Инкарнацията на св Франциск от Асизи
Книга: Франциск от Асизи
Духовен автор: Духът Мирамес, който по време на своята инкарнация е бил ученик на Франциск.
Персонажи:
Йоан Евангелист, който ще се инкарнира под името Франциск де Асизи.
Мария Пикалини Бернардоне (чийто прякор Пика е записан в историята), бъдещата майка на Франциск.
Джарла: слугиня на Мария, която беше третирана от господарката си като един скъп приятел и доверен човек, а Джарла от своя страна се отнасяше към Мария като към любима дъщеря.
Местоположение: стаята на Мария.
Духът Йоан Евангелист посред нощ влезе в стаята на Мария Бернардоне. Бъдещата му майка спеше спокойно, а Духът ѝ се намираше извън тялото. Той се спусна нежно, съзерцавайки богатата дама и я целуна по челото с уважение и обич. Тялото на г-жа Бернардоне потръпна и за части от секундата нейния Дух побърза да заеме обратно тялото си, но беше възпрепятствана от обстоятелствата. Йоан искаше да говори с нея.
Духът на Джарла, чието тяло спеше в съседната стая, също се приближи.
Мария, виждайки тази прекрасна духовна фигура вътре в стаята, не се усъмни, че това е ангелът, когото беше сънувала многократно.
Тя хвана ръцете на Йоан, нежни и изпълнени със светлина, целувайки ги от цялата си
доброта.
Тя и Джарла искаха да коленичат, но Йоан не се съгласи и ги накара да се изправят.
Той хвана Мария за ръце и двамата седнаха на персийския килим, който украсяваше стаята.
Йоан заговори с благост:
„Сестро моя, нека мирът на Исус Христос бъде в сърцето ви! Ще бъда благодарен да мога да се родя чрез вашето посредничество. Затова ви моля да станете моя майка!
Аз не съм ангел, както си мислите, нито светец.
Но, да, аз съм ваш брат пред Исус, и желая да уредя това, което съм се обещал пред най-висшите в духовността.“
Сълзи бликнаха в очите на избраната жена и подтика ѝ да говори беше толкова голям, че тя искаше силно да благодари на Бог. Тогава два пръста запечатаха устните ѝ, казвайки:
„Изчакайте малко и слушайте! Ако приемете моето пристигане чрез вашата утроба, вие ще подпишете ангажимент с някой, който е по-голям от нас на Земята, и може би поради това ще понесете срам, презрение, клевета, тъй като ще станете инструмент на големи събития; и все пак знайте, че ще намерите утеха в силата на прошката, в толерантността и в любовта. Когато се чувствате изтерзана, потърсете Христос в тишината на молитвата.
Стимулирайте вярата и никога не забравяйте, че Бог не изоставя никого, особено онзи, който служи като средство за просветление на човечеството. Опитайте се да запомните проповедта на Планината, на Исус Христос, помнете блаженствата и живейте в рамките на тези предписания, за да се освободите от всяко зло и да се утешите във всички трудни изпитания … Вашето съгласие означава подпечатване на нашия съюз, в името на Бог и на нашия Учител.“
Йоан притихна в очакване тя да подреди мислите си и да реши сама за себе си по отношение на представения ангажимент. Разплакана от радост, тя погледна в очите на бъдещото си дете и каза с достойнство:
– Аз не съм собственик на себе си, когато се отнася до волята на Учителя. Добре е, че волята на Небесата се изпълнява, а не моята, и ако това зависи от моето „да“, то вече е дадено от сърце. Щастието и честта са изцяло мои. Ще знам, о, Емисар на Небесата, да остана имунизирана срещу всички атаки от по-нисш порядък и вярвам, че вашата помощ няма да ми липсва. Сърцето ми не ме лъже. Нека Бог да ми помогне да разбера задълженията си пред една толкова важна задача в света! Да, вие ще бъдете мой син! (…)
Йоан също помоли за любящата грижа на Джарла, на което смирената слугиня емоционално отговори, че ще направи всичко, което е по силите ѝ.
Йоан се готвеше да свърже първите връзки с материалния живот.
Неговият мощен ум се задейства, възползвайки се физическите емоции на бъдещата майка. Той предизвика освобождението на един тип флуид, който по специфика обозначаваше една пречистваща енергийна сила, която се преля към аурите на бъдещи родители. (…) Тя въздейства върху цялата нервна система на Мария, покривайки епифизната жлеза с един тип протоплазма, която убягва на нашия анализ. Беше необходимо Апостолът да се погрижи за невропсихично-духовната система на Мария, за да я предпази от всякакви неудобства (…)
Бременната жена започва да живее в умствения свят на реинкарниращия се и обратното; и все пак този, който е по-еволюирал, може да се защити от мислите и емоциите, които биха му навредили.
След събуждане Джарла разказва на Мария сънят, който е сънувала за нощните събития:
„Аз сънувах, че съм се изгубила в една голяма гора, но интересното е, че в средата ѝ имаше много къщи, които приличаха на сградите в Асизи. Приближих се до тях; по улиците там имаше същества, които идваха и си заминаваха, и не усещаха присъствието ми. Аз виках, правих жестове, молех ги за информация, но нямаше полза. И аз започнах да се скитам, търсейки имението, без обаче да го намеря. След толкова много ходене, не си спомням колко време мина, се издигнах в космоса, защото исках да видя звездите по-близо и бях очарована от красотите на безкрая. Това остана дълбоко отпечатано в съзнанието ми. Звездите не мигат, както ги виждаме ние тук на Земята, но въпреки това, те ми се струваха като едни големи очи с неописуеми прелести, за които се страхувах да мисли, че не са реалност. При това съзерцание в гърдите ми се разля нещо невидимо, за което сърцето ми благодари с много сълзи, преди разума ми да започне да анализира. Плаках както от емоция, така и от липсата ти, за да станеш свидетел с мен на съкровищата на Божието творение! След това, чрез налагането на някаква вътрешна сила, коленичих да благодаря на Бог и Христос.
Дори още насън исках да се събудя, за да ти разкажа за духовното си приключение. И в транса на молитвата бях окъпана в една прекрасна светлина и се случи нещо неочаквано: видях отблизо ангела на сърцето ти, който живееше заедно с нас тези последни месеци, да ме вика отблизо. Той ме привлече близко до себе си, галейки ме сякаш е собствената ми майка и най-интересното беше, че той се намираше в стаята ти, където говореше с теб.
Исках да целуна краката му, но той кротко ме посрещна с усмивка, която не мога да забравя и досега, споделяйки цялата си любов и дори повече, цялата си мисия на нас. Небесата да ми простят, но това е истинският бог, който възнагради Асизи и който съдбата приземи в имението Бернардоне.
Интересно е също, че той, не знам защо, ме помоли той да се роди с моя помощ!
Но … каква помощ? Стара и слугиня, какви условия имам, за да помогна на един бог?“
Двете жени се прегърнаха силно от щастие. И с радост установиха, че тази е нощта преди двадесет и пети декември, датата чествана в целия християнски свят, като раждането на нашия Господ Исус Христос.
Именно на тази дата Йоан Евангелист избра да съедини връзките си с физическия живот, като Франсиско Бернардоне, под благословията на Висшия Свят!
0 Коментара