Тя каза, че търси своя принц на бял кон.
Но тя всъщност го правеше погрешно, поощрявайки безразборни любовни преживявания.
Членовете на семейството ѝ се тревожеха. Майката даваше съвети. Бащата беше разстроен. Братята я заплашваха …
Всичко беше безполезно.
– Аз съм независима, пораснала, аз съм собственик на съдбата си – отговори Марта, считайки се за самодостатъчна, само защото на 22 години вече беше завършила университет, имаше добра работа, изглеждаше добре, имаше много почитатели.
В своята раздразнителност тя твърдеше:
– Считам се за една свободна жена, с право да се обвързвам емоционално с когото си пожелая. Ще се оженя един ден, ще имам деца, но само когато намеря своя принц. Начинът, по който го търся, си е мой проблем! Не ме безпокойте! …
Един ден тя забременя. Първата реакция беше: аборт. Тя дори потърси един познат лекар. Oбаче не успя да извърши престъпното деяние. Странно, но мъничкото същество, което тя носеше в утробата си, я беше разчувствало. Тя не знаеше как да обясни какво точно ставаше, но с цялата сила на душата си чувстваше, че иска този син.
С напредването на бременността тя беше принудена да информира семейството си. Родителите ѝ бяха ужасени. Беше необходимо тя да премахне детето от себе си. Семейството ѝ беше с добро положение в обществото, това би било един скандал …
Марта се съпротивляваше с обичайната си находчивост. Синът ѝ принадлежеше. Тя щеше да си го задържи. От самото начало тя му посвети безусловна любов. Тя копнееше да го вземе в ръцете си. Щеше да си тръгне, ако те настояваха! Тя никога не би се отказала от детето! …
Членовете на семейството, които я познаваха достатъчно добре, стигнаха до заключението, че е безполезно да се опитват да я откажат и решиха да приемат ситуацията. С течение на времето те забелязаха, приятно изненадани, че следвайки развитието на бременността младата жена претърпява една радикална трансформация. Тя стана по-въздържана, не излизаше толкова много навън, остави питиетата и цигарите, отдалечи се от нежелателни приятелства, загуби връзка с момчетата … Въпреки спънките, детето, което трябваше да дойде, действаше Провиденчески за нейно добро.
Най-накрая дойде големият ден. Изпитвайки първите контракции, Марта бе откарана в болницата. Там получи незабавна помощ и скоро се роди едно красиво момче, усмихнато и спокойно. Без време цялото семейство се влюби в него, особено младата жена, която, без да знае, държеше в ръцете си своя „принц на бял кон“, една благородна духовна същност, свързана с нея от много отдавна. Той беше дошъл да я спаси, да я предпази от един живот на опасни грешки.
Има Духове, които се връщат към плътта в едни саможертвени опитности.
Въпреки благословените възможности за учене, тяхното съществуване е белязано преди всичко от по-важния ангажимент да помагат на спътници, които са изостанали в духовния си прогрес. Присъствието им събужда в тях едни необуздани копнежи на сърцето, помагайки им да се отдалечат от опасните илюзии.
автор Ричард Симонети
Книга „Atravessando a Rua“
0 Коментара