Робите

Откъса е от книга – „БРАЗИЛИЯ, СЪРЦЕТО НА СВЕТА, РОДИНА НА ЕВАНГЕЛИЕТО“

(BRASIL, CORAÇÃO DO MUNDO, PÁTRIA DO EVANGELHO
Продиктувана от духа Умберто де Кампос (Ирмао Х) – 1938г. чрез психографията на медиума Франсиско Кандидо Шавиер)

Един ден в една от висшите сфери на Безкрая се подготвяше срещата на Измаил*1 с Исус.

*1 Измаил / Исмаил – библейски персонаж, син на Авраам от робинята Агар. Измаил е духовният водач на Бразилия.

„Навсякъде бяха нацъфтели цветя родени от една почва обвита с пронизани от слънцето леки мъгли.

Многоцветни светлини увенчаваха всички небесни пейзажи.

Заобиколен от благословените и красиви същества, които съставляват сияйната кохорта на неговите безкористни пратеници, Господ прие емисаря от земите на Крузейро (* Бразилия се нарича така в Духовността).

Измаил обаче не носеше знака на радостта в сърцето си. Изражението на лицето му дори оставяше да си проличи ангелска скръб.

– Господи, – възкликна той, – чувствам трудности да направя вашия замисъл да триумфира в териториите, където витаят вашите утешителни благословии. Цивилизацията, която стартира там под императивите на вашата състрадателна и милостива воля, току-що беше заразена от печални събития. Надарените с огромни плантации в Санта Круз използваха своите лодки, за да поробят беззащитни чернокожи от Луанда, Гвинея и Ангола. За съжаление бедните пленници, нещастни и злополучни, пристигат в родината на вашето Евангелие, сякаш са диви и свирепи животни, без сърце и без съвест.

Пратеникът обаче не успя да продължи.

Божествени ридания избухнаха от потиснатите гърди, призовавайки такива горчиви спомени…

Божественият Учител обаче, притегляйки го към своето величествено и великодушно сърце, нежно обясни:

— Измаил, успокой своя вътрешен свят в изпълнението на свещените задължения, които ти бяха поверени. Добре знаеш, че хората имат своята лична отговорност за делата, които извършват в своите съществувания, по отделно и колективно. Но ако ние не можем да ограничим свободата им там, ние не можем и да забравим, че съществува безсмъртния институт на божествената справедливост, където всеки ще получи според делата си.

Аз определих Земята на Крузейро да бъде населена от скромните раси на планетата, търсейки сътрудничеството на страдащите народите от африканските региони; но за да се осъществи това сътрудничество без сблъсъка на оръжия, аз доближих Португалия до тези страдащи раси, без насилие от всякакво естество. Според моите решения, основани на Божията любов, сътрудничеството на африканските роби трябва да бъде установено без да се нарушават законите на справедливостта и братството. Белите хора от Европа обаче са увредени от едно осъдително и недостатъчно духовно образование. Желаейки да се отдадат на фиктивни удоволствия на сетивата, (португалците, които дойдоха в Бразилия) бягат от тежката земеделска работа, оправдавайки се с претекста за климата в Бразилия.

Те ще имат свободата да унижават своите братя, пред лицето на великия закон за независимата воля, макар и ограничена, установена от Бог да управлява живота на всички същества в рамките на свещените императиви на личната отговорност; но тези, които практикуват гнусната търговия с роби ще пострадат по същия начин, същото мъченичество, в дните на бъдещето, когато те също ще бъдат продавани и бичувани при идентични обстоятелства. В тяхната пагубна жажда за наслада, белите хора все още не са осъзнали, че еволюцията се осъществява чрез практиката на Доброто и че всеки трябва да живее в съответствие с определението на нашия Отец, който казва: „Обичай ближния си като себе си”.

Те доброволно игнорират, че злото поражда други злини, придружавани от голям кортеж страдания. Въпреки това, чрез тези изкривени линии, наложени от свободна воля на човешките същества, аз ще действам с моята милост. Ще положа моята светлина върху тези сенки, облекчавайки толкова болезнени жестокости. Продължи с твоите себеотречения в полза на Евангелието и се уповавай в победата на Божественото Провидение.

Гласът на Исус замълча за момент, а Измаил, вече по-утешен, продължи:

— Господи, не би ли имал едно пряко средство да насочиш господстващата политика така че моралната среда на Земята на Санта Круз да се пречисти?

На което Божественият Учител мъдро размисли:

— Не принадлежи на нас да ограничаваме действията и намеренията на нашите събратя, а да се грижим интензивно за себе си, като имаме предвид, че всеки един ще бъде съден по реда на собствените му произведения. За съжаление Португалия, която представлява една групировка на трудолюбиви и всеотдайни духове, възпоменание на древните Финикийците, не знаеше как да получи шансовете, които милостта на Върховния Господ на Вселената ѝ даде тези последни няколко години. До ушите ми достигнаха болезнени молби на расите, измъчвани от тяхната арогантност и прекомерни амбиции. На стария Полуостров вече не съществува най-бедния и трудолюбив народ на Европа. Луксът на завоеванията смекчи творческите му фибри и всички негови скъпоценни енергии и качества на работа избледняха под купищата приказни богатства.

Времето обаче е великият учител на всички хора и всички народи, и ако не ни е възможно да ограничим свободната воля на душите, можем да променим хода на събитията, така че португалският народ да научи, в болката и в мизерията, свещените уроци на опита и живота.

Измаил се върна в битката, изпълнен с пламенна смелост и събитията бяха променени.

Жестоките донатариос*2 претърпяха най-тъжните мъчения на бразилска земя.

Тупинамбите и тупиникините (* местни племена), които бяха разположени в Баия бяха приели Кабрал*3 с най-добро братско отношение.

По-късно след налагането на робство, те реагираха срещу колонизаторите, превръщайки се за тях в безсърдечни палачи. Кървави битки се отприщиха срещу белите, които поквариха обичаите им.

*2 Донатарио – това е титла за португалец, който получава даром правото да управлява и притежава големи земи отвъд океан. Кралят дава тези земи за да мотивира португалците да живеят в Бразилия и да я развиват и населяват, защитавайки земята, да не бъде окупирана от други държави.

*3 Педру Алвариш Кабрал – португалски мореплавател, изследовател и откривател на Бразилия.

*4 – Пояснение- Със своето зло отношение и търговия португалските колонизатори разбиват обикновения и честен начин на живот на местните индианци, покварявайки ги и тласкайки развитието на егоизъм, амбициозност, завист, едно по-лошо поведение, убийства и дори борби с други индиански племена, всичко това португалците правят с цел да ги контролират

Съкровищата на индианците в крайна сметка докараха португалския народ до упадък и мизерия (…)“

В този първи момент бунтовните духове, които не приемаха робството, преобладаваха чрез принудителни прераждания: довчерашните робовладелци бяха роби сега. По-късно обаче виждаме една промяна.