Исус в дома на Лазар, Марта и Мария

Духовен автор Амелия Родригес, психографирано от медиума Дивалдо Франко

Книга: „Първи плодове на царството“ ( Primícias do Reino)

Витания беше едно приятно убежище след уморителните пътувания. Няколко пъти Исус търсеше тези места, за да ободри едни сърца и да насърчи други.

През онзи 29 октомври, когато загърмяха първите бунтове и настроенията в Йерусалим екзалтираха, Учителят потърси омайната Витания.
Мрежата от интриги се бе разширила. Синедрионът дебнеше и разпръскваше шпиони по пътя на Учителя. Искаха да го хванат в богохулство.

Исус, обаче, невъзмутимо продължи сеитбата на истината. Той знаеше, че хората са „деца в духовното си развитие“, че омразата е последица от една дивашка любов.*1

*1 – Повечето съвременници на Исус са духове, които се страхуват да обичат, чиято любов е като на дивите зверове и чистата любов ги плаши. В действителност духовете с ниско развитие се страхуват от просветлените създания. Това е описано в книгите на Андре Луис, когато посещава Умбрал.

Ако от една страна злобата и завистта поддържаха безмилостно преследване, много смели и всеотдайни духове предлагаха чисто приятелство.

Във Витания Лазар и сестрите му Марта и Мария бяха красноречива атестацията за това приятелство, за тази любов.

Без страх от фарисеите или мрънкането на плахите и нерешителни съседи, те подслониха Исус в собствения си дом, заобиколен от ароматни рози и изграден от стени, покрити с пълзящи растения. В околността цъфналите кедри и прасковените дръвчета бяха като красива пощенска картичка.

Те обичаха Исус и го казваха открито. Направиха го член на семейството си и да го посрещнат у дома представляваше една върховна радост.

Много от тези любящи приятели скоро щяха да влязат в Йерусалим пеейки възхвала, те щяха да следват процесията на Кръста, да се изкачат на Голгота, щяха да бъдат заслепени от Възкресението и накрая да продължат към Галилея, за последните инструкции, преди той да се възнесе … И щяха да продължат героично, да напредват следвайки оставените стъпки, разширявайки надеждите на Царството …

Също така на тези приятели, които много обичаше, Исус предложи най-изразителните съкровища на светлината и живота.

Лазар, който обичаше Исус с чисто приятелство, месеци по-късно щеше бъде изваден от сенките на каталепсията, когато плачещите сестри щяха да отидат да се срещнат с Учителя.

Нощта наближаваше.

С края на Празника на Шатрите в Йерусалим и понасяйки безстрашно моралните битки срещу фарисеите и противниците на новите идеи, които Благат Вест носеше, Исус и учениците се нуждаеха от почивка.

Учителят познаваше трудностите, а дванадесетте от време на време се изненадваха уплашени.

Предупредени от един ученик, който бе избързал напред, Лазар очакваше с радост Учителя и дванадесетте пред вратата на веселата си и открита малка къщичка.

– Да бъде мир в тази къща! – каза Господ.

– Мир с вас, Учителю! – отвърна Лазар с широка прегръдка, докато целуваше лицето на възлюбения си гост.

Двете сестри побързаха да посрещнат посетителите, давайки им вода да се умият, а домът бе изпълнен с обичайните приготовления.

Марта припряно хукна към домашните задачи: тя подготви закуската, оправи леглата, подреди масата … Запъхтяна, тя тичаше и бързаше; потърси Мария, повика я.

Докато навън шумоленето на гласовете избледняваше и нощта напредна, Учителят разказа на Лазар последните събития и обясняваше за бъдещето.

Мария седна в краката му и го гледаше благо, слушайки разказа с възторг.

– Мария! – извика другата.

И като я намери, се оплаква:

– Учителю! Изпрати я да ми помогне. Докато аз се моря, – усмихна се любезно Марта – тя те отегчава, без да подготвя дома за закуска.

– Марта, Марта! – отговори Исус, усмихвайки се. – Ти си уморена от много неща, но е необходимо само едно; и Мария избра най-добрата част, която няма да загуби.

Когато Марта разочарована утихна, Господ кротко разказа:

– Един женен мъж получи новината, че един Цар ще премине през дома му. Той подготвил къщата със съпругата си. Когато монархът пристигнал, той се приближил към него, за да го чуе и да му отдаде почит, докато жена му хукнала да се занимава с дребни задачи. Но Царят не можеше да остане там и след леката закуска си замина. Само този, който го слушаше узна за програмата на неговото управление, и това беше по-важното…

– Извини ме – каза Марта, – старите навици са много вкоренени.

– За да достигне пълнота – добави Исус, – само едно нещо е достатъчно: един боен дух, способен да счупи старите белезници и, обновен, да се отдаде изцяло на нещата на Небесния Отец.

– Имаш право – съгласи се Марта.

– Хлябът, дрехата – поясни Исус, – земята ни ги дава. Звездното небе е отлично одеяло, а меката почва е свещен хамбар. Словото обаче е семето на живота. Притеснения относно моментните неща характеризират хоризонталността, в която мнозина се губят, обезпокоени от присъщата суматоха на борбата, в която навлизат. Непрестанното търсене на истината и на вътрешния мир тук е освобождаващата вертикала.
Човек се преуморява безполезно и сам себе си губи, сякаш е в един жесток лабиринт на незнание на първичните разлики между въображаемите и реалните ценности.
Някои се вкопчват в притежание и са победени от това, което имат. Други потъват в страстите и падат затрупани под тяхната тежест. Безброй други се вкопчват в амбициите и полудяват спускайки се надолу по мрачни пътеки…

Учителят се огледа наоколо. Осветената стая се открояваше в нощта.

Внимателни и любопитни, собствениците на къщата и учениците слушаха мълчаливи. След кратка пауза и акцентирайки по-силно Учителят продължи:

– Първенците в света живеят в безпокойство и когато прекрачат прага на смъртта, те винаги са пораженци и страдалци, вързани с окови назад. Само тези, които успеят да победят света и неговите халюцинации, се издигат вертикално към духовната слава без нещастие. По тази причина Човешкият Син няма камък, на който да положи глава за почивка, макар птиците на небето да имат гнезда и змиите и вълците да имат леговища.

Всичко може да пренебрегнете, но едно нещо поне запазете за себе си: обичайте всички без разлика, така че съвършеното разбиране и съвършената хармония на идеите да бъдат бързо установени сред създанията на Земята.

– Господи – попита Йоан, трогнат – много време ли ще отнеме, докато дойде този час на човешко разбиране?

– Семената се посяват тези дни. Цъфтежът и прибирането на реколтата принадлежат на Нашия Отец. Нека всички сеем, като се обичаме един друг, неуморими и без да бързаме, и очаровани от истината, нека напредваме с решителност, защото само това е действително необходимо…

Навън меки ухания се разнасяха под лекия вятър, който нежно полюшваше дърветата, докато звездите гледаха от далечината като едни зорки пазачи …

Духовен автор – Амелия Родригес
Книга: „Първи плодове на царството“ ( Primícias do Reino), глава „Семейството на Витания“
Психографирано от Дивалдо П. Франко


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *