя, някои от които сякаш гравирани със сияйна субстанция, които превръщаха пейзажа в едно копие на небосвода. Близките дървета сякаш бяха покрити със звезди. В крайна сметка в коя страна бях отнесен от смъртта? Дали Земята се бе издигнала на Небето или Небето се беше спуснало на Земята? Видях пред възхитените ми очи да се разгръща един цветен и сияен пейзаж на едно щастливо село. Пресичахме дълги и красиви алеи, оградени с капризна и красива растителност, когато имах удоволствието да видя някои птици, белязани от поклонническа красота. Те пееха екстатично, прославяйки Божествеността.”
3.1 Изкупени Общности. Те са разположени в най-извисените региони от духовното пространство на Земята.
(Да изкупиш означава да придобиеш отново, да си възвърнеш изгубеното, да се възстановиш).
Що се отнася до различните духовни области, ние знаем, че Изкупените Общности обитават по-издигнатите зони на духовността. Тъй като всичко във Вселената еволюира, Духовете също се подчиняват на закона на прогреса. Духовете, които се намират в тези светове, могат да ги напускат, за да отидат там, където трябва.
Изкупените общности*, като Асклепий, например, образуват една група в Плана на Безсмъртните.
Обитателите на тези сфери живеят далеч над нашите представи за форма, в условия, които не сме способни да оценим в сегашната ни концепция за живота. Те вече са загубили всякакъв директен контакт със Земната Кора и биха могли направят така, че да бъдат усетени на нея, само посредством пратеници и мисионери с голяма сила.
3.2 СИЯЙНИТЕ СФЕРИ – Духовни Региони, където царят истинска доброта, упование и щастие.
В книга „Отречение“, (Renuncia) продиктувана от Духа Еммануел, чрез медиума Франсиско Кандидо Шавиер, е описана духовната станция, с която е свързан Духът Алционе. Това са пейзажи, за които бедното ни въображение не може дори да мечтае.
В заключение няколко малки цитата от лекцията на една дама, бразилка, която изследва темата и ме впечатли със своята задълбоченост и познания.
„Както може да се заключи от разказите на гореспоменатия Пратеник (Андре Луис), духовните сфери се отличават с различни вибрации, които се пречистват с отдалечаването им от ядрото.
Знаем, че Земята е един голям магнит, който се проектира в Космоса, поддържайки едно активно и диференцирано магнитно поле, което държи духовните сфери, по такъв начин, че например, когато магнетизма на Земята и на Марс се уравновесяват, докосвайки се, двата свята взаимно проникват един в друг чрез своите най-крайни сфери.
Но от Земната Кора до тази граница, континентите и моретата се проектират, и където и да се намира Духът според своята вибрационна идентичност, където и да е в това огромно магнитно пространство, под своите крака ще има твърда почва и над главата си открито небе, тъй като неговите сетивата не са способни да възприемат сферите, които са над него. В тази позиция той ще има същата планетарна география, която отговаря на нашата и същото време като нашето, тъй като ще бъде под същата часова зона.
Четейки Андре Луис, когато описва втората и третата Умбрал сфера, ние виждаме, че и в двете има твърда, солидна почва, плодородна земя, която е покрита с растителност. Ако е така, лесно се вижда, че за техните жители ние живеем вътре в Земята.
В книгите на Андре Луис също може да се види, че Духовете, които са отгоре, могат да преминават през сферите, които са под тях, но Духовете, които са в низшите сфери, не могат сами да преминават към по-висшите сфери.
Транзитът между сферите става по различни начини:
- чрез „магистрали на светлината“, описвани от Духовете като специални пътища, предназначени за най-важния транспорт.
- посредством така наречените „изходни полета“, които са точките, в които двете близките сфери се докосват.
- чрез водите, предполага се, че тези води, които обграждат континентите.
На страница 50 на книга Освобождение (Libertação), отново чрез Шико Шавиер и Андре Луис, намираме препратки към „изходните полета“.
А в книга Наш Дом, в глава 36, когато разказва за начина, по който насън е преминал към висша сфера, Андре Луис говори за една лодка с кормчия, държащ кормилото, и за едно движение на издигане нагоре, докато не излязат пред едно пристанище, като всичко показва, че преминаването е било през водите на океана.
Разбира се, това са някои съвсем елементарни аспекти на този много важен въпрос за духовните сфери на Земята.
В бъдеще със сигурност по този и други важни въпроси Духовете ще хвърлят повече светлина, което ще ни позволи да разберем малко повече света, който се намира над нашата вибрационна граница. Това може да се заключи от твърдението, което се открива в книга „Пратениците“:
„(…) Има обаче, Андре, други фини светове, вътре в плътните светове, прекрасни сфери, които взаимно проникват една в друга. Човешкото око страда от различни ограничения и всички физически лещи събрани заедно не могат да уловят полето на душата, което изисква развитие на духовните способности, за да стане забележимо. Електричеството и магнетизмът са два мощни потока, които започват да разкриват на нашите инкарнирани братя нещичко от безкрайните потенциали на невидимото, но все още е твърде рано да се мисли за пълен успех. Само за човека с развити духовни сетива е възможно да се разкрият някои детайли от пейзажите пред очите ни.
Повечето обвързани със Земната Кора същества не разбират тези истини, докато не загубят най-плътните физически връзки. По Закон не трябва да виждаме друго, освен онова, което можем да наблюдаваме и да ни е полезно.“
Еволюция в два свята
Цитат от една по-научна като стил психографирана книга, за онези от вас които имат любопитството да чуят и такъв поглед над темата: – книга Еволюция в два свята, на духа Андре Луис:
Съставни елементи на духовните сфери
На духовен план дезинкарнирания човек по пряко ще се справя с един жив и многообразен флуид, пламенен и неудържим, който ще се роди от собствената му душа, тъй като можем да го определим до известна степен като страничен продукт на космичния флуид, погълнат от човешкия ум, в един виталистичен процес, подобен на дишането, чрез който създанието усвоява силата, излъчвана от Създателя, която се разпространява из Космоса, като я трансформира, на своя собствена отговорност, за да повлияе на Творението, започвайки от себе си.
Този флуид е неговата собствена непрекъсната мисъл, генерираща енергийни потенциали, за които не е и мечтал. Със сигурност, в новата сфера на действие, към която се озовава отнесен от смъртта, той открива материята, позната в света, в нов вибрационен диапазон.
По-сложни и фини атомни елементи, под водорода и отвъд урана, във форма, различна от тази, която е характерна за планетарната почва, подобряват Периодична таблица на химичните елементи. Почвата на духовния свят, структурирана от тези елементи, всички те граничещи с квинтесенцията, отговаря на специфичната тежест на Духа и, притежавайки потенциални възможности и богатства, го очаква, за да се запълни със слава и красота.
Условия на околната среда на духовните сфери
Тогава, в безсрочното жилище, към което е прехвърлен, човекът открива същите закони на гравитацията, които контролират Земята, с дните и нощите отбелязващи отброяването на времето, въпреки че суровостта на сезоните се потиска от факторите на околната среда, които хармонията на Природата осигурява, установявайки почти постоянен и почти еднороден климат [това е в случаи на сфери на средна и висша еволюция].
Растенията и животните, опитомени от човешкия интелект в продължение на хилядолетия, могат да бъдат аклиматизирани и подобрени там за определени периоди на съществуване, в края на които те се връщат към ядрата си на произход в земната почва, за да напредват в еволюционния процес, компенсирани с ценни придобивки на очистване, чрез които помагат на флората и фауната, които са обичайни на Земята, с ползите от т. нар. спонтанни мутации.
Растенията, поради тяхната най-проста клетъчна конфигурация, служат на извънфизично ниво за ограничено размножаване, оставяйки там потомци, които по-късно се връщат на полето на обикновения човек.
По протежение на тези обширни области от фина материя, които заобикалят тялото на Планетата, които се наблюдават в кората на самата Земя, простирайки се от континенталната повърхност до океанското дъно, започват щастливите и по-малко щастливите популации и селища, както и адските агломерации на дезинкарнирани същества, които се страхуват от творенията на собствените си мисли и намират убежище в сенките, страхувайки се или отвращавайки се от присъствието на светлина.
0 Коментара