Самоубийството на АТЕИСТЪТ

1865 г. – Сеанси на Парижкото Спиритическо общество, Глава 5, книга „Рай и Ад“ на Алан Кардек

Историята показва гледната точка на 2ма братя – и двамата атеисти, единия е загинал при самоубийство, а другия при обикновена смърт.

АТЕИСТЪТ

Господин M. Дж. Б. Д. беше човек доста образован, но пропит от материалистични идеи и не вярваше нито в съществуването на Бог, нито в своята душа. Той беше призован 2 години след неговата смърт от Парижкото Спиритическо общество по молба на една от неговите роднини.
(Психография се нарича метода за водене на тези разговори с душите. С цифри са означени думите и действията на медиумите на сеанса. С главна буква „А“ са показани отговорите на духовете.)

1. Призоваване.
   А: Аз страдам! Аз съм един обречен.
2. Твои близки ни помолиха да те призовем. Те искат да знаят какво е твоето положение. Моля те, кажи ни, призоваването приятно ли ти е или болезнено?
   А: Болезнено.
3. Смъртта ти беше доброволна, нали?
   А: Да.

Духът пишеше с голяма трудност; писмото му беше едро, несъразмерно, конвулсивно, и почти нечетливо. В началото той излъчваше гняв, счупи молива и скъса листа хартия.

4. Бъди по-спокоен. Ние ще се помолим на Бог за теб.
   А: Аз съм принуден да вярвам, че Бог съществува.
5. Какъв мотив те накара да се самоунищожиш?
   А: Крайната досада от живот без надежда.

Мисълта за самоубийство се появява, когато животът е безнадежден и човек иска да избяга от нещастието на всяка цена. Но чрез Спиритизма има перспективи за бъдещето и надеждата е оправдана, така че самоубийството вече няма смисъл. Много повече от това – той ни показва, че така човек бяга от едно
зло за да попадне на друго сто пъти по-лошо. Ето защо Спиритизма вече отдалечи толкова много от жертвите на доброволната смърт. Огромна вина имат онези, които чрез научни софизми се стремят да удостоверят дълбоко обезкуражаващата идея, източник на толкова много зло и на толкова много престъпления, че всичко приключва с настоящия ни живот! Те ще носят отговорност не само за собствените си грешки, но и за всички злини, за които те са причина.

6. Ти искаше да се освободиш от трудностите на живота, но спечели ли нещо с това? Сега по-щастлив ли си?
А: Защо небитие не съществува?

7. Би ли бил така любезен да ни опишеш колкото ти е възможно положението, в което се намираш сега?
А: Аз страдам, защото се чувствам принуден да повярвам във всичко, което отричах преди. Душата ми е една жарава, ужасно измъчвана.

8. От къде дойдоха материалистичните идеи, които имаше, когато беше инкарниран?
А: В едно друго съществуване аз бях зъл и духът ми беше обречен да изстрада мъките на съмнението в този живот. Под влиянието на тези импулси аз извърших самоубийство.

Тук има цяла една редица идеи. Много пъти ние се питаме как е възможно да има материалисти, след като те вече са преминали през духовния свят, и те би трябвало да имат интуиция за неговото съществуване. Именно до тази интуиция някои Духове нямат достъп, такива, които са запазили у себе си гордостта и не са се разкаяли за грешките, които са извършили. Тяхното изпитание се състои в това да намерят по време на своя телесен живот, и в резултат на личната си разум, доказателство за съществуването на Бог и на бъдещия живот, което имат непрестанно пред очите си; но често аргантността да не признават нищо над самите себе си все още ги ръководи и те страдат, докато гордостта им бъде укротена и накрая се предадат пред доказателствата.

9. Когато ти се удави, мислеше ли за последиците? Какви мисли преминаха през ума ти в този момент?
А: Абсолютно никакви; сякаш бях в средата на нищото. По-късно разбрах, че не съм изтърпял изцяло своята присъда; и трябваше тепърва да страдам още много.

10. Сега ти убеден ли си в съществуването на Бог, на душата и на бъдещия живот?
А: Да, за нещастие! Аз съм много измъчен единствено заради това!

11. Видя ли твоя брат?
А: Не.

12. Защо не?
А: Защо да събираме нашите тегоби? Уви, хората се изолират в нещастието и се събират в щастието!

13. Би ли се радвал да видиш твоя брат, когото ние можем да повикаме редом до теб?
А: Не! Аз не го заслужавам.

14. Защо ни отказваш да го повикаме?
А: Защото той също не е щастлив.

15. Страхуваш ли се да го видиш? Това няма ли да ти е от полза?
А: Не, по-късно…

16. Има ли нещо, което ти се иска да кажеш на твоите роднини?
А: Кажи им да се молят за мен.

17. Изглежда в обществото, в което живееше, някои хора споделят твоето мнение. Имаш ли да им кажеш нещо по тези въпроси.
А: Ах! Горките нещастници! Нека се научат да вярват, че има и друг живот! Това е най-доброто, което мога да им пожелая! Ако можеха да видят моето окаяно положение, щеше много да ги накара да се замислят!

Призоваваме братът, който изповядваше същите атеистични идеи, но не беше извършил самоубийство. Макар и нещастен, той беше спокоен; написаното беше ясно и четливо.

18. Призоваване.
    А: Нека картината на нашите страдания бъде един полезен урок за вас, да ви убеди, че има и друг живот, в който ние изкупуваме нашите прегрешения и маловерие.
19. Ти и твоя брат виждате ли се един друг?
    А: Не, той бяга от мен.

Може някой да попита как е възможно духовете да се крият един от друг, след като във физическия свят няма никакви физически препятствия или скрити места. Всичко в духовния свят е относително и в съответствие с флуидната природа на съществата, които го обитават. Само Висшите Духове разполагат със неограничени възприятия; при по-нисшите Духове възприятията са ограничени и флуидните препятствия имат ефекта на физически препятствия. Духовете се крият един от друг по своя воля като действат върху своята периспиритуална обвивка и флуидите от околната среда.

Периспирит – обвивка на духа, фино тяло, което служи за свързващо звено между физическото тяло и Духа.

Но Провидението, което бди над всеки индивидуално, като над свои деца, им позволява или им отнема тази способност, в зависимост от моралните качества на всеки. За тях това може да е едно наказание или една награда, според обстоятелствата.

20. Ти си по-спокоен от твоя брат; може ли да ни дадеш по-точна представа за твоите страдания?
    А: На Земята не страда ли себелюбието ви, гордостта ви, когато сте принудени да признаете своите грешки? Не се ли бунтува Духът ви срещу идеята да се смирите пред онези, които ви показват, че грешите? Какво мислите, че е страданието на Духа, който през цялото си съществуване е бил убеден, че след него няма нищо, че има право срещу всички? Когато изведнъж се сблъсква със сияйната истина, той се чувства унищожен, унизен. Към това се добавят и съжаленията, че за толкова дълго време е могъл да забрави за един толкова добър Бог, толкова снизходително! Неговото състояние е непоносимо; той не намира нито спокойствие, нито почивка. Той ще намери малко покой, едва когато Божията благодат, т.е. любовта на Бога започне да го докосва, защото гордостта така властва над нещастния ни Дух, че изцяло го покрива. И много време е нужно за да се отървем от тази пагубна дреха. Единствено молитвите на нашите братя могат да ни помогнат да отхвърлим тази опаковка.

21. Молитвите на твоите живи братя на Земята или на онези от духовния свят имаш предвид?
А: И двете.

22. Докато разговаряхме с твоя брат, един от присъстващите се молеше за него; беше ли му от полза тази молитва?
А: Тя няма да се загуби. Ако той отхвърли нейната благодат в настоящия момент, той ще се върне към нея, когато е в състояние да се възползва от тази божествена панацея.

Тук виждаме друг вид наказание, но то не е еднакво за всички невярващи. Независимо от неговите страдания, съществува необходимостта този Дух да разпознае истините, които е отричал, докато е бил инкарниран. Неговите настоящи идеи показват един известен напредък в сравнение с други Духове, които упорстват в отричането на Бог. Това е нещо и е едно начало на смирено признание, че си сгрешил. Повече от вероятно е в неговата следваща инкарнация неверието да отстъпи място на едно вроденото чувство на вяра.

Резултатите от тези две призовавания бяха предоставени на човека, който ни помоли да ги извършим. От него получихме следния отговор:

„Не можете да си представите колко добро беше сторено чрез призоваването на моят свекър и моят чичо. Ние напълно разпознаваме тяхната самоличност; почерка на свекър ми има една поразителна прилика с този, докато беше жив, и особено през последните няколко месеца, които той изкара с нас, писането му беше насечено и нечетливо; тук се потвърждават дългите черти, много от буквите и подписа. Приликата в думите, изразите и стила е дори още по-изненадваща. За нас аналогията е съвършена, освен че сега е по-просветен относно Бог, душата и вечността, които преди това той официално отричаше. И така, ние сме напълно убедени в неговата идентичност, слава на Бога, а нашата твърда вяра в Спиритизма и нашите братя, Духове и живите, поради това ще бъде още повече подсилена. По същия начин самоличността на брат му е не по-малко очевидна, макар и огромната разлика между атеиста и вярващия. Ние разпознаваме неговия почерк, неговия стил и неговия начин да борави с фразите. Най-силно ни порази по-специално една дума – „панацея“. Той имаше навика да казва тази дума, винаги да я казва и да я повтаря на всички.

Аз ги показах тези две призовавания на няколко човека, които бяха дълбоко поразени от тяхната достоверност. Но някои от нашите приятели скептици, които споделят предишните възгледи на моите роднини, биха искали да получат малко по-категорични отговори; те биха искали г-н Д. – например, да каже къде е погребан, къде се е удавил, как е бил намерен, и т.н. За да ги задоволим и убедим, бихте ли могли да го призовете отново, и ако може, бихте ли имали добрината да го попитате следните въпроси? – Къде и как извърши самоубийството? Колко време остана във водата? На кое място е било намерено тялото? Къде е било погребано? Какъв тип – граждански или религиозен, е било погребението му? и т.н. Аз ви умолявам да го накарате да отговори категорично на тези въпроси, което е съществено за тези, които още се колебаят да повярват; такива отговори ще доведат до едно голямо добро. Аз пиша бързешком, така че писмото ми да може да ви достигне в Петък, за да можете да извършите това призоваване на сеанса на Обществото, който ще се случи същия ден.“

Ние ви възпроизвеждаме това писмо поради потвърждението на самоличността, която то съдържа, като добавяме и своя отговор за поучение на хората, които не са запознати с общуването с Отвъдното:

„Въпросите, които поискахте да зададем отново на духа на вашия свекър са продиктувани, без съмнение, от едно похвално желание да убедите невярващите; въпреки, че ние не виждаме у вас никакво проявление на съмнение или любопитство, но едно по-съвършено познаване на Спиритистката наука щеше да ви накара да разберете, че подобни питания са излишни.

В началото искайки от мен да накараме вашия роднина да отговори категорично, вие, без съмнение, игнорирате факта, че волята на Духовете не може да се управлява. Те отговарят, когато искат, както искат и много често както могат. Тяхната свобода на действията е по-голяма, отколкото, когато са инкарнирани, и те имат много повече средства да се изплъзнат от моралния натиск, който ние може да се опитаме да им окажем. Най-добрите доказателства за самоличността на един дух, са дадени спонтанно, по негова собствена воля, или които се раждат от обстоятелствата; и като цяло е безполезно да се опитваме да ги провокираме. Вашият роднина доказа самоличността си по неопровержим начин, според самия вас. За това е много вероятно той да откаже да отговаря на въпроси, които той може с основание да сметне за излишни и насочени да задоволят любопитството на хора, които са му безразлични. Точно както и други Духове при такива обстоятелства, той може да отговори: „Защо ме питате тези неща, които вече знаете?“ Бих добавил също, че състоянието на страдание и объркване, в което той се намира, би превърнало въпроси от този вид в още по-болезнени. Това е като да караш един болен човек, който едва може да мисли и да говори, да разказва подробности от живота си. Би показало със сигурност една липса на уважение към неговото положение.

Може да бъдете сигурни, че резултатите, които очаквате, ще бъдат нулеви. е, за които вие се надявате, най-вероятно те няма да бъдат постигнати. Предоставените доказателствата за идентичност са с много по-голяма стойност, защото бяха дадени спонтанно и никой не може да ги пренебрегне. Ако скептиците не са убедени от дадените доказателства, още по-малко това може да стане от отговори на предварително формулирани въпроси, отговорите на които те могат да сметнат за резултат от съучастие. Има хора, които нищо не може да ги убеди. И лично със собствените си очи да видят свой роднина, ще кажат, че е халюцинация.

Още две думи относно молбата ви това призоваване да се извърши в деня, когато получим писмото ви. Призоваванията не се правят така, с един магически размах. Духовете не винаги отговарят на нашия призив. За това от съществено значение е да могат или да желаят. Освен това е необходим медиум, който им подхожда и притежава необходимия специфичен капацитет, който е на разположение в точното време, околната атмосфера да бъде приятелска към Духа и т.н. … всички обстоятелства, които не могат да бъдат гарантирани и които е важно да знаете когато искате да правите нещата сериозно.“

Алан Кардек, „Heaven and Hell“ – 1865 г. Глава V