книга: „ОБРАТИТЕ, КОИТО ЖИВОТЪТ ДАВА“
Послание от духа Марк Виниций https://youtu.be/2YMmBV9Yzyo
С голямо задоволство в братско събиране на духовен план, видях отново моя приятел Жозе, от когото се бях отдалечил вече няколко инкарнации.
Заедно бяхме живели в минали времена и си спомнях с известно смущение определени лекомислени епизоди, които бяхме преживели.
Всъщност аз се чувствах променен и, малко по-опитен, опитах се да отблъсна неприятните мисли.
Жозе, несериозен и безотговорен спътник, въпреки че беше добър и щедър приятел, той имаше дефектът да говори твърде много. Докато разговаряше с някого, губеше чувството си за мярка и коментираше интимни въпроси, включващи репутации, слухове, и добавяше, на гребена на ентусиазма, нови нюанси за да оцвети случая, без да осъзнава, че се подхлъзва към клевета.
Много пъти той предизвикваше интриги и разногласия, раздяла и спорове между
създанията.
Правеше го повече от лекомислие, отколкото от желанието да причини вреда.
В общи линии по-късно съжаляваше, но злото вече беше свършено…
Прегърнах го възторжено, защото го ценях, а вътрешно търсех да съхраня аргументи, за да
неутрализирам неподходящите му приказки.
Жозе ме прегърна щастлив и след няколко думи, ние се присъединихме към останалите
от групата в приятен разговор.
И все пак ме чакаше голяма изненада. По време на нашите братски разговори Жозе едва
произнесе някои сериозни думи, на почивки, и бих казал, с известна трудност.
Стори ми се напълно различен от човека, когото познавах от преди. Беше по-балансиран и по-щастлив. В погледа му имаше разбиране и благост.
Доволен, аз отбелязах неговия духовен напредък и когато се оттеглихме заедно от събранието, Жозе, хващайки ме под ръка ми каза:
– Радвам се да те видя в добро разположение! И знам, че забелязваш, че аз също съм различен.
– Прав си, Жозе! Сега си много по-добре!
И страхувайки се да си спомня грешките от миналото си, аз добавих:
– В действителност всички напреднахме! Това е от Закона.
– Така е – отговори ми Жозе – Обаче всяко завоевание има една цена, която трябва да платиш. И платихме предварително. Необходимо е да дадеш, за да получиш.
– Но забелязвам, че ти е трудно да се изразяваш. Ти, който беше толкова променлив и
многословен!
– Знаеш, че причиних много злини с език в услуга на безотговорността… Този дефект представляваше за мен сериозна причина за безпокойство. Живях измъчван, заплетен от разногласията и интригите, които изрекох, преследван от последствията от това поведение и чувствайки се безсилен да ги овладея!…
Всяко съществуване, когато се връщах тук, чувствах угризенията в съвестта ми да се увеличават, виждайки списъка на дълговете да расте значително, затруднявайки моя духовен напредък!…
В други области аз имах голям напредък, но когато опираше до тази слабост, нищо не постигах. Затова реших да подам моя случай до по-висшите органи, натоварени да ни насочват, които грижовно предложиха да проучат моите възможности.
Един ден стигнаха до едно решение и аз отидох за да ме запозная с него. След като чух и видях, малко засрамен, ретроспективното проучване на моите условни рефлекси и поведението ми в миналото, моят духовен ментор отбеляза:
„Тъкмо проучихме твоя случай. Достигнал си до такава точка на автоматична реакция, че твоята воля е почти неефективна за да избегне подхлъзване. Следователно става необходимо да парализираме средството за съгрешаване за да се научиш наново и балансирано да запазваш контрол над него. Съветваме към едно прераждане, в което поради различни обстоятелства, ще загубиш речта си. Което ще бъде лесно да се получи, защото, както виждаш, тя вече е повредена и е засегната от негативните вибрации, с които си я обвил. Тъй като си решен да се бориш, за да се подобриш, постигнахме този дар от Господ с помощта на молитвата! Подробностите ще бъдат разучени с братята, отговарящи за планиране на прераждането.“
– Признавам, че изпитах голям шок. Колкото повече обаче мислех за случая, толкова повече разбирах, че имаха право. Преродих се във Франция, син на благородници. Въпреки това, необичайна болест парализира езика ми, пречейки ми да говоря с другите деца. В началото се борех с всички сили да избягам от болестта, която ме накара да страдам ужасно. Въпреки това малко по малко свикнах с нея. С течение на времето парализата стана пълна. Не можех да издам и един звук. В суровостта на изпитанието обаче се чувствах щастлив, струвайки ми се,
че някаква вътрешна сила ме поддържаше.
Изкушенията бяха по-големи, защото хората, знаейки, че не мога да говоря, нямаха нищо против да дискутират сериозни въпроси в мое присъствие. И така ставах свидетел на интригите и лъжите, на омразата и злобата, похотта и егоизма, които изригваха в салоните на френския Двор. Но така се научих да познавам красотата и силата на тишината! Често пъти, ставайки свидетел на развитието на фактите, благодарях на Бога, че не съм можел да говоря за това. Започнах да забелязвам опасността от думите и техните последствия. Стигнах до края на съществуването си по-балансиран и спокоен.
Но само едно преживяване не беше достатъчно! Реинкарнирах се отново с частична парализа на езика.
Подложен на дълго и болезнено лечение за да проговоря, възстанових използването на
болния орган, с помощта на приятелските наставници, но като остатък от атрофията имах едно ужасно заекване. Не можех да говоря свободно, защото заеквах неприятно. И въпреки че имах желание да говоря, срамувах се, забелязвайки дискомфорта, който причинявах
в тези, с които разговарях…
В крайна сметка се върнах в тази последна инкарнация с нормален орган, но запазвайки
натрупания опит, вече не чувствах желание да говоря. Бях заобиколен и изкушаван от всички онези, които колекционират чуждите дефекти и ги излагат на показ! С Божията милост обаче успях да победя!
След кратка пауза Жозе продължи, усмихвайки се:
– От много години не съм говорил толкова много, колкото днес! Изтощен съм!
Виждайки съвършенството на Божествения закон аз отговорих:
– В действителност постигна желания напредък, но на каква цена! – заключих
малко шокиран от страданието на Жозе.
– Но виж добре, приятелю! Колко злополуки биха били избегнати, ако всеки един от нас
можеше напълно да командва плътските средства в живота? И ако не можем да ги контролираме и те стават опасни, логично е, подобно на моторните превозни средства, че трябва да бъдат отведени в сервиза за ремонт. Днес утвърждавайки ползата да замълча в подходящия момент, считам за незначително, че съм дал само един език за да платя цената на мълчанието!
Когато Жозе свърши, аз бях този, който мълчеше, навлизайки дълбоко в красотата на урока…
Книга: „Обрати, които животът предприема“.
Послание от Духа Марк Виниций.
Психография от Zíbia Gasparetto.
0 Коментара