Откъса е от книга – „БРАЗИЛИЯ, СЪРЦЕТО НА СВЕТА, РОДИНА НА ЕВАНГЕЛИЕТО“
(BRASIL, CORAÇÃO DO MUNDO, PÁTRIA DO EVANGELHO
Продиктувана от духа Умберто де Кампос (Ирмао Х) – 1938г. чрез психографията на медиума Франсиско Кандидо Шавиер)
— Измаил*1, – каза Учителят, – в задълженията и делата си имай предвид, че болката е вечната шлифовъчна машина за всички духове и че Нашия Отец не дава на децата си бреме превъзхождащо техните сили в еволюционните борби. В свещената необятност на териториите на страната на Евангелието се приютяват всички злочести и всички нещастни. В моето сърце отеква болезнените молби на всички страдащи същества, които се събират в по-ниските райони на пространствата близки до Земята. Подслони ги на почвата на Крузейро, нахрани ги с хляб, питателен на пречистващите страдания и на сълзите, които измиват всички душевни петна. Отведи тези духовни колективи, искрено покайващи се, от тяхното тъмно и престъпно минало под твоя флаг на мир и надежда; научи ги да четат предписанията на моето учение в златните кодове на страданието.
*1 Измаил / Исмаил – библейски персонаж, син на Авраам от робинята Агар. Измаил е духовният водач на Бразилия.
Измаил почувства, че състрадателни и милостиви светлини докоснаха сърцето му и тръгна със своите спътници в търсене на нивата на блуждаещите духове, най-близки до Земята.
Там се срещаха бивши бойци от Кръстоносните Походи, господа феодали от Средновековието, свещеници и инквизитори, бунтовни и самонадеяни духове, изгубени в тъмните пътища на замърсената си съвест.
В тези пещери на страданието Емисарят на Господа разгърна своето знаме от светлина, като една утринна звезда, сигнализираща края на дълбока нощ.
— Братя — увещаваше ги той развълнуван — до сърцето на Божествения Учител достигнаха вашите призиви за духовна помощ. От своята сфера той заповяда на своята милост сълзите ви да бъдат изтрити. Една нова възможност за работа се предоставя за изкупление на вашите души, заблудени в каньоните на угризението и престъплението. Има една нова земя, където Исус ще вкорени своето Евангелие на милосърдие, на прошка и любов неизразими. В бъдещите векове тази щедра родина ще бъде обетованата земя за всички нещастни. От неизчерпаемите ѝ житници ще излезе хлябът на светлината за всички души; но ние трябва да се върнем към нейната девствена и изобилна почва, за да изградим основите ѝ с нашите саможертви и отдаденост.
Там по грубите пътеки на болката, която пречиства и освещава, ще намерите тясната порта към небесата, за която говори Исус в своите божествени поучения. В книгата на спасителните страдания ще научите да гравирате върху съвестта си свещените параграфи на добродетелта и на любовта, в епопеята на светлината, на солидарността, на изкуплението и на страданието. Знайте, че всички придобивки на земните философия и наука, са цветя без ухание или светлини без топлина и без живот, когато не са докоснати от сиянието на чувствата. Онези от вас, които желаят върховният път, елате в нашата работилница на любовта, смирението и изкуплението.
И тогава там, по мрачните и тъжни пътища на духовната мъка, се видяха огромни фаланги духове, нетърпеливи и екстатични, да напредват с пламенна смелост към осветените пътеки в това имение на болка и сенки.
Всички искаха, в свидетелство на тяхната благодарност, да целунат свещения флаг на божествения пратеник.
Неговата емблема – Бог, Христос и Милосърдие – сега блестеше в здрача, осветявайки всички неща и прояснявайки всички пътища.
Обединените надежди на тези нещастни и страдащи същества, създадоха вибрацията на светлината, която изчисти всички пътища и отвори всички мисли за разбиране на целите, на възвишените разпореждания на Висините.
Тези същества, развити в областта на науката, бяха бедни на смирение и на любов. Те се вслушаха в призивите на Измаил и дойдоха да построят основите на земята на Крузейро.
Именно тези души (инкарнирани като чернокожи) отвориха пътищата на девствената земя, понасяйки тежестта на всички трудови дейности на своите ранени рамене.
В тези залежи на вътрешна светлина те потърсиха перлите на смирението и на чувството, с които по-късно се представиха на Исус, в деня, в който изгря тяхното изкупление и слава.
Ето защо чернокожите на Бразилия се сляха в нова раса, съставяйки едно от укрепленията на националността във всички времена.
Със своето освещаващо себеотрицание и благословен плач, те направиха така, че след примитивните нощи да се роди зората на работата.
В Родината на Евангелието те са били държавници, лекари, художници, поети и писатели, представящи най-изтъкнати личности.
На никоя друга част на планетата те все още не са достигали високата и справедлива позиция, която им се полага, редом до другите раси на Земята, както се случва в Бразилия, където живеят в най-чистата среда на братство.
Това е така, защото Господ им е възложил роля във формирането на земята на Евангелието и именно поради тази причина те дадоха, от началото на тяхното установяване в страната, най-необикновеното примери за саможертви на бялата раса. (…)
0 Коментара