Ричард Симонети от книгата „От другата страна на улицата“
Действие Iво – Във фирмата
– Шефе, синът ви претърпя една злополука!…
– Боже мой! Какво стана? Сериозно ли е?
– Успокойте се, само младежка шега. Драскал по оградата на една резиденция, когато се появил собственика. По време на прибързаното му бягство паднал и си счупил крака.
Действие IIро – В болницата
– Татко, чувствам се много неприятно. Не го направих от зло. Просто една глупава игра…
– Всичко е наред, синко….
– Извинявай.
– Какво да извиня? Това беше само една опитност…
– Ужасно е! Ужасно!… Когато ми се счупи крака, помислих, че ще умра от болка.
– Това ме подсеща за закона за Причината и Следствието. Всяко грешно насочено действие, винаги е за наша сметка.
– Особено, когато бягаме от отговорност, нали?
– Точно така. Щеше да е по-лесно, ако се бе изправил пред собственика, който си ощетил с твоята игра.
– Следващия път ще бъда по внимателен… при бягството.
– Хитрец! Надявам се, това да не се повтаря повече…
Действие IIIто – В къщи
– Офф, татко!… Най-накрая се възстанових. Това бяха два месеца на болка и дискомфорт от обездвижването и физиотерапията. Тежка карма, старче! Платих си с лихвите, че и отгоре.
– Лъжеш се, синко! Всичко това беше само първоначалната последица. Изплащането започва тепърва с боядисването на следите, които си направил по оградата.
– Наказание ли? Мислех, че всичко е простено…
– Простено, да. Изплатено, не. Необходимо е да се поправи нанесената щета.
– Ще ми дадеш ли пари?
– Дългът е твой. Ще ти дам аванс от твоята месечна издръжка за боите. Ще бъде един заем. Боядисването е за твоя сметка.
– Уау, ти все още ме харесваш, въпреки всичко, нали татко?
– Много повече, отколкото си представяш, синко. Но колкото е важна обичта, толкова е важна и справедливостта. Има един дълг за изплащане. Това е твоя отговорност, която не можеш да прехвърлиш. Ако не го направиш сега, научавайки се да уважаваш чуждите активи, Животът ще го изиска по-късно. Тогава ще бъде много по-трудно.
– Добре, шефе! Убеди ме. Градът спечели един бояджия.
– Надявам се, че също се e отървал от един драскач…
Действие IVто – Край оградата
– Здравей, майсторе! Художник ли стана? А Факултета?
– Здравей, приятел!… Не съм оставил учението, и в момента научавам, че понякога е необходимо да се заловим за най-простите задачи, за да оценим стойността на нещата.
– Давай, оправи я момче! Направи го правилно, за да не се налага поправяне на боята…
– Колко любопитно, това ми напомня на един Спиритистки принцип…
– Не разбрах… Какво общо има Спиритизма с боядисването?
– Нищо няма, приятел. Забрави….
Животът е едно огромно платно. Ние сме художниците. Да вървим напред като развиваме техники и артистични способности, посредством които да се усъвършенстваме в сферата на интелигентността и на чувствата.
Непоследователните „драскачи“ остават в плен на своите жалки творения, винаги започвайки отначало.
0 Коментара