(Материал с коментари върху „Празния Час“ на Шико Шавиер и насоки при по-осезаеми форми на духовни въздействия.)
Тази статия може да чуете като подкаст епизод на моя канал на адрес https://youtu.be/Scx4qBoMAGw
Едно от най-впечатляващите неща в метода на регресия в минали животи е възможността за докосване до мъдростта на Духовните ни Водачи. Кой човек не би жадувал за такава връзка, та човечеството от незапомнени времена търсим по старите книги формули за живота, предсказания, насоки, нещо, което да ни изясни повече целта на пребиваването ни на планетата Земя и как да се справим най-успешно със своя път и програма.
Днес ще ви запозная с един такъв мъдър духовен ментор, който често цитирам с някои от произведенията, които е продиктувал на бразилския медиум Шико Шавиер – това е нашият Андре Луис, докторът от книга и филм Наш Дом, действителен персонаж от бразилската история в началото на миналия век с истинското име Карлос Шагас.
Андре Луис е името, което използва да разкаже своя път след смъртта, без да нарани близките си, тъй като по време на психографиране на книгите все още някои от рода са живи на планетата Земя.
Повода да намеся този развит дух е една тема, която срещам сред хората, с които работя, но реално като чуете описанието – то кой ли не изживява това състояние на Фини Духовни Въздействия. Тук думата фини е в смисъл на неуловими, така леки, че чак незабележими, че нещо ти е въздействало дори… и все пак накрая си проличава чрез последиците.
Сред клиентите съм срещала най-различни хора, с различни силни качества, и въпреки това духовните инсинуации постъпваха в ума им през някои слаби звена – при някои това беше лошата себеоценка и силна самокритичност, при други беше горделивостта и суетата, при трети желанието за контрол и страха, че нещата тотално ще се объркат, ако ти самия не държиш здраво юздите, депресията, самосъжалението, чувството на вина, тъгата, угризенията за една допусната грешка в миналото – всичко това и много още може да се изброи като онези малки пробойни, които се ползват, когато имаме духовни влияния върху себе си.
За Духовните ни Благодетели тези опасности са много видни, за това и в множество психографирани книги те изпращат предупреждения и директни насоки за какво точно да внимаваме, описвайки кога умът ни е най-уязвим за атака.
Като най-опасен е посочен „празният час“, т.е. времето, в което ума ни сякаш само си почива и блуждае, когато обичаме да казваме – ами нищо не правя, почивам си; или – само си разглеждам във фейсбук, нищо особено.
Независимо имате ли физическо занимание в този момент или не, важно е къде е умът и с какво е зает умът ви. Защото една домакиня може да се занимава с домашното почистване, или приготвянето на храната, или да подрежда дрехите и пак умът ѝ да стане отворена врата за недобри влияния.
Понеже всички прекарваме много време в социалните мрежи, ще дам пример за едно влияние в следствие на просто разглеждане на публикации. Неминуемо дори и да не е ваша начална цел, докато си разглеждате различни забавни неща, лека полека ви се набиват на очи какво правят другите хора, кой къде ходил, какви успехи постигнал, какви мъдрости споделя… и бавно, но сигурно умът ви започва да се отваря за духовно въздействие поради факта, че у вас може да се появи една несигурност – едно сравнение на вас със другите започва и дори без да сте имали това настроение в началото след няколко часа вече се чувствате мизерно, провален човек, някой, който сякаш не прави достатъчно за да успее… защото досега сте гледали другите какво правят, и здравият разум и логика са били замъглени от онези наши невидими събратя, които само чакат малко да се пропукаме в защитата си и да ни подадат още по-отчаяни мисли, още по-сломяващи идеи, един вид „доказателства“, че ние наистина нищо не сме постигнали, и как въобще живеем.
Разбира се в тези идеи няма нищо вярно, защото първо истинската картина на животите на хората не е това, което фейсбук показва и второ, защото никой не може да носи чуждия кръст. Всеки е дошъл за нещо на тази планета и си има своя начертан път да извърви, уроците по него да научи. Тогава как смеем да сравняваме себе си с някой друг, като дори не знаем предисторията на дадения човек, неговите минали животи, недовършени задачи и плана, с който сега е дошъл, нито помним своите цели и програма на прераждането.
Същата духовна атака чрез нашите мисли може да дойде и докато просто умът ни скача от тема в тема, докато правим някаква физическа дейност, и особено когато тези теми не са ни най-малко градивни.
Нека видим сега какви са заръките на един истински Духовен Ментор, развит дух, който вече се е доказал чрез всички книги продиктувани през медиума Шико Шавиер.
Запомнете едно нещо, когато вие попадате на някакви послания, съобщения с известни имена като подпис, т.е. с претенцията, че са с известни духовни автори: Проверявайте самото послание по неговото съдържание, не вземате за чиста монета нещо, само защото отдолу е ползвано популярно име на личност доста уважавана в религиозните и философски области на някоя държава или по целия свят. Висшите духовни учители се познават по посланията дори и отдолу да няма подпис. Те никога няма да ви тласкат към материалното, низшите страсти и егоистичните цели. Обикновено винаги ще препоръчват дисциплината, учението, работата в полза на всички.
Нека видим какво ни казва Андре Луис в глава Празният Час, част от книгата „Irmãos Unidos“ получена 1988 г. чрез психографиране от медиума Шико Шавиер:
От въведението към книгата само ще спомена, че тя е написана като отговор на множество въпроси адресирани към духовните ментори от хора, които искат да се подготвят за Духовния Живот, за да не се озоват един ден напълно неграмотни в Духовния Свят.
Ето ги думите на Андре Луис:
„ПРАЗНИЯТ ЧАС
Когато ръцете си почиват, умът се сблъсква с проблема на празния час.
Ако вие търсите интеграция с Божествения Учител, научете се да използвате празния час.
Помислете за болния брат, който призовава за духовна помощ и, ако обстоятелствата не благоприятстват вашата лична визита, му помогнете с вашите любящи вибрации.
Засадете едно плодородно дърво.
Потърсете компанията на поучителна книга и се опитайте да уловите нейните уроци.
Вземете молив и си направете бележки, които ще послужат на паметта ви, или напишете някоя утешителна фраза, която може да допринесе за сеитбата на утешението и доброто настроение.
Възползвайте се от възможността за един разговор, в който да съдействате за възстановяването на човек изпаднал в обезкуражение.
Коментирайте величието на доброто, избягвайки, обаче, да навлизате в тона на тържествените речи, така че да достигнете до вътрешния свят на слушателите и да успеете да ги обновите.
Когато сте сред Природата, медитирайте върху великолепните зрелища на Божествената Мъдрост, които тя предлага, от мъничката къща на мравките до изпълнените със звезди небеса, събиращи в дълбините на битието незабележимата същност на небесното наставление.
Съсредоточете вниманието си върху всичко, което е полезно и благородно, добро и красиво и не се отклонявайте, защото, когато ръцете почиват, идва проблемът на празния час; и сеячите на злото намират достатъчно възможности за сеитба на раздори и неразбирателство, заедно с които вие неусетно ще започнете да губите време си, усложнявайки собствените си борби, за да изгубите след това своя живот безполезно.“
В началото виждаме едно положение – „когато ръцете си почиват умът се сблъсква с проблема на празния час“. Но опитът показва, че ако вършим една монотонна работа, нещо което не изисква концентрация и мисъл от нас, ние пак можем да изпаднем в лоши мисли и под духовна атака. За това приемете този текст и тези насоки и за случаите, когато вършите рутинни и добре познати неща, за да бъдете бдителни къде отиват мислите ви и в кои теми се потапят.
Второто изречение на Андре Луис – ако търсите интеграция с Божествения Учител, научете се да използвате празния час.
Много добре разбирам, че българина няма добра представа от фигурите дори в нашата християнска религия, повече не вярва на църквата и на официалната религия. Но нека кажем така – ако искате да избегнете негативни духовни влияния, научете се да използвате празния час. А като последствие, и заради цялата посока, в която по нов начин ще ангажирате мислите и действията си, то неминуемо вибрациите ви ще се протегнат нагоре към Учителя Исус, дори това да не е било началното ви намерение. Доброто привлича още повече добро.
По нататък Андре Луис ни казва: – Помислете за болния брат, който призовава за духовна помощ и, ако обстоятелствата не благоприятстват вашата лична визита, му помогнете с вашите любящи вибрации.
Каква хубава идея е това – да се помолим или да пратим обич и добра енергия към някой, за когото знаем, че има нужда от помощ. В случаите, когато можем, нека отидем да подкрепим човека на място морално или физически. Понякога малко разговор с някой, който те разбира, вдига жизнения тонус на страдащия, дава надежда, сгрява душата. Но при всички случаи нашият „празен час“, в който рискуваме неплодотворни мисли и духовни инсинуации да бъдат посети в умовете ни, ако просто се оставим безконтролно накъдето ни отвее вятъра, то можем да го изпълним с полезно съдържание, както казва Андре Луис визуализирайки, молейки се и пращайки добра енергия към нуждаещ се наш събрат.
„Засадете едно плодородно дърво.“ Този съвет го виждам изпълнен при мой приятел, който регулярно в градината си засажда плодни дръвчета, такива които ще привлекат птички, пеперуди и всякакви животинки, които да се хранят от тях. По нашите ширини растат различни дървета, но със сигурност знаем какво удоволствие и радост може да донесе сянката на което и да е дърво в летния зной, колко се радваме като децата, ако попаднем под една хубава ябълка или череша, или дори орех.
Следващият съвет на Андре Луис: – Потърсете компанията на поучителна книга и се опитайте да уловите нейните уроци.
Четенето отваря и разширява съзнанието, дава нов речников запас на умът ни и нови концепции, с които духовните ни водачи могат да работят, когато искат да ни вдъхновят за нещо определено. Едно от най-важните неща, които допринасят за лесната проводимост на връзката между човек и духовният му водач е разширеното и обогатено съзнание. Неслучайно медиумът Шико Шавиер от дете е каран да чете книги, още в невръстна възраст Духовният Свят го наставлява да чете (дори на свещ в онези години началото на 20 век), за да подготви съзнанието си за огромната работа като психографиращ медиум, която му предстоеше. Но тук в съвета на Андре Луис виждаме и нещо друго – опитайте да уловите нейните уроци, казва той по повод книгата, която ще четем. Т.е. не препускайте бързо като конче през страниците, а се задълбочавайте, разсъждавайте какво виждате, какво усещате там, какви примери ви се дават и по кои теми. Това приятели е цял един арсенал, ако четете подходящи добри книги. До ваше знание ще дойде арсенал от утешителни примери, фрази, случки, които може да извадите от паметта си и да използвате за утеха на някой човек в нужда. Примерите утешават и действат хиляди пъти по-силно от която и да е суха теория.
Може би за това идва и следващите съвет на Андре Луис:
„Вземете молив и си направете бележки, които ще послужат на паметта ви, или напишете някоя утешителна фраза, която може да допринесе за сеитбата на утешението и доброто настроение.
Възползвайте се от възможността за един разговор, в който да съдействате за възстановяването на човек изпаднал в обезкуражение.“
Разбира се, че не винаги около нас ще има по някой нуждаещ се, но когато няма, и ние се намираме в празния час, т.е. умът ни е свободен, можем да разсъждаваме, да четем и размишляваме върху такива полезни примери, които окуражават, които са градивни и за нас и за всеки човек, на когото бихме могли да ги разкажем един ден при възможност.
Ето следващият съвет на Андре Луис, който е предназначен, когато имаме компания, т.е. когато сме в среда с други хора: „Коментирайте величието на доброто, избягвайки, обаче, да навлизате в тона на тържествените речи, така че да достигнете до вътрешния свят на слушателите и да успеете да ги обновите.“
Какво иска да ни намекне с тези думи – избягвайки, обаче, да навлизате в тона на тържествените речи? Иска да ни предупреди да не се отдалечаваме от слушателите си, навлизайки в празни философствания и речи с патос, все едно сме пред огромна публика, но да запазим личния подход, споделянето, интимността на изказването, което някак отваря сърцето на отсрещния човек и му позволява той да надникне също и в самия себе си, как се чувства по обсъжданите теми. Да почувства комфорт и доверие да сподели също, да изрази съмнения или опасения, да потърси съвет.
Предпоследния съвет на Андре Луис е за времето прекарано в Природата – да се замислим върху това, което виждаме, кой е създал прекрасната Природа, така съвършено обновяваща се и себеподдържаща се, не виждаме ли Закона за Прогреса в нея, Закона за Прераждането, за вечното Обновление, където и да погледнем – от мъничката къща на мравките до изпълнените със звезди небеса. Не всеки човек ще осъзнае Бог, докато се разхожда из Природата, особено егоцентрика и консуматора, който само е свикнал да взема, а не мисли кое от къде идва. И все пак Природата си остава прекрасен начин за контакт с Духовния Свят, за обновление на нашите флуиди, защото в горите, в парковете, е населено с Духовни Същества отговарящи за билките, дърветата, въздуха. Нашата собствена мисловна нагласа може да се протегне и да влезе в синхрон и хармония с тях, да приемем обновителните енергии с благодарност и осъзнаване за любовта и мъдростта на нашия Отец, създал прекрасната ни планета като наш дом.
И финала на Андре Луис: всичко, което е полезно и благородно, всичко добро и красиво – то трябва да е фокус на нашите мисли, без отклонения. Защото отклоним ли се отваряме се за опасностите на „празния час“ – тук празен е със смисъла на празен от градивно съдържание.
И както казва Андре Луис тогава „сеячите на злото намират достатъчно възможности за сеитба на раздори и неразбирателство, заедно с които вие неусетно ще започнете да губите време си, усложнявайки собствените си борби, за да изгубите след това собствения си живот безполезно.“
Тези препоръки са силен антидот срещу всякакви депресии и продължително униние, защото те генерират в себе си положителни вибрации, положителни резултати, които автоматично не ви остават повече да потъвате в лошо настроение, нито да мислите неверни неща за себе си.
И сега накрая от мен нещичко да препоръчам за по-груби намеси. Горе обяснихме за фините духовни въздействия, които неусетно и неуловимо ни се прокарват докато сме в празния час на ума. А моят съвет сега е за по-осезаемите духовни атаки или просто по-грубо усещащи се присъствия, например чрез внезапно главоболие. Уловите ли се, че неусетно в ума ви е започнала да тече негативна реч, или гняв и раздразнение навлизат за нещо старо, отминало вече, или просто силна стрелкаща болка в главата, която идва като от нищото изведнъж, или внезапна тъга и униние, самосъжаление все едно сте допуснали огромен провал, можете да сте сигурни, че е започнало влияние и стъпката на момента, която да предприемете е една бърза молитвичка, – на глас, ако можете (собствения глас да си го чуете успокоява много), или наум, ако обстоятелствата не позволяват друго.
В тази молитвичка се обърнете към Бог за помощ и му обяснете какво сте забелязали в мисловния си поток, какви внезапни низши чувства са нахлули в сърцето ви без да ги искате, Помолете се духовните ви Водачи да се погрижат, ако наоколо е дошла някоя страдаща същност, която изпитва подобни чувства и мисли. Напомнете, че вие няма как да помогнете на тази душа, но със сигурност техните Духовни Водачи са много близо и само чакат да ги поемат под ръка и да ги заведат Нагоре към Духовните Сфери, където ги очакват духовното им семейство, приятели, любими създания от последния им и от по-стари минали животи.
Бъдете търпеливи и кажете със свои думички тази молитва, сякаш ви слуша едно дете, за което хем молите Бог да се погрижи, но в същото време вие самите утешавате и окуражавате да напусне земната повърхност и да тръгне към по-добро място, където ще получи лечение и отговори на всички важни въпроси, които вероятно го измъчват.
Това приятели е много бърз начин да се прекрати каквато и атака/въздействие на момента, но не като гоним, който и да било, а като утешаваме и подаваме подкрепа, извикали най-напред Духовните Водачи на помощ.
Вибрациите на състрадание и разбиране в душата ви, моментално ви издигат на безопасно място. За това не изпитвайте раздразнение, нито гняв към тези случващи се понякога по-осезаеми духовни атаки. Това дори може да не е умишлена духовна атака, а да е някоя душа наскоро дезинкарнирана и в пълен смут и неразбиране относно новото си положение. Нормално е да има много въпроси и емоции, и да се е привлякла по някаква причина около нас, вероятно по зона на подобие, по тема, която има и в нашия живот. Когато изпитват такъв стрес и тревога какво се случва с тях, душите търсят да говорят с някой, в техните очи няма по-голяма страдание от собственото – за това и ние усещаме тези странни бързи главоболия, напрежението понякога, идващо от тяхната настоятелност. Но истината е, че ние не сме подходящите да им помогнем напълно – обаче можем да дадем началните утешения и да извикаме Духовните Водачи да ги поемат и отведат към духовните болници Нагоре.
И така приключваме днешната тема за фините духовни влияния, за по-осезаемите духовни намеси и употребата на празния час със наставленията на духа Андре Луис, познат герой на онези, които вече слушаха аудио книга Наш Дом и гледаха филма (ФИЛМА МОЖЕ ДА СЕ ГЛЕДА ОТ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ НА МОЯТА ФЕЙСБУК СТРАНИЧКА – Хипнотична Регресия, Минали животи и живот между преражданията
0 Коментара