Книга Мисионери на Светлината, на духовния автор Андре Луис, Психографирана от медиума Шико Шавиер.
Част Първа „Реинкарнацията на Сегизмундо“
Част Втора „Денят на свързване на Сегизмундо с материалното тяло“
Част Трета ЖИВОТЪТ НА СЕГИЗМУНДО В МАЙЧИНАТА УТРОБА – само като текст в края на тази статия
Реинкарнацията на Сегизмундо
Персонажи: Аделино и Ракел – бъдещи родители на Сегизмундо.
Като едно въведение в ситуацията можем да кажем, че Аделино често усеща присъствието на една човешка сянка, преди да заспи и има едни повтарящи се кошмари, в които вижда приближаващ се човек, който прилича на просяк и сякаш се готви да му поиска помощ, но след това Аделино усеща, че просякът ще го застреля в гръб.
Сегизмундо – реинкарниращия се дух, който Аделино вижда в кошмарите си, но не го разпознава.
Алесандре – приятел от последната инкарнация на Аделино и Сегизмундо (бъдещия татко и духа, който ще се инкарнира като негов син)– той е наставник на групата на Андре Луис, когото познавате от Наш Дом.
Херкулано е друг дух, който се грижи да доведе реинкарниращия се Сегизмундо за подготвителните дейности.
Място на действието: резиденцията на Аделино и Ракел.
Цел: Алесандре се опитва да убеди Аделино и Ракел да приемат духа на Сегизмундо като син, един ангажимент, поет от двойката в духовната колония.
– Случаят е типичен. – каза Алесандре – Драмата на Сегизмундо е твърде сложна, за да може бъде коментирана с малко думи. Достатъчно е обаче да си спомним, че той, Аделино и Ракел са главните герои на една болезнена трагедия, случила се по времето на последния ми живот на повърхността на Земята. В резултат на една безумна страст, Аделино стана жертва на убийство; Сегизмундо – на престъпление; а Ракел – на публичния дом. Те се дезинкарнираха под силната вибрация на омраза и отчаяние, страдайки няколко години в ниските зони на духовния свят. (…)
– Сегизмундо – добави Херкулано, – ще се върне към физическия живот възможно най-скоро. Ситуацията го изисква и не трябва да пропускаме възможността да го насочим към необходимото спасение и изкупление. Той е информиран, че Ракел, бедното същество, което той отклони от пътя, и Аделино, нещастният съпруг, когото той уби в един жалък въоръжен двубой, са на повърхността на Земята от много време и преди четири години те отново се обвързаха в брачни връзки. Всичко е подготвено така, че Сегизмундо да се върне в компанията на своята жертва и врага си от миналото, с цел да просвети сърцето си.
Според разрешението на нашите висшестоящи той ще бъде второто дете на двойката. Ние обаче още се борим с големи трудности да му помогнем. За съжаление Аделино, бъдещият баща, го отблъсква пламенно веднага щом настанат часовете на физически сън, като така работи срещу най-добрите ни намерения за хармонизация. С оглед на това подготвителната работа за новата опитност беше много бавна и неприятна.
– А Сегизмундо? – попита Алесандре, разтревожен – какво е преобладаващото му отношение? – Отначало той имаше насърчение и най-добри надежди. Сега обаче съперникът от миналото му предлага мисли на омраза и ревност, забравяйки поетите в нашата сфера на действие ангажименти, и той отново се чувства нещастен и без сили да поправи злото. Понякога е изпълнен с тъга и дълбок бунт и в това отрицателно състояние той се изплъзва от нашето ефективно сътрудничество. Вие не можете ли да ни помогнете в този труден процес на реинкарнация? Спомням си, че вашето приятелство беше разделено между тях двамата.
– Разчитайте на мен – каза внимателно наставникът на нашата група – ще направя каквото е по силите ми така че възможността, която ни се предлага да не се изгуби напразно. Следващата седмица ще бъда редом с вас, за да разговарям духовно с Аделино и да реша проблема на сближаването. „(…)
В уречения ден:
Влязохме.
Двойката Аделино и Ракел се радваше на следобедната си закуска заедно с първородния син на дома.
Известно време екипът посещаваше семейството, като отбеляза, че там Сегизмундо се чувства притеснен.
Аделино също беше с лошо настроение и неразположение. Беше спал лошо.
(Алесандре вдъхнови двойката да се молят заедно през нощта, преди да заспят, и по този начин осигури приближаването на Сегизмундо. След съвместната молитва Алесандре разговаря с Аделино като Дух към Дух по време на съня му. Аделино беше ужасен в присъствието на Сегизмундо и видя Алесандре като един Небесен Пратеник, който молитвата му доведе. Той помоли Алесандре да го освободи от духа на Сегизмундо, който го притесняваше.)
– Така ли приемате най-нещастните събратя? – каза Алесандре – Така ли постъпвате по отношение на висшия замисъл? Променете вибрациите на своите мисли! Къде сложихте понятията за човешка солидарност? Защо да бягате от най-нещастните по съдба?(…) Помислете за горкия човек, който ви моли за помощ! Забележете състоянието му на унижение и нужда. Представете си себе си на негово място и размислете! Няма ли да ви нарани безразличието на другите? Няма ли чуждата жестокост да разкъса душата ви? Това е нашият брат Сегизмундо, който се нуждае от вашето сътрудничество, за да се възстанови! Подайте му своята ръка и му помогнете в името на Исус! (…)
Аделино не се поколеба и въпреки големите вътрешни усилия, видими за духовното ни възприятие, стисна десницата на бившия си противник, дълбоко трогнат. – Прости ми, братко! – измърмори Сегизмундо с безкрайно смирение. – Господ ще ви компенсира за доброто, което ми правите! … – Да! Ще ти бъда приятел! – отговори Аделино развълнуван.
Сегизмундо целуна ръката на бъдещия баща. (…) Периспиритът на Аделино най-сетне като че ли се беше освободил от тежките облаци. (…) – Прошката на Аделино беше искрена! – измърмори Херкулано – Дебелите сенки на омразата най-накрая се разпръснаха! Слава на Бога!
Алесандре прегърна двете помирени души (…) и препоръча на Аделино да се върне в тялото си, за да разговаря със съпругата си за току що случилите се събития, които той, Аделино, щеше да класифицира като един сън.
(…) Когато се оттегли, Алесандре с удовлетворение коментира бащински: – С помощта на Исус задачата беше изпълнена успешно. Вярвам, че следващата седмица ще можете да инициирате една окончателна работа по реинкарнацията. Ние ще го придружим с обич. Ще се върнем да го видим отново в деня на първоначалното свързване на Сегизмундо с физическата материя. (…) Вече разгледах картата на прераждането на Сегизмундо и сърдечните заболявания, които той ще прояви в зрялата си възраст като последица от грешката, извършена в миналото (…)“
Тогава Андре попита Алесандре защо Аделино и Сегизмундо трябваше да се помирят, преди Сегизмундо да се реинкарнира:
– (…) Отровното мислене на Аделино унищожава елементите, отговорни за наследствеността, и подлага на интоксикация хроматина в семенната торбичка. (…) по този начин унищожава клетките творящи живот и интоксикира гените на оцелелите клетки, затруднявайки нашето действие. Само любовта осигурява живот, радост и баланс. (…)
Преместваме се до деня на свързването на Сегизмундо с материалното тяло:
Беше 22 ч., когато пристигнахме в резиденцията на Ракел и Аделино.
(…) Духовете Строители започнаха работата по магнетизирането на периспиритуалното тяло на Сегизмундо в което те бяха до голяма степен подкрепяни от усилията на Алесандре, който оставаше всеотдаен и твърд във всички области на службата.
Без да мога да обясня на обикновения читател за да ме разбере, трябва да кажа, че „нещо от формата на Сегизмундо беше премахнато“. Почти неусетно посредством засилващите се магнетизиращи операции, той ставаше все по-блед. Погледът му сякаш проникваше в други области. Стана по-неопределен, по-неясен.
В един момент Алесандре му заговори авторитетно:
– Сегизмундо, помогнете ни! Поддържайте в мисълта си ясна цел и твърдост!
Имах впечатлението, че кандидатът за реинкарнация се мъчи да се подчини. – Сега – продължи наставникът – синхронизирайте се с нас по отношение на пренаталната форма. Визуализирайте завръщането си в майчиното убежище на земната плът! Спомнете си тялото на ембриона, смалете се!
Разбрах, че заинтересованата страна трябваше да предложи най-високия коефициент на индивидуално сътрудничество за да има пълен успех. Изненадан осъзнах, че поради магнетизиращия поток от Алесандре и Духовните Строители, формата на периспирита на Сегизмундо беше намалена.
Операцията не беше нито кратка, нито проста. Аз разграничих общите усилия за осъществяване на необходимото редуциране.
Сегизмундо изглеждаше все по-малко в съзнание. Той не ни гледаше със същата яснота и отговорите, които даваше на нашите въпроси, не бяха пълни. Накрая, за мое голямо учудване, забелязах, че формата на нашия приятел наподобява формата на бебе (…)
– Ако нашият приятел Сегизмундо знае как да оцени бъдещите възможности – каза Алесандре – възможно е той да постигне баланс в кръвоносната система (може да не развие сърдечно заболяване). Точният успех зависи от него. (…)
Пояснителна бележка – тъй като причината за падението на Сегизмундо в миналия му живот са били неговите емоции, той не знаеше как да контролира чувствата си и беше станал отговорен за драмата, която Ракел и съпругът ѝ изстрадаха, той беше се сдобил с една черна дамга на своя периспирит. Неговия план на реинкарнацията включва един дисбаланс – това е сърдечната болест в зряла възраст, която да изчисти миналото прегрешение. Но духовният водач Алесандре казва, че ако Сегизмундо се възползва от бъдещите възможности- т.е. действа балансирано, върши добро, живее в мир с другите, контролира емоциите си – то той може да нулира нуждата от изкупителното заболяване и да повлияе на организма си, независимо, че по план на прераждането фигурира дисбаланс.
– Херкулано ще остане със Сегизмундо окончателно, в новото преживяване, докато достигне седемгодишна възраст, когато процесът на реинкарнация ще бъде консолидиран. (…)
– Това, което видяхме със Сегизмундо – попитах аз – общо правило ли е за всички случаи?
– Абсолютно не. – отговори внимателно инструкторът. – Процесите на прераждането, така, както и процесите на физическа смърт, се различават до безкрайност, като не съществуват дори два, които да са напълно еднакви. Има спътници от високо ниво на извисяване, които се нуждаят от нашата подкрепа. Други наши братя, идващи от по-ниските райони, се нуждаят от едно много по-сложно сътрудничество от оказаното по случая Сегизмундо, за да се реинкарнират. (…) Прераждането на Сегизмундо се подчинява на повечето общи указания, защото нашият брат принадлежи към огромната средна класа на духовете, които обитават повърхността на Земята, нито много добри, нито съзнателно лоши.(…)
Беше два часа след полунощ.
Сега Алесандре и Духовните Строители останаха редом до нас, но също и няколко духовни приятели от семейството на Сегизмундо. Събирайки всички спътници около себе си, като главна фигура на тази среща, Алесандре каза:
– Сега, братя мои, нека влезем в спалнята на двойката за да осъществят нашите посветени сътрудници щастливото духовно единение.
И докато същността, която на Земната Повърхност беше любящата баба на Ракел поставяше Сегизмундо в обятията на бъдещата му майка, Алесандре подчерта: – Бъдете носител на този свещен депозит. Синовното сърце, което ви очаква, ще почувства ново щастие при контакта с вашата нежност. Ракел е заслужила такава радост.
(…) Видях как Ракел прегръща бебешката форма на Сегизмундо към гърдите си с такава любов и обич, че изглеждаше като жрица! Сегизмундо се беше прикрепил към нея, както едно цвете свързано към стъблото си. Оттогава разбрах, че това беше душа от нейната душа, онзи, който щеше да бъде плът от нейната плът. (…)
Бележка: Ние вече знаем, че един дух не се създава от друг дух, но тук Андре Луис използва образен език за да изрази връзката на дълбока любов между тези две души.
(…) Обръщайки се към събраната там група, Алесандре обясни:
– Сега ще направим първоначалния акт за пряко свързване на Сегизмундо с органичната материя. Надявам се, обаче, скъпи другари, всички вие многократно да посещавате нашия реинкарниращ се брат, особено по време на гестационния период за бъдещото негово тяло. Вие вече знаете добре каква е стойността на любящото сътрудничество в тази служба. Само онези, които са посели много обич, могат да получат подкрепата на много приятели и Сегизмундо трябва да получи тази награда за благородните чувства и възвишените работи, свършени в тези последни години, в които той се посвети на велики дела на благоволението и братството в нашата сфера на действие.
Скоро след това влязохме в съпружеската стая, където интимният спектакъл беше божествено красив.
На дървеното легло, върху меки ленени чаршафи, лежаха телата на Аделино и Ракел, които благословията на съня беше обездвижила, но точно там двойката ни очакваше в дух, осъзнавайки величието на настоящия час. (…)
Когато по-късно те щяха да се събудят в материалното тяло, физическия мозък на двойката нямаше да може да определи точен спомен от онази духовна сцена, в която те се открояваха като главни действащи лица; въпреки това, фактът щеше да остане завинаги в духовната им памет. (…)
Алесандре идентифицира най-подходящия сперматозоид, прикрепяйки към него магнитния потенциал, като ми подсказа, че това му помага да се отърве от спътниците си за да проникне първи в яйцеклетката. Елементът, върху който се беше концентрирал, придоби нова енергия над останалите и бързо напредна към
мишената. (…) След това Алесандре нагласи смалената форма на Сегизмундо, която проникна в периспиритуалния организъм на Ракел. (…)
Тогава Андре Луис попита: – Нашият реинкарниращ се брат ще притежава ли такъв физически облик сред човеците, какъвто имаше сред нас? Тъй като неговите данни се основават на предварително съществуваща периспиритуална форма, той ще има ли същата височина и същото описание, което го характеризираше в нашата сфера?
Алесандре отговори без колебание:
– Не. Анатомичните очертания и детайли ще се развиват в съответствие с принципите на баланса и закона за наследствеността. Бъдещата физическа форма на Сегизмундо ще зависи от бащините и майчините хромозоми; добавете обаче към този първичен фактор, влиянието на менталните форми на Ракел, взаимодействието на заинтересованото лице, подкрепата на Духовете Строители, които ще действат като служители на божествената природа, невидими за земните очи, любящото отношение на приятелските същности, които постоянно ще посещават реинкарниращия се в месеците на формиране на новото тяло, и вие ще можете да добиете една представа какво ще бъде физическото тяло, което ще има той (…).
(…) Анатомичните контури на физическата форма, деформирани или съвършени, устойчиви или не, красиви или грозни, са част от правилника за обучение. Като цяло систематичната реинкарнация винаги е един трудоемък процес на работа срещу моралните дефекти предварително съществуващи в представените уроци и конфликти. Несъвършени анатомични детайли, неблагоприятни обстоятелства, враждебна среда,
съставляват в повечето случаи най-добрите места за обучение и изкупление за тези, които се прераждат. (…)
(…) Всеки план за прераждане, очертан във Висшите Сфери, има за цел доброто и възнесението, и всяка душа, която се реинкарнира, дори ако се намери в отчайващи условия, винаги има ресурси да се усъвършенства. Нашата работа е приключила. Бог да ни пази! – каза Алесандре.
ЖИВОТЪТ НА СЕГИЗМУНДО В МАЙЧИНАТА УТРОБА
Персонажи:
Сегизмундо – реинкарниращ се дух, сега свързан с ембриона в утробата на майката Ракел.
Апулейо – Главен на Духовете Строители, отговорен за прераждането на Сегизмундо, заедно с Алесандре, ментор на духа Андре Луис, който познавате от книга Наш Дом.
На двадесетия ден от службата Апулейо изглеждаше много доволен. Той ме информира, че основната работа е свършена.
На този ден бъдещата физическа форма на Сегизмундо, настанена в околоплодната течност, създаде у мен съвършено впечатление за една риба. На него не му липсваха дори вдлъбнатините на хрилете, които се проявяваха в плода, с абсолютна точност, говорейки ни за едно резюмирано възпоменание от времената, когато духовното същество, по пътя към човешкото царство, е провело своето стажантство в примитивните океани.
Алесандре поясни:
„Земното тяло също е едно наследство, наследено от хилядолетия, което Човечество усъвършенства през вековете. Кръвна плазма, подобно на морската вода, в примитивните времена, представлява първичната основа на физиологичните организации. (…) Докато ние се движим в сферата на плътта, ние сме морски същества, които дишат на сушата. В обикновения процес на хранене, ние не можем без сол; нашият физиологичен механизъм се състои от 60% солена вода, чийто състав е почти идентичен с този на морето. (…) „
В нощта на двадесет и първия ден, Ракел получи една любяща визита (от дезинкарнирани членове на семейството). Не бяха малко духовните приятели, които очакваха щастливия момент.
Бъдещата майка, освободена от тялото от сладкото влияние на съня, се почувства облекчена и почти блажена.
Забелязах, че на Сегизмундо също му е олекнало. Същите много фини нишки, които свързват инкарнираните с физическото тяло, които виждаме в Духовете, когато са в състояние на временно освобождение, докато материалните им тела спят, също обвързваха Сегизмундо към феталната организация.
Докато Ракел се отдалечаваше, той също можеше да се отдели, но не беше възможно да напусне майчината компания. Ракел го приютяваше в любящите си ръце, докато се усмихваше, там при нас, навън от по-плътното материално поле.
Групата духовни роднини на Ракел и на малкото момченце отидоха до една обширна градина на земната повърхност, и в момента, когато слънцето изгря, ние се помолихме заедно, възхвалявайки добротата на Бог, който ни беше изпълнил с благословии по еволюционния път.
Тогава забелязах, че много от присъстващите там дезинкарнирани приятели съчетаваха тонизиращи течности и успокояващи балсами от еманациите на растения и цветя, изливайки ги върху Ракел и малкото момче, укрепвайки ги за битката. Беше красиво да си потвърдя братска обич в тези прояви на преданост и нежност. Аз със възторг научих още един урок в духовната сфера.
Като едни пътуващи птици, които знаят как да търсят мек пух за гнездото и скъпоценна храна за новородените пилета, душата на отдадените и грижовни майки знае как да премине големи разстояния, в търсене на любящи елементи за оформяне на гнездото на плътта, в което възлюбеното дете трябва да се прероди. (…)
В деня на раждането на новата физическа форма на Сегизмундо аз бях там. (…) Нека благодарим на Бог в молитва, признавайки божественото съкровище, което представлява благодатта на едно плътско тяло за нашата опитност и учене на повърхността на Земята.
0 Коментара