Психометрия

Глава 26 от книгата „В Сферите на Медиумизма“ на медиума Шико Шавиер

Бързия курс на обучение, който бяхме изкарали, достигна финалната си фаза.
Аулус не разполагаше с време да ни облагодетелства с по-обхватни преживявания. Той беше един работник, ангажиран в различни служби.

Въпреки че разбирахме това, ние с Хиларио се почувствахме донякъде меланхолични.
Асистентът обаче използва всички възможности, които му бяха достъпни за да запази обичайния ни ентусиазъм.
Пресичахме улици и площади, когато се изправихме пред един музей, където бяха посрещнати някои закъснели посетители.
И нашият съветник, като някой готов да се възползва от оставащите ни часове, за да разширим наблюденията и бележките си, ни покани да влезем, възкликвайки:

– В институция като тази е възможно да се проведат много интересни проучвания. Със сигурност вече сте чували относно психометрията.*

Според употребата на термина в експерименталната психология, това означава „да регистрираш, да оценяваш интелектуална дейност“, но в медиумните произведения тази дума обозначава способността да четете впечатления и спомени при контакт с обикновени предмети.

Преминахме през широк портал и вътре в сградата забелязахме, че много дезинкарнирани същности идваха и си отиваха, смесвайки се с хората, които гледаха предметите от отминали времена с нарастващо възхищение.

– Много спътници, с ум фиксиран в миналото, често посещават къщи като тази поради простичкото удоволствие да си спомнят … – коментира Асистентът.

Забелязах, че някои скъпоценни камъни, с изключение на един-два, бяха покрити с непрозрачни флуиди, които образуваха една сивкава или кафеникава маса, в която се виждаха светещи точки.
Забелязвайки любопитството ми, инструкторът благосклонно изясни:

– Всички предмети, които виждате рамкирани от тези флуидни вещества, са предмети, за които много си спомнят или са посещавани от онези, които са ги притежавали.
Недалеч имаше един интересен часовник, обграден като с ореол от светеща белезникава лента.
Аулус ми препоръча да го докосна и почти мигновено пред психичното ми зрение се появи едно красиво семейно събиране, в което една почтена двойка се наслаждаваше на разговора с четирима младежи в разцвета на тяхната младост.
С тази жива картина, която се открояваше пред моето вътрешно виждане, аз разгледах приятната и величествена стая. Австрийското обзавеждане даваше трезвеност и благородство на обстановката, която беше украсени с вази цветя и ценни картини.
Часовникът се намираше там, доминирайки над обстановката от една стара стена кокетно украсена.
Отчитайки изненадата ми, Асистентът каза:

– Аз мога да възприема изображението без директното докосване на часовника. Той принадлежеше на едно почтено семейство от изминалия век. Той съхранява мисловните форми на двойката, която го е придобила и която от време на време посещава музея за да се порадва на спомена. Това е един предмет оживяван от спомените на бившите му притежатели, възпоменания, които се възраждат във времето, чрез духовните връзки, които те все още подхранват към кръга на привързаност, който са напуснали.
Хиларио докосна ценния предмет и каза:

– Това означава, че ние тук виждаме изображения, отпечатани от тях, чрез помощта на вибрации …

– Точно така – потвърди съветникът. – Часовникът е обвит от умствените потоци на братята, които все още се държат за него, така както медната жица при провеждане на енергия, е чувствителна на електрическия ток. Изследвайки го, в настоящото му състояние, ние веднага се свързваме към спомените на приятелите, които го ценят.
Хиларио размисли няколко мига и отбеляза:

– Значи, ако бяхме заинтересувани да опознаем тези спътници и да ги намерим, един предмет при подобни обстоятелства би бил един посредник за изпълнението на нашите желания …

– Да, напълно – одобри инструкторът – за да стане това бихме използвали нещо, върху което се фокусира тяхната памет. Всичко, което излъчва мисъл, служи за улесняване на тази връзка.

– Изследването на психичната сила е много важно – отбелязах аз, силно впечатлен.
Аулус се усмихна и коментира:

– Мисълта разпростира нашите собствени еманации на всички страни, към които се проектира. Ние оставяме духовни следи там, където изстрелваме лъчите на своя ум, точно както животното оставя своята следа чрез характерната си миризма, ставайки по тази причина, лесно откриваемо за обонятелната чувствителност на кучето. Когато се освободим от плътното тяло, сетивата ни се изострят и в резултат на това можем лесно да наблюдаваме тези явления вътре в сферата, в която еволюционните ни възможности са ограничени.

– Следователно, това ни води към вярата – каза моя спътник – че нямаме ресурсите за достигане на мислите на онези, които ни превъзхождат по развитие…

– Да, тези, които са достигнали едно издигане, което ние дори не сме в състояние да си представим, се извисиха към други нива, надминавайки начина на изразяване и битие. Мисленето им вибрира на друга честота. Естествено, те могат да ни придружават и да ни помагат, защото по Закон по-висшия по ранг Дух може да дойде при по-нисшия, когато си иска, обаче на нас не ни е позволено да ги следваме.
Асистентът се замисли за миг и продължи:

– Нека използвам символизъм, за да разграничим това по-лесно. Това, което се случва, между тях и нас, същото се случва между нас и съществата, които са изостанали. Ние например можем да се грижим за интересите на примитивните или изоставащи племена, без те да могат да сторят същото в наша полза. Проникваме в обичаите и познанията на индианското селище, без то да разбира нищичко от нашата култура. Мисълта ни обуславя към кръга, в който трябва или в който заслужаваме да живеем, и само с цената на собствените си усилия или сигурна еволюция, ние успяваме да го подобрим, преодолявайки ограниченията, за да сме способни да вибрираме към по-висшите сфери.
Асистентът ни погледна доброжелателно и добави:

– Нека обаче да избягваме отклонения от темата, които са в несъгласие с основните ни цели.

– Нека си представим – казах аз на свой ред, – че решим да насочим вниманието си към един по-подробен преглед. Така бихме ли могли да узнаем историята на материята, която служи за изграждане на часовника, който анализирахме?

– Без съмнение. Това ще изисква повече работа, повече време, и все пак това е напълно осъществима инициатива.

– Тогава всеки обект – заключи Хиларио, – може да бъде посредник за нас за влизане в отношения с хората, които се интересуват от него и е един запис на факти от Природата …

– Точно така – потвърди Аулус, уверено – не можем да забравим, че палеонтологът може да реконструира определени парчета от праисторическата фауна от обикновена кост намерена наслуки. Когато чувствителността ни се пречисти по един по-интензивен начин, в едни прости изоставени предмети, можем изненадващо да видим изразителните черти на хората, които са ги държали, или на успехите, на които са били свидетели, чрез вибрациите, които са запазили в себе си.

И с една усмивка той добави:

– Душите и нещата, всеки в положението, в което се намира, запазват нещо от времето и пространството, които са вечни в паметта на живота.

Скоро след това се спряхме да изследваме едно изящно платно от 18ти век, което не показваше никакви признаци на флуидна рамка. Всъщност това беше една самотна ценност. От нея ние не успяхме да установим никакъв духовен контакт по отношение на външната природа.

Аулус прие обичайния си вид на доброжелателен учител и обясни:

– Изследвана по-отблизо, тази картина може да даде интересен отчет, предлагайки ни информация за съставните ѝ части, въпреки това обаче няма да функционира като посредник на духовни връзки, тъй като е напълно забравена от автора и от тези, които вероятно са я притежавали …

Отидохме по-нататък.

До обширна галерия двама господа и три дами се възхищаваха на уникално огледало, покрай което стоеше една млада дезинкарнирана жена с изражение на голяма тъга.
Една от дамите отправи комплимент за красотата на рамката и момичето, с лице на раздразнен пазител, се приближи към нея и я докосна по раменете.
Матроната потрепери неволно, сякаш от неочакван студ, и каза на спътниците си:

– Тук има един странен повей като в гробница. По-добре да си тръгваме …
Групата направи няколко забележки в добро настроение и се оттегли, придружавайки я в друга посока.
Същността, която не отчиташе присъствието ни, изглеждаше доволна от самотата и започна да съзерцава огледалото, под странно очарование.
Аулус я погали леко, докосна обекта внимателно и коментира:

– Забелязахте ли феномена? От малката група посетители, сестрата, която регистрира приближаването на младата жена под наше изследване е носител на забележителна медиумна сензитивност. Ако тя обучи своите сили и изследва огледалото, тя ще влезе в непосредствена връзка с момичето, което все още безумно се е вкопчила в него. Тя би се сдобила с тайните ѝ, би се запознала с нейната съкровена драма, защото веднага ще асимилира умствената ѝ вълна, улавяйки образите от нея…

Хиларио, неспособен да понесе любопитството, което жилеше ума ни, разпита за момичето. Какво правеше тя там, в онази гробница на спомени? Защо се интересуваше, с толкова копнеж, от едно просто огледало, без голямо значение?
Асистентът, който сякаш вече очакваше нашето запитване, отговори без да трепне:

– Аз докоснах предмета, за да разбера. Това оригинално огледало беше поверено на младата жена от момче, което ѝ бе обещало брак. Виждам един романтичен образ в нейните спомени. Той беше син на французи търсещи убежище в Бразилия, по времето на Френската Революция от 1791 г. Все още момче, той акостира в Рио, израсна там и се превърна в мъж. Тогава срещна нея и спечели сърцето ѝ. Когато градеше планове за сватба, след една най-съкровена връзка на обич, чуждестранното семейство, развълнувано от успехите на Наполеон в Европа, реши да се завърне в родината си. Момчето изглеждаше опустошено, но не пренебрегна бащинската заповед. Той се сбогува с годеницата си и я помоли да запази предмета за спомен, докато той успее да се върне за да бъдат след това щастливи завинаги … Обаче във Франция той се разсея по прелестите на друга жена и повече не се върна … Той бързо забрави отговорностите и ангажиментите си, ставайки безразличен. Горкичката обаче се фиксира върху чутото обещание и продължава да го очаква. Огледалото е залогът за нейното щастие. Представете си дългото пътуване, което трябва да е осъществила през времето, бдейки над него като над нейна собственост, докато най-накрая огледалото пристигна да почива в музея.

– Случаят – казах аз, притеснен – ни принуждава да размишляваме върху старите истории за омагьосани бижута…

– Да, да – замисли се Асистентът, – влиянието не идва от бижутата, а от силите, които ги придружават.

Хиларио, който размишляваше сериозно над урока, каза:

– А ако някой може да придобие предмета и да го вземе със себе си …

– Разбира се – каза инструкторът, – ще се сдобие също и с присъствието на дезинкарнираното момиче.

– А това би ли било честно?
Аулус се усмихна леко и каза:

– Хиларио, животът никога не прави грешки. Вероятно някой ще се появи тук и ще се почувства екзалтиран от предмета, желаейки да го придобие.

– Кой?

– Момчето, което е дало дума, причинявайки менталната фиксация на това бедно създание, или жената, която го е отдалечила от поетите обещания. Реинкарнирани днес или утре, възможно е някой ден да дойдат тук, приемайки я за дъщеря или партньорка, при обратното изкупуване на договорения дълг.

– Но не можем ли да приемем хипотезата, че младата жена може да бъде привлечена към един лечебен кръг, който да ѝ помогне да се отърве от своя дисбаланс?

– Да – съгласи се съветникът – това също е възможно; и все пак изследвайки хармонията на Закона, можем да заключим, че повторната среща на триото е неизбежна. Всички проблеми, създадени от нас, могат да се решат само от нас самите.

Разговорът беше ценен, но отговорността ни тласкаше да продължим напред.
На излизане минахме покрай административния офис, където работеше ръководството на музея.
Виждайки два свободни стола до малката работна маса, колегата попита с очевидното намерение да завърши лекцията:

– Вярвам, че мебелите пред погледа ни се използват от асистенти в администрацията на музея… Ако седнем на тях, ще можем ли да влезем в контакт с хората, които обикновено ги използват?

– Да, ако искаме такъв вид опитност – информира съветника.

– А по отношение на инкарнираните? – продължи Хиларио. – Всеки, който използва предмети, принадлежащи на други, като дрехи, легла или орнаменти, може ли да усети мислите на тези, които са ги използвали?

– Абсолютно. За да ги регистрира обаче, той трябва да е с остра психическа чувствителност. Белезите на нашата индивидуалност вибрира там, където живеем и чрез тях провокираме добро или зло в тези, които влизат в контакт с нас.

– Всичко, което наблюдавахме, медиумизъм ли е? …

– Да, макар че за експериментаторите от научния свят, фактите от този сорт са записани под различни имена, сред които „прагматична криптестезия“, „тактилна метагномия“, “делестезия”.

И поемайки инициативата да се върнем на обществения път, той каза:

– Във всичко виждаме интеграция, афинитет, синхрон … И в едно нещо нямаме съмнение: чрез мисълта ние общуваме един с друг в цялостния вселенски живот.