Синвал бе тъжен от смъртта на Антонио, един тринадесетгодишен джебчия близо до къщата му. Той бе прострелян от полицията след кражба.
На медиумната среща на Центъра, който той посещаваше, Синвал попита ментора за възможност за разговор с духовния защитник на Антонио. Искането получи отговор и след няколко минути Бенедикт беше готов да отговори на запитванията на Синвал.
– Планът на живота на Антонио, предвиждаше ли кратко съществуване?
– Не, намерението беше да го поставим за около шестдесет години в плътта.
– Можете ли да ни кажете за планирането, направено в негова полза?
– Нямаше възможност за подробни планове за земни преживявания поради липсата на дисциплина и проницателност, необходими за изпълнение на ангажиментите. Изправени сме пред много трудности, започвайки с Рита, неговата майка. Работихме в продължение на месеци с нея, чрез вдъхновение, опитвайки се да премахнем от нейния ум идеята за аборт. Ако тя не иска сина си, да го предаде на двойка, която може да го осинови.
– Имаше ли избор за приемни родители? Да, те щяха да бъдат Гаудино и Надя, спътници на Антонио в предишни съществувания. Това удобство щеше да бъде ценен опит за него.
– И как мина срещата?
– Веднага след раждането на момчето, насочихме стъпките на Рита до избрания дом, на чиято врата тя го остави. Нежно въвлечени от нашето влияние, Гаудино и Надя се почувстваха емоционално от новороденото и веднага пожелаха осиновяването, разчитайки на ентусиазираната подкрепа на двете деца. Въпреки това…
– Имаше ли проблеми?
– Те просто се отказаха, развълнувани от различни съмнения, че ново дете би означавало повече работа, по-големи отговорности … По време на годините ние се опитахме да му намерим друг дом. Знаехме, че без семейство, което желае да го подкрепя, той ще има трудности да преодолее слабостите си. Незрял, сериозно
изкушен да реши проблемите си с престъпност. Точно така и се случи, тъй като той беше на девет години, когато избяга от сиропиталището, където му помагаха.
Синвал слушаше разказа. В ума му минаха няколко въпроса.
– Можем ли да кажем, че екипът, който работеше за Антонио, действаше като Божий инструмент?
– Винаги, когато предлагаме да правим Добро и го правим съзнателно и дисциплинирано, Господ ни използва като скъпоценни помощници.
– И така, Божията воля ли беше осиновяване от Гаудино и Надя?
– Без съмнение.
– Тогава защо не проработи?
– Бог ни е дал свободна воля, за да можем да бъдем отговорни за нашите действия и собственици на нашия живот. Следователно, изпълнението на Божията воля, в култивирсне на Доброто, зависи от добрата воля на хората.
– Това означава, че при всяко планиране от по-висшата духовност в такава ситуация ние трябва да вземем предвид „човешкия фактор“?
– Да, и в това се крие големият проблем, защото хората стават чувствителни пред призивите на Бога, но са съблазнени от собствените им колебания. Един стар афоризъм гласи „човек предлага и Бог разпорежда“. Въпреки това, в най-благородните инициативи често е обратното: „Бог предлага, човека се разпорежда“ и се отказва да се съобразява с насоките на Висшите Сфери.
– Неизпълнението на Божията Воля по отношение на децата, които са родени на Земята обичайно ли е?
– За да знаете точно, просто пресметнете броя на децата с проблеми подобно на Антонио. Всяко изоставено дете изразява „човешкия фактор“, показвайки дистанция от Божиите програми.
– Ами Антонио?
– В момента той изпитва голяма умствена неяснота, в една живото-спасителна институция на Духовността. Ще се опитаме друг път да го поставим в плът, търсейки щедри души, които са готови да му помогнат …
Наставникът се сбогува, докато Синвал размишляваше колко е трудно да се мисли за божествените инициативи в полза на хората, тъй като всеки човек се интересуваше само от собственото си благосъстояние.
Ричард Симонети
„Encontros e Desencontros“
0 Коментара