В евангелския пасаж за Прелюбодейката, разказът на Йоан се свежда до нейното опрощение.
Духът Амелия Родригес обаче в книгата „По Пътищата на Исус“ ( „Pelos Caminhos de Jesus“ ) ни дава повече подробности:
Същата нощ, когато епизодът вече отшумяваше, жената, решена да даде нова посока на живота си, потърси Божествения Приятел в къщата, където се беше приютил. Разбирайки мъката, която я пробождаше, след като я поздрави нежно, Исус ѝ каза:
– Говори и ще те чуя, дъще!
Демонстрирайки смущението, което изваждаше навън цялата драма и страдание, които я измъчваха, разплаканата жена се изрази по следния начин:
– Господи, чувствам се объркана, без да знам каква посока да дам на съществуването си! Борих се много, преди да падна. Прелъстителят дебнеше стъпките ми като вълк грабител пред непредпазлива плячка. Съпругът ми, след отминаването на първите дни на новия брачен съюз, се върна към нощните си удоволствия, оставяйки ме в усамотение. Болна по душа, лишена от доброта, аз допуснах да се отровя от мъчения, които не заслужават състрадание… Жадна за нежност, аз се опих от сладострастие; алчна за чистата вода на Любовта, аз се валях в блатото на болните желания. Резултатът беше трагедия. Изоставена, сега страдам от всеобщо презрение и подигравки… Моля ви за една ръководство и една запалена с надежда лампа, за да продължа!…
Исус съзерцаваше тази тревожна и страдаща душа, срещайки в нея болките на Човечеството през вековете и доброжелателно отбеляза:
– Дъще, търпението и доверието в Бог ще бъдат двете първоначални мерки, които ще ти осигурят изцеление и обновление. След като грешката е направена, тя има отражение в обществото и натоварва гузната съвест. Не е важно какво мислят другите за нас или безмилостното налагане, с което искат да прилагат справедливост. Вътрешния проблем е жизненоважен и само когато човекът бъде реинтегриран в Концерта на Реда и на Доброто, той ще може да се наслаждава на спокойствие. Въоръжи се със смирение и се довери на утрешния ден! Паметта на народа е слаба и бързо преминава по отношение на благородните добродетели на другите. Тя обаче е твърда, ясна и издръжлива по отношение на чуждите грешки, винаги подправена с разяждащото вещество на обвинението и оцета на злобата. Примерът, който покаянието носи, се превръща в защита на сгрешилия, който по този начин поправя грешката, извършена пред Отца, пред самия себе си и обществото!…
– Накъде да отида сега? — попита жената, чувствайки се победена.
– Небесните птици имат своите гнезда, змиите и вълците си имат леговища, но Човешкият Син няма къде да се приюти, живеейки под звездния небосвод и напредвайки към Безкрайността… Така и ти търси възможността да се поправиш и се адаптирай към сегашната ситуация, очаквайки утрешния ден с разбиране на вредата, причинена на самата себе си, като изхвърлиш днешното надалеч… Небрежността на неблагодарния и лекомислен съпруг не съставлява едно одобрение за да поемеш такъв злополучен ангажимент. И понеже той също е болен, живеейки отчужден от любовта, той не е в състояние да ти подаде приятелска ръка, когато имаш нужда от него и в бъдеще той също ще зависи от теб. Животът е изграден от взаимен обмен, който способства щастието на всички. За това продължи, подновена със сигурността в триумфа, защото всеки един, който се издига от падението, намира опора в борбата и във вярата за да се стабилизира! Отецът Създател не изоставя нито едно от децата си и бди отдадено над всички!…
Настъпи спонтанна, дълбока и трогателна тишина, която продължи няколко секунди.
Нарушавайки мълчанието, жената се простря в краката на Исус и го помоли:
– Отсега нататък аз ще бъда един от твоите последователи, Господи! Благослови моята незначителност!
Исус я обгърна в една мощна вълна от нежност, изправи я на крака и я посъветва:
– Върви, дъще, и не страдай повече! Тези, които се покаят и потърсят възможността за изкупление, я намират! В кошарата на Любовта винаги има едно място за овцете, които се връщат и искат да напреднат! Където и да отидеш, аз ще бъда с теб и светлината на Истината ще свети пред теб, осветявайки пътя ти!…
Десет години по-късно, в град Тир, една бедна на вид къща, но богата на любов, посрещаше уморени и болни поклонници.
Една жена, чието повехнало лице носеше следи от голяма красота в своя заник, събираше там нещастниците, почистваше раните им и им говореше за Исус.
В резултат на това тя бе обичана и уважавана от мнозина.
Един прекрасен следобед пристигна един човек, покрит с язви, в крайна бедност, умиращ, донесен от благочестиви ръце.
Подслонен, язвите му бяха измити и облекчени с мехлеми, а той се нахрани с успокояващ бульон.
Когато се възстанови, той чу послание на насърчение в името на Исус, изречено от неизвестната благодетелка.
Развълнуван, той я попита:
– Този Исус Галилеецът ли е, който беше разпнат в Йерусалим?
– Да, той е. Той умря за нас, но се върна да живее сред нас, за да не ни напусне повече.
– А вие срещнахте ли се с него, за да сте сигурна, че учението му е истина?
– Да, срещнах го случайно, когато ме спаси…
– Аз също имах честта да се запозная с него… но не знаех как да се възползвам! Егоистичен и подъл, аз го мразех, дистанцирах се от присъствието му, объркан и огорчен…
– Какво ти е сторил?
– Той спаси жена ми, която беше прелюбодейка, без дори да ми каже и една дума за утеха… Тогава не можах да го разбера…
След кратката пауза, причинена от силната емоция, умиращият продължи:
– Изоставих другарката си, която аз самият бях опозорил с моите пороци и се опияних в болката… С минаване на годините и най-накрая събудил се за истината, аз напразно я търсих навсякъде, докато болестта не погълна тялото ми и ето ме тук…
Смутена от неудържими емоции, жената си спомни диалога със скъпия Учител в същата онази вечер, преди десет години…
Тя разпозна в лицето на умиращия предишния си спътник и без да му разкрива нищо, нежно го хвана за ръката и го утеши:
– Разкаянието за грешката, доверието в Бога и търпението са първите стъпки към поправката на всяко престъпление!… Бог е Любов и Исус, именно поради това, никога не е далеч от тези, които го желаят и го търсят… Сега спи спокойно, докато бдя над теб, защото ние и двамата вече го намерихме!…“
0 Коментара