Раздел Безчувствени Духове, книга Рай и Ад, автор Алан Кардек
Анжела – един безполезен живот
(Бордо, 1862 г.)
Духът спонтанно се представя на медиума с името на Анжела.
1 Въпрос:
– Съжалявате ли за грешките си?
– Не.
– Тогава защо дойдохте при мен?
– За да експериментирам.
– Значи не сте щастлива?
– Не.
– Страдате ли?
– Не.
– Какво ви липсва?
– Мир.
Някои духове смятат за страдание само това, което си спомнят от физическата болка, въпреки че моралното им състояние е непоносимо.
2 – Как може да ви липсва мир в духовния свят?
– Една горчивина по миналото.
– Болката от миналото е угризение на съвестта. Не се ли разкайвате?
– Не. Страх ме е от бъдещето.
– Какво ви притеснява?
– Неизвестното.
3 – Искате ли да ми кажете какво сте правили в своето последно съществуване? Може би
това ще ми помогне да ви просветля.
– Нищо.
4 – Каква беше вашата социална позиция?
– Средна.
– Бяхте ли омъжена?
– Бях омъжена и бях майка.
– Ревностно ли изпълнявахте задълженията си на тази двойна длъжност?
– Не, съпругът ми ме дразнеше, както и децата ми.
5 – Какъв беше животът ви?
– Живот на забавление, докато бях сама и на отегчение, след като се омъжих.
– Какви бяха вашите занимания?
– Никакви.
– Кой се грижеше за къщата ви?
– Прислужницата.
6 – Не трябваше ли в тази безполезност да потърсите причината за вашата скръб и вашите страхове?
– Може би имате право.
– Не е достатъчно просто да се съгласите. Бихте ли искали, за да поправите това безполезно съществуване, да помагате на грешните Духове, които страдат около нас?
– Как?
– Помагайки им да се подобрят с вашите съвети и молитви.
– Не знам как да се моля.
– Ще се молим заедно и вие ще се научите. Искате ли?
– Не.
– Защо?
– Защото ме уморява.
Духовния водач на медиума
Ние ви даваме указания като поставяме пред вас различни степени на страдание и различните позиции на Духове осъдени на изкупление в резултат на техните грешки.
Анжела беше едно от онези същества без инициатива, чийто живот беше толкова безполезен, както за другите, така и за самата нея. Тя само се наслаждаваше на удоволствието, беше неспособна да търси в учението или в изпълнението на задълженията към семейството и обществото единственото удовлетворение на сърцето, което може да създаде очарованието в живота, защото съществува във всички времена.
Посвети своите млади години единствено на лекомислени забавления. После, когато дойдоха сериозните задължения, светът за нея беше празен, защото имаше празнота в сърцето си.
Без сериозни дефекти, но без качества, тя направи съпруга си нещастен, изложи на риск
бъдещето на децата си, съсипвайки тяхното благополучие със своята липса на загриженост и мързел. Повреди способността за преценка и сърцето на децата, първо чрез своя пример, а след това като ги изостави на грижата на слугите, които тя дори не си направи труда да избере.
Животът ѝ беше безполезен за доброто и точно поради тази причина тя е виновна, защото злото се ражда от пренебрегване на доброто. Разберете, че не е достатъчно да не
извършите грешки, необходимо е да практикувате добродетелите, които са им противоположни.
Изучавайте заповедите Господни, мислете върху тях и ще разберете, че поставят една бариера, която обезопасява границата с пътя на злото, която в същото време ви принуждава да се обърнете за да поемете по противоположния път, който води към доброто. Злото е противоположно на доброто, така че онзи, който иска да го избегне, трябва да влезе по обратния път. Без това животът му е нулев, неговите произведенията са мъртви. А Бог Нашият Отец не е Бог на мъртвите, а е Бог на живите.
Въпрос към духовния водач на медиума:
– Мога ли да попитам какво може да е било предпоследното съществуване на Анжела? Последното трябва да е следствие от предишното.
Отговор:
– Тя живееше блажената леност и безполезност на монашеския живот.
Мързелива и егоистична по природа, тя искаше да опита семейния живот, но духът ѝ
постигна много малък напредък. Винаги отхвърляше вътрешния глас, който ѝ показваше
опасността. Тя имаше слаба предразположеност и за това предпочете да не го слуша, отколкото да положи усилия да преодолее опасността още от самото начало.
Днес тя все още разбира риска от оставане в тази неутралност, но не чувства сили да направи най-малкото усилие да се измъкне от тази ситуация.
Молете се за нея, събудете я, принудете очите ѝ да се отворят към светлината: това е един дълг и нито един дълг не се пренебрегва.
Човекът е създаден за дейност: дейността на Духа е неговата същност, активността на тялото е една необходимост. Тогава изпълнете условията за съществуване на Духа, като безсмъртно същество, предназначено за вечен мир!
Тялото ви е просто една машина в служба на Духа, подчинена на вашия интелект. Работете, култивирайте интелекта, за да дадете един здравословен тласък към инструмента, който трябва да ви помогне да изпълните своята задача. Не го оставяйте нито в покой, нито в тъмнина и помнете, че мирът, който вие желаете, ще ви бъде даден само след работа. Колкото по-дълго време вие пренебрегвате работата, толкова по-дълго ще продължи тревогата от чакането.
Работете, работете без прекъсване. Изпълнявайте всичките си задължения, без
изключение. Правете го с усърдие, със смелост и постоянство, и вашата вяра ще ви поддържа. Онзи, който съвестно изпълнява най-неблагодарната задача, най-незначителната във вашето общество, е сто пъти по-високо в очите на Всемогъщия, отколкото този, който налага тази задача на другите и пренебрегва собствената.
Всичко е стъпка за изкачването до Небето: не го чупете под краката си, имайте предвид, че сте заобиколени от приятели, които ще протегнат ръцете си към вас и които подкрепят онези, които насочват силите си към Господа.
Монод
0 Коментара