автор Ричард Симонети, книга „От другата страна на улицата“ („Atravessando a Rua“)
Марио Клебер, един отдаден педиатър, направи последното си посещение в детската градина на спиритистите, където оказа медицинска помощ на 150 деца, преди да тръгне на дълъг път.
– Всички са добре. Моята тревога е за Джони. Много е отслабнал и не реагира на лекарството. Двата пъти, когато го приемахме, той имаше подобрения, но не достатъчно задоволителни…
– Сега също би могъл да се подобри – коментира Маргарида, държавния служител, отговарящ за детската градина – но имайки предвид условията в неговия дом, едно чудо е, че е още жив!
– Това чудо се повтаря с милиони същества. В неговия случай обаче изглежда се касае за един вроден дефицит. Малкото, което успеем да му дадем тук за да го укрепим, се губи когато се прибере у дома.
Джони беше на 1 годинка. Той тежеше колкото 5 месечно дете, изключително слаб, жертва на продължителни инфекции и непобедими чревни разстройства.
Бащата, чиято единствена инициатива спрямо сина му се ограничаваше до това да му избере английско име, което звучеше странно за едно недоразвито момченце, беше заклет алкохолик, алергичен към работа. Тази, която гарантираше издръжката, беше съпругата, ако може едно 5 членно семейство да се издържа с минимална заплата. Спасението беше в детската градина, където трите деца прекарваха деня, когато тя изпълняваше задълженията си на домашна прислужница, а мъжа ѝ се скиташе по баровете.
Марио приготви рецептата за Джони, даде насоки на Маргарида, даде адреса на един колега, който щеше да го замества при спешни случаи и се сбогува. Той се чувстваше особено депресиран, докато държеше детето в прегръдките си, представяйки си, че Духа, който оживява това слабо тяло, скоро ще си отиде, като птица, която напуска дефектна клетка. На следващия ден той замина.
Върна се след 55 дни.
Първата му мисъл, когато се насочи към детската градина, беше същата, която го придружаваше и при пътуването: „ Как ли беше детето?“
Той потърси Маргарида, прегърна я и я попита:
– А Джони?
– Ах, докторе! Не можете да си го представите!
– Умря ли?
– Не….
– Много ли е зле?
– Елате да видите…
Тя го заведе до ъгъла предназначен за почивка. Лекарят видя момчето да пълзи бързо и не можа да сдържи изненадата си…
Почти не го позна. Беше напълнял, румен, усмихнат…..
– Един дебеланко, нали? И как обича да се храни! Няма храна, която да му стигне! Инфекциите изчезнаха! Червата са като едно „бижу“!…
– Какво стана? Да не му дадохте едно чудотворно средство?
– Точно така! Един непогрешим еликсир!
– Скъп ли е?
– Нищо не струва.
– Как се казва?
– ЛЮБОВ.
– Любов?
– Да. Когато заминахте, обсъдих проблема с Рея Силвия, една от доброволките в детската градина и тя разкри загадката като обясни:
„Мисля, че на Джони му липсват малко повече грижи, обич, отдаденост, не само тук в детската градина, а преди всичко у дома. Той се нуждае от много внимание 24 часа в денонощието.“
И знаете ли, докторе, тя сама предложи да му даде всичко това. Тя помоли родителите за разрешение и отведе детето вкъщи, където то беше заобиколено от нейната привързаност, както и на съпруга ѝ, който е еднакво отдаден на социални дейности и двете им деца, които се зарадваха да имат едно бебе, и той започна да се развива. След критичната фаза, възстановен и силен, той беше върнат в семейството, оставяйки под наш контрол и винаги присъстващата Рея Силвия. Резултата е този, който виждаме сега.
– Благословено Лекарство! – коментира щастливо педиатъра. – Мисля, че спешно трябва да започнем една нова кампания. Нуждаем се от много дарители на ЛЮБОВ, така че нашите деца да преодолеят травмите на мизерията и да растат силни и здрави, както жадуваме!
Нищо не обогатява съществуването повече от Любовта.
С нея ние облекчаваме болките на другите, лекуваме болните, утешаваме страдащите, облекчаваме обидите, преодоляваме липсата на разбирателство, насърчаваме помиренията, разпространяваме радости, облекчаваме тъгата….
Ако такива постижения са редки, това е така, защото човешките същества все още не са разбрали, че Любовта облагодетелства преди всичко тези, които я упражняват, благоприятствайки навлизането им в по-висши състояния на чувствителност и емоция, позволявайки им пълно щастие.
0 Коментара