(ХИНДУИСТКА ЛЕГЕНДА)
Кандата, злодей, издъхнал без признаци на покаяние, беше хвърлен от неизменна Справедливост в тъмния регион на чистилищните мъчения.
В продължение на много векове той безразлично понасяше мъките на Ада.
Един ден обаче закоравялото му сърце беше докоснато от бледия лъч светлина на покаянието.
Той коленичи и помоли с пламенна молитва за защитата и милостта на Господа на Състраданието.
В същия момент пред него се яви сияещата фигура на един Ангел, който му каза:
– Господът на Състраданието чу смирената молитва, която току-що каза. И ето ме, за да те спася от тъмните наказания на Ада. О, Кандата! В хода на предишните ти животи имало ли е ден, в който да си направил едно добро дело, независимо колко малко може да е било? То би ти помогнало сега, освобождавайки те от мъките, които без почивка ще те измъчват! Но никога не очаквай да видиш как сегашните страдания, следствие от твоето минало, престават, ако все още съхраняваш чувства на егоизъм и ако душата ти все още пази нечистотата на суетата, похотта и завистта! Кажи ми, о Кандата! Ако искаш да си тръгнеш оттук, какъв акт на добрина извърши в живота?
– За Бога на Милостта! – възкликна Кандата, изпълнен с дълбоко смирение и тъга – Никога в отминалия си живот не съм извършил никакво достойно или похвално дело. Съществуването ми беше безкрайна броеница от престъпления и безчестия от всякакъв вид!…
– Кандата! – продължи Ангелът. – Опитай се да си спомниш в детайли всички действия от тъмното си минало! Една наистина добра постъпка от твоя страна, само една, е достатъчна, за да получиш Божията прошка! Някога помагали ли си с милостиня на безпомощните по участ?
– Никога! – измърмори с приглушен глас Кандата.
Ангелът продължи:
– Някога казвал ли си дума на утеха или на доброта на онези, които са в беда и отчаяние?
– Никога!
– Дори веднъж ли не те докосна съжалението към болните, нито веднъж ли не даде каквато и да е защита на слабите и нещастните?
– Никога! – изхлипа Кандата с отчаянието на покаялите се.
– А за животните, нашите низши братя? – настоя Ангелът. – Всички слаби същества на света ли третираше жестоко и безпощадно?
– Слава на Бога! – възкликна Кандата. – Спомням си, че веднъж, докато пресичах една гора, видях малък паяк, който се опитваше да се скрие под тревата. – „Няма да настъпя този беден паяк – помислих си – защото е слаб и безвреден“. Отклоних крачката си, за да пощадя живота на нещастното и плахо зверче. Дали това би било едно приятно действие в очите на Създателя?
– Щастлив си, Кандата – отвърнал Ангелът. – Този малък акт на доброта, който току-що си спомни, без съмнение е достатъчен, за да те спаси от Ада; и самият горски паяк скоро ще ти осигури – по божествена воля – единственото средство за спасение. От безкрайната висота на Небето паякът ще ти хвърли една нишка; чрез нея ще можеш да се възнесеш в лоното на Всемогъщия!
И като каза това, Ангелът изчезна.
Почти в същия миг Кандата видя с голямо учудване, че една нишка от паяжина се спусна от божествените висини към дъното на черната бездна, която го измъчваше. Тази нишка, на вид с измамна слабост, представляваше спасение за него, мечтаното Щастие! Щеше завинаги да бъде свободен от неописуемите мъчения на Ада!
Без да се колебае, Кандата я грабна и започна да се катери. Веднага усети, че нишката – по волята на Всемогъщия – е здрава и издържа перфектно тежестта на тялото му, което се люлееше в пространството.
Внезапно обаче, по средата на изкачването, бандитът се сети да погледне надолу и забеляза, че неговите другари по нещастие също се опитват, мъчат се да се спасят от района на мъките, изкачвайки се по същата нишка.
– Със сигурност такава тънка нишка не ще може да издържи тежестта на всички тези хора – ужасено си помисли Кандата.
И, подтикван от страшен Егоизъм, желаещ само своята свобода – без да го е грижа за чуждото нещастие – той извика на нещастните хора, които вече се вкопчваха с адска борба в спасителната нишка:
– Пуснете се, нещастници! Пуснете се, тази нишка е само моя!
В същия миг нишката от паяжина се скъса и Кандата отново се върна в дълбините, в които толкова дълго бе търпял такива жестоки наказания!…
Спасителната нишка, достатъчно силна, за да отведе хиляди същества, разкаяли се за престъпленията си, в Рая, се беше скъсала под тежестта на егоизма, който злото бе втълпило в едно сърце.
(Извадка от книгата ,Легендите на пустинята“ на спиритисткия автор Малба Тахан)
0 Коментара