В „Книга на Духовете“ на Алан Кардек четем:
642 – За да зарадва Бог и да осигури своята бъдеща позиция, достатъчно ли е човек да не прави зло?
„Не; той трябва да върши добро до предела на силите си, защото той ще отговаря за всичкото зло, което е следствие от това, че не е правил добро.“
Как е получен този отговор имаме описанието на духовния автор Ирмао Х от книга „Cartas e Crônicas“, чрез медиума Шико Шавиер.
Спиритистко съзнание
(Или Сънят на Кардек)
Казва се, че Алън Кардек, когато събира текстовете, от които по-късно ще се роди „Книга на Духовете“, се озовал прикован на леглото си една нощ, впечатлен от съня на Лутер, за който чул. По онова време великият реформатор хранеше убеждението, че е бил в Небесата и е събирал доклади за небесното блаженство.
По време на съня кодификаторът на Доктрината на Спиритизма Алан Кардек също се видял извън тялото … До себе си той разпознал един пратеник на Висшите Сфери, който го пренесъл изненадващо в един мъглив район, където се чували стенания на хиляди страдащи духове. Нещастното хълцане се съединявало с гневни викове, богохулство и смях на лудостта.
Зашеметен, Кардек си спомнил за тираните от историята и попитал, изумен:
– Тук ли лежат онези, които разпнаха Исус?
– Никой от тях – казал водачът му – Макар да бяха отговорни, те не знаеха по същество злото, което вършеха. Самият Учител Исус им помогна да се освободят от угризението, получавайки за тях благословени прераждания, в които те бяха спасени пред Закона.
– А римските императори? Разбира се, те би трябвало страдат в тези места от същите тези мъчения, които наложиха на Човечеството …
– Не. Мъжете от категорията на Тиберий или Калигула нямаха ни най-малка идея от духовност. Някои от тях, след възстановителни етапи на Земята, вече са в по-висшите сфери, докато други продължават и до днес във физическата сфера, на границата на опрощението.
– Хванати ли са тук в тези долини екзекуторите на Християните, от ранните векове на Евангелието?
– В никакъв случай. В апостолските дни на Исус, те бяха почти диваци мъже и жени, въпреки фалшивия аспект на цивилизация, който те показваха … Всички бяха изпратени за прераждане, за да постигнат обучение и разбиране.
Кодификаторът на Спиритизма си спомни за завоевателите на античността: Атила, Ханибал, Аларик, Чингис Хан … Преди обаче той да изрече новия въпрос, посланикът добави отговаряйки на менталното запитване:
– Тук няма никой от тях, воините, за които си спомняте … Те не знаеха нищо за реалностите на духа и получиха благочестива подкрепа за прераждането в плътското тяло, и за влизане в тестови изпитания, според дълговете, които са направили …
– Тогава ми кажи, какви са тези страдащи, чиито проклятия прорязаха душата ми?
– Тук ние виждаме онези, които са били в света напълно образовани с императивите на Доброто и Истината, които умишлено избягваха от истината и доброто. Християни от всички времена, перфектни ценители на урока и примерите на Христос, но които предпочетоха да се предадат на злото, чрез свободната воля … За тях, новата люлка на Земята винаги е по-трудна …
Зашеметен от неочакваното наблюдение, Кардек се върна в тялото и веднага се събуди и записа бележка по въпрос 642, за следващата нощ, за изследване с Водачите на Книга на Духовете:
„За да зарадва Бог и да осигури своята бъдеща позиция, достатъчно ли е човек да не прави зло?“
„Не; той трябва да върши добро до предела на силите си, защото той ще отговаря за всичкото зло, което е следствие от това, че не е правил добро.“
0 Коментара