Заинтересуван от изследване на усещанията, които изпитват духовете, много привързани към парите, Алан Кардек интервюира един от тях пред Парижкото Спиритистко Общество и публикува случая в книгата си „Рай и Ад“.
„Франсоа Рике, много обикновен човек, беше един стар скъперник, ерген, умрял в C…, през 1857 г., оставяйки значително състояние на близките си. В миналото той беше наемодател на една дама, която напълно го беше забравила и която дори не знаеше дали беше жив или мъртъв. През 1862 г. дъщерята на тази дама, която беше под влияние на кризи на каталепсия, последвани от сомнамбулизъм, която от друга страна беше добър пишещ медиум, тя видя в този сън г-н Рике, който според нея искал да говори с майка ѝ. Няколко дни по-късно той вече спонтанно се проявил и засвидетелствайки желанието си да разговаря с тази дама, се провел следния разговор:
Въпрос – Какво иска господинът от нас?
Отговор – Моите пари, които те взеха за да си ги разделят, нещастниците! Продадоха моите ферми, моите къщи, продадоха всичко за да си го поделят. Те разпиляха имуществото ми, сякаш не беше мое. Раздайте справедливост, защото те не ме слушат и аз не искам да виждам повече такива безобразия. Те казват, че аз съм бил лихвар и ми пазят парите! Защо не искат да ми ги върнат, след като мислят, че са придобити по лош начин?
Въпрос – Но вие сте мъртъв, сър, вече не са ви необходими пари. Помолете Бог за едно ново бедно съществуване, за да изкупите сребролюбието от това последното.
Отговор – Не, аз не бих могъл да живея беден. Парите ми са необходими да мога да живея. От друга страна, нямам нужда да имам друг живот, тъй като живея в настоящето.
Следващият въпрос е зададен, за да го върне в реалността – Страдате ли?
Отговор – О! Да. Понасям мъчения, по-лоши от най-жестоката болест, защото моята душа е тази, която търпи тези мъчения. Винаги си мисля за беззаконието на живота си, което е било скандално за мнозина. Зная добре, че съм един нещастник, недостоен за съжаление, но страдам толкова много, че е трябва да ми помогнете да изляза от това окаяно състояние.
– Ще се молим за вас.
– Благодаря! Молете се да мога да забравя земните си богатства, без което никога няма да мога да се покая. Сбогом и благодаря.“
Франсоа Рике, адрес Руа де Каридаде № 14,
Много е любопитно да се види, че този Дух дава своя адрес, сякаш беше все още жив. Дамата, която не го познава, побърза да провери и беше много изненадан да види, че посочената къща е последната, в която той беше живял. И така, пет години след смъртта си, той не мислеше, че е мъртъв и все още се намираше в състояние на безпокойство, ужасен като един скъперник да види притежанията си разделени между наследниците. Призоваването, провокирано без съмнение от един добър Дух, в резултат го накара да разбере своето положение и го направи предразположен към съжаление.“
0 Коментара