Духовен автор – Хиларио Силва
„Души на парад“ ( „Almas em desfile)
Психографирана от Шико Шавиер
Жоао Мартиньо се срамуваше от себе си.
Той получи помпозно погребение. Но от защитата на дезинкарнираните приятели нямаше полза.
Той беше оставил едно уважавано име на Земята.
Безспорно той бе разпределил голяма част от изобилното му богатство, утешавайки мнозина. Дълбоко вътре в себе си обаче Жоао Мартиньо не се чувстваше добре.
Той беше откраднал от роднините си, в един процес за наследство, за да стартира своето богатство. А после в търговията той беше един безмилостен човек към длъжниците си.
Всичко това сега беше като един огнен пирон забит в съзнанието му.
„Мартиньо, някой днес с умиление си спомни за вас на Земята!“
„Мартиньо, някой ти благодари за даренията!“
Приятелите му се редуваха да му предлагат утешителни новини, но винаги получаваха
тези негови отговори на съжаление:
– Да, но аз ограбих.
– Да, но аз бях един крадец.
По такъв начин реагираше неговата мисъл.
Все пак с оглед на стореното добро му беше простено. Простено от всички.
Въпреки това, вътрешно той не извиняваше себе си.
Повишавайки духовната си култура, той не можеше да понася тихите обвинения, които се раждаха в собствената му глава, като ужасно петно, и помоли за връщане. Да започне от начало беше голямата надежда.
И Мартиньо започна от начало …
Четиридесет години по-късно Жоао Мартиньо можеше да бъде видян в ново плътско тяло.
Банков служител, той не успяваше да реализира собствените си идеали.
Той изглеждаше като един неплатежоспособен длъжник пред семейството.
От ранна възраст бе започнал да работи, помагайки на болния си баща.
И след като бащата почина той беше подкрепа за по-малките сестри. Трябваше да прави чудеса за да не задлъжнее в края на месеца. И след сватбата на двете сестри майката се разболя.
Жоао продължи да прави каквото е редно.
Всичко се разрешаваше в точния момент.
Но се появи един повод, когато той започна да изпитва продължителна морална агония.
Един човек в банката присвояваше огромни суми.
Той подправяше фалшиви документи, копия от които хвърляше в един кош.
Предвиждайки бъдещи усложнения, Мартиньо вземаше всички компрометиращи документи от боклука и ги запазваше.
В своята стая у дома той имаше личен сейф с фалшиво дъно, чиято тайна единствено той, Мартиньо, знаеше.
И там той натрупа доказателства за вината на своя нещастен приятел.
Той не можеше да формулира преждевременни обвинения с чиста съвест. Момчето може би имаше подкрепата на важни хора и можеха да го сметнат за клеветник.
Беше необходимо обаче да се защити.
Четири месеца ситуацията продължаваше да бъде тревожна, когато дойде неочакваното …
Лекомисленият млад мъж загина при едно бедствие в нощ на гуляй.
Беше септември …
Мартиньо се замисли за необходимостта от изясняване.
Но дали би било честно да обвини един мъртвец, от когото никой не е търсил сметка?
Той замълча и зачака …
Ето обаче, че дойде краят на годината.
Време за банките да правят годишното счетоводство.
Мартиньо подготви документите за всякакви обстоятелства.
Счетоводството в банката последва курса си, когато Мартиньо преживя един дълбок шок.
Къщата, в която живееше, беше ограбена, докато той присъстваше на дезинкарнацията на майка си в болницата.
С разбито сърце, Жоао установи, че нападателят е взел всички ценности, включително сейфа, в който бяха документите доказващи неговата невинност.
Ужасно подозрение пламна в главата му.
Със сигурност мъртвият колега е имал съучастници.
А съучастниците бяха планирали изгаряне на архивите.
Притеснен, след като реши проблемите по погребението на майка си, той се върна в банката и установи, че бомбата е експлодирала.
Директорът го извика за обяснения.
Директорът беше чакал два дни, вземайки предвид болката на един син, който е загубил майка си.
Но той постави въпроса ясно.
Жоао Мартиньо бе подведен под отговорност за присвояването на един милион и двеста хиляди крузейрос.
Мартиньо се ужаси, умоляваше се, оплакваше се и плачеше, но не можа да формулира нищо в
защита.
Откаран зад решетките, където беше осъден на две години затвор, след един скандален процес, Мартиньо направи опит за самоубийство.
Приятели обаче поставиха в ръцете му Спиритистки книги.
И Мартиньо погълна книгите, разказите, концепциите и идеите…
Той се успокои.
Откри силата на молитвата.
Той приветства изпитанието на прераждането си с покорност и смирение.
Дълбоко в себе си той беше убеден, че е бил жертва на един или друг колега, заинтересован да се отърве от правосъдието, но разбра, че трябва да прости.
Все пак обаче промяната в живота измени и здравето му.
Туберкулозата го удари и умореното му сърце заприлича на повреден мотор …
В дъждовния ден, в който излезе от затвора, след като излежа присъдата си, той приличаше на един призрак.
Редки кичури коса.
Той се движеше трудно. Кашляше.
Жадуваше за един горещ бульон.
Зашеметен, той стигна до дома на единствената омъжена сестра, която все още поддържаше връзка с него, но получи несправедлива молба.
– Жоао – каза тя, – ето ти двадесет крузейрос. Това е всичко, което имам, но не мога да те подслоня. Съпругът ми не би разбрал. Страхувам се от обиди. Върни се утре.
Ще говоря с него тази вечер и ще видим какво е възможно да се направи.
Мартиньо, унижен, отиде до близкия бар.
Изпи едно кафе и започна да се скита.
Страхуваше се да търси приятели.
Уморен, треперещ, като видя, че идва нощта, той потърси подслон, когато видя една стара
изоставена къща на един пуст терен.
Той събра стари вестници от тук от там, и влезе, готов да спи. В един ъгъл край стената се препъна в нещо. Наведе се. Изненадан, той опипа обекта.
Беше един сейф!
Отнесе го на едно по-светло място.
Удивен, откри, че това е неговият стар сейф, изоставен там от някого …
Беше насилван, зейнал широко, но забеляза, че фалшивото дъно не е било отворено.
Отне му време и сили докато в крайна сметка го отключи.
И всички документи, които го оневиняваха, се появиха.
Сега той разбра, че всички подозрения за кражбата на сейфа по адрес на приятелите от банката са били действително неоснователни.
Бил е нападнат от обикновени злодеи.
Уморен, Мартиньо съзерцаваше документите, които години по-рано биха били ценни.
Той легна на пода. Препрочете ги всичките, един по един.
После запали клечка кибрит и ги изгори.
Тъмната нощ настъпи напълно.
Дълго време Мартиньо се молеше и мислеше …
И накрая кашлицата.
След това тишина.
Мартиньо усети дълбок сън.
И в началото само мравките и кучетата осъзнаха, че на мястото има един труп, като сноп крехки кости докосващи шепа пепел.
Жоао Мартиньо беше изплатил дълга си.
Духовен автор – Хиларио Силва
„Души на парад“ ( „Almas em desfile)
Психографирана от Шико Шавиер
0 Коментара