автор Ирмао Х чрез медиума Шико Шавиер,
от книгата „Библиотека на Живота“ ( Estante da Vida) Глава 29
Фактът изглежда като анекдот, но един приятел ни разказа кратката история, която предаваме, като гарантира, че разказа се основава на най-ярката реалност.
Еметерио Резенде беше един странен тип вярващ, фиксиран към идеята за рая. Той приемаше благочестиво, че молитвата елиминира нуждата от добри дела и че молитвата все още беше най-доброто средство да се спаси от всякакво усилие.
„Почивай си, почивай си!…“ В главата му това беше един непрестанен умствен рефрен.
Изпълнението на минимално задължение му се виждаше като саможертвена дейност, и в малкото задължения, които изпълняваше, той се обвиняваше за окаян нещастник, оплаквайки се за дреболии. Поради тази причина той фантазираше за „сладкото да не правиш нищо“ след смъртта на физическото тяло. Небесното царство, според него, щеше се състои от завладяващи спектакли, между които вкусни деликатеси… Фонтани от мляко и мед, плодове и цветя, които да стоят като едни постоянни чудеса, ще се роят тук и там, в рая на праведните…
В това очакване Резенде напусна тялото си в напреднала възраст, за да се наслаждава на удоволствия и още удоволствия.
В действителност като дезинкарниран дух, скоро след големия транс, той веднага беше привлечен към една колония от безделни, шеговити създания, които бяха сходни на него, и там намери стандарта на живот, за който беше мечтал: мързеливо ласкателство, увенчано с безсмислени празници и пресищане с готвени ястия.
Нищо, което да построи, никой, на който да помогне…
Седмиците минаваха една след друга, когато Резенде, който си мислеше, че е на Небето, започна да се чувства наказан от ужасно разочарование. Той копнееше да се обнови и заключи, че за това ще е задължително да работи…
Обзет от скука и разочарование, той не откри в себе си нищо освен копнежа за промяна.
Пред лицето на това той чакаше и чакаше и когато се озова пред един от командирите на странното духовно село, той се осмели да го помоли:
– Приятелю мой, приятелю!… Искам да действам, да правя нещо, да се подобря, да се забравя!… Моля за трансформация, трансформация!…
– Къде искате да отидете? – попита малко саркастично запитаният.
– Копнея да служа в полза на някого… Тук не намирам нищо, с което да бъда полезен. Съжалете се над мен, оставете ме да отида в ада, където се надявам да се раздвижа и да стана различен…
Тогава загадъчният вожд се усмихна и проговори ясно:
– Еметерио, вие молите да слезете в ада, но чуйте, драги мой!… Без отговорност, без дисциплина, без работа, без никаква нужда да практикувате себеотрицание, както живеете сега, къде си мислите, че сте сега?
0 Коментара