Естество на общуванията с духове – Груби, лекомислени, сериозни и поучителни (инструктивни) общувания

Книга на Медиумите, Алан Кардек

ГЛАВА X Естество на общуванията с духове
Груби, лекомислени, сериозни и поучителни (инструктивни) общувания

133 – Казахме, че всяко следствие, което разкрива в своята причинност един дори и незначителен акт на свободна воля, свидетелства чрез това обстоятелство за съществуването на една разумна причина. По този начин едно просто движение на масата, което отговаря на нашата мисъл или проявява преднамерен характер, може да бъде считано за едно проявление на интелект. Ако всички проявления бяха ограничени само до тези граници, темата би събудила у нас твърде незначителен интерес. Макар че това вече би било нещо, което ни уверява, че в подобни явления има нещо повече от чисто материално действие, то практическата полза, която би последвала би била нулева или поне много ограничена. Случаят обаче променя изцяло своя облик, когато този интелект придобие такова развитие, което позволява редовен и непрекъснат обмен на идеи. Вече те не могат да се разглеждат като прости интелигентни прояви, а са истински общувания. Средствата, с които разполагаме днес, позволяват да получаваме от духовете общувания толкова обширни, ясни и бързи, колкото тези, които поддържаме с хората.
Който успее да вникне надълбоко и вземе предвид скалата на Духовете (Книга на Духовете, въпрос №100), от безкрайното разнообразие, което духовете показват според двойния аспект на интелигентността и морала, лесно ще се убеди, че трябва да има съответстваща разлика в техните общувания, която задължително ще отразява висотата или изостаналостта на техните идеи, тяхното знание и невежеството им, техните пороци и техните добродетели; и с една дума няма да си приличат повече от общуванията на хората, от диваците до най-просветения европеец. Нюансите, които те представят, могат да бъдат групирани в четири основни категории. Според това какъв характер е по-подчертан, те се делят на: груби, лекомислени, сериозни и поучителни.

134 – Грубите комуникации са онези, които са формирани от маниери, които противоречат на благоприличието. Те могат да идват само от духове от нисък клас, все още покрити с всичките нечистотии на материята и по никакъв начин не се различават от общуванията, които идват от порочни и груби хора. Те отвращават всеки, който не е напълно лишен от всяка деликатност на чувствата, поради причината, че в съответствие с характера на духовете те биват тривиални, подли, вулгарни, нахални, арогантни, злонамерени и дори нечестиви.

135 – Лекомислените комуникации произлизат от безгрижни, подигравателни или игриви духове, по-скоро измамни, отколкото зли и които не отдават никаква важност на това, което казват. Тъй като те не съдържат нищо неприлично, тези съобщения доставят удоволствие на определени хора, които се забавляват с тях, защото намират удоволствие в безполезните разкази, в които се говори много за да не се каже нищо. Такива духове излизат понякога с остроумни и хапливи тиради, а в тях чрез вулгарни шеги често казват тежки истини, които почти винаги уцелват в десетката. Тези безотговорни души са около нас на рояци и се възползват от всяка възможност за да се намесват в общуванията. Най-малко ги тревожи истината; оттук и злото очарование, което намират в заблуждаването на онези, които имат слабостта и дори презумпцията да вярват в тях само поради думите им. Хора, които обичат този вид комуникации, естествено дават достъп на несериозни и лъжливи Духове. Сериозните духове се отдалечават от тях, точно както в човешкото общество сериозните хора избягват компанията на вятърничавите.

136 -Сериозните комуникации се отличават по тежестта на темите, които засягат, и са извисени по отношение на формата. Всяка комуникация, която е свободна от лекомислие и грубост, и която има една полезна цел, дори и с личен характер, поради този прост факт представлява едно сериозно общуване. Не всички сериозни Духове са еднакво просветени; има много неща, които те не знаят и за които може да се объркат добросъвестно. Ето защо истински висшите Духове ни препоръчват непрекъснато да подлагаме всички комуникации на ситото на разума и най-строгата логика.
По отношение на сериозните комуникации е необходимо да се прави разлика между истинските и лъжовните, което не винаги е лесно, защото точно под маската на висотата на езика някои самонадеяни Духове, или псевдомъдри, се стремят да ни натрапват най-лъжовните идеи и най-абсурдните теории. И за да им се вярва повече и да се покажат от по-голяма важност, тя нямат скрупули да се кичат с най-уважавани имена и дори с най-свещените. Този метод на измама е една от най-големите спънки на практическия Спиритизъм; ще се заемем с него по-късно, с цялата прецизност и детайлност, които един толкова важен въпрос изисква, като в същото време ще оповестим средствата за предусещане и интуиция за опасността от лъжовни общувания.

137 – Поучителни и инструктивни са сериозните комуникации, чиито основен обект представлява някакъв урок даден от Духове, по тема от науките, морала, философията и т.н. Те са повече или по-малко задълбочени, в зависимост от степента на издигане и дематериализация на Духа. За да получите реални плодове от тези комуникации, те трябва да бъдат редовни и продължени с постоянство. Сериозните духове се свързват към тези, които желаят да се учат, и подкрепят усилията им, оставяйки на лекомислените Духове задачата да забавляват онези, които в подобни прояви виждат единствено мимолетно разсейване. Само от постоянството и честотата на тези комуникации може се определят моралното и интелектуално достойнство на Духовете, които ги дават, и доверието, което те заслужават. Ако за да преценяваш хората ти трябва опит, много повече такъв е необходим, за да формираш истинска оценка за Духовете.

Квалифицирайки комуникациите като поучителни и инструктивни, допускаме, че са верни, защото това, което не е вярно, не може да бъде поучително, дори да е казано с най-внушителния език.
Следователно в тази категория не можем да включим определени учения, които наистина имат само формата, много често високопарен и претенциозен стил, с който диктуващите Духове, повече самонадеяни, отколкото образовани, се надяват да измамят тези, които ги получават. Но неспособни да ги запълнят със задълбочено съдържание, което им липсва, тези Духове не са в състояние да издържат дълго ролята, която се стремят да играят. За кратко време те се издават, разкривайки своя фарс, стига техните диктовки да имат продължителен характер, или ако бъдат разпитвани по-задълбочено.

138 – Средствата за комуникация са най-разнообразни. Въздействайки върху нашите органи и върху всички наши сетива, Духовете могат да се проявят за нашето зрение, т.е. като привидения; като допир, чрез видими или скрити осезаеми впечатления; за слуха чрез звуци; за обонянието чрез миризми без известна причина. Този последен вид на проявление, макар и много реален, несъмнено е най-несигурния, поради множеството причини, които могат да предизвикат грешка. Ето защо няма да се спираме твърде дълго на него. Това, което трябва да проучим с внимание са различните средства за получаване на комуникации, тоест на един редовен и продължителен обмен на мисли с духовете. Тези средства са: почукванията, словото и писмеността. Тях ще ги изучаваме в специални глави.