Сега ще разгледаме ЧЕТИРИ ПРИЧИНИ ЗА ОБСЕБВАНЕ, чрез които ще видим и вибрационния афинитет и фактора на моралните недостатъци в тези различни случаи.
МОРАЛНИ НЕДОСТАТЪЦИ
Тази причина е директен резултат от Закона за афинитета, според който ние привличаме компанията на други, и инкарнирани (духа, когато е във физическо тяло, т.е. хора) и дезинкарнирани (духа без телесна обвивка, това са хората след смъртта), чиито идеи и склонности са подобни на нашите собствени.
Например един човек, който мисли и действа поради слабости като гордост, завист, алчност, омраза и т.н., както и такъв, който участва в нездравословно поведение като злоупотребата с алкохол, наркотици, дори храна, безразборна и/или насилствена сексуална активност, умишлено малтретиране на други хора и т.н., ще привлекат, според природния закон, духовни спътници с подобен характер, на които им доставя удоволствие да гледат деянията на такъв индивид, и които дори се „хранят“ от енергията, която такъв човек излъчва.
Освен това, когато развитието на такива низши чувства и поведение стане навик, тогава човека стабилно задържа една и съща вибрационна честота като на своите объркани низши духовни спътници, които по този начин са способни да се вплетат в една силна психична и енергийна връзка с него.
От там започва токсичното влияние, чрез което обсебващия дух се възползва от негативните склонности на човека и окуражава в него дори повече от същото, което само води до още по-голям емоционален и духовен дисбаланс у жертвата, в допълнение, че става трудно за този човек веднъж след като е създал такова силно обединение, да сложи край на нездравословните си привички, дори когато той желае това.
В друг пример ние можем да видим как вибрационната честота на един индивид може дори да доведе до такива „паразитни“ отношения с един нещастен дух, който може дори непреднамерено и/или несъзнателно да влияе върху инкарниран дух. Всички сме чували израза „Нещастието обича компания“ (или бг варианта – Едно зло никога не идва само).
Един човек, който е психически/ментално фиксиран върху песимистични идеи или други саморазрушителни мисли и чувства от най-различен сорт може също да привлече към себе си един нещастен дух, който да споделя неговите чувства, и който става „привързан“ към него като един магнит, както в първия пример, само ще обостри емоционалното мъчение на човека.
СЛЕДСТВИЯ ОТ МИНАЛИ ЖИВОТИ
Като един акт на отмъщение
Спиритизма ни учи, че нашето страдание се явява един директен резултат от нашите собствени грешки и лошото използване на нашата свободна воля, и че ако причината за страданието ни не произлиза от събития в настоящия живот, то неминуемо има корени в едно предишно съществуване.
Вижте късометражния филм „САМ ЛИ СИ?“ пример за обсебване, чиято причина се намира в минал живот:
- I част – ОБСЕБВАНЕ и АЛКОХОЛНА ЗАВИСИМОСТ – силата на Молитвата
- II част – ДУХОВНОТО ЛЕЧЕНИЕ – за кармата и връзките от миналото довели до обсебване
- III част – ПРЕРАЖДАНЕТО
Обсебването като резултат от минали причини представлява наш личен морален дълг, последиците от който са ни застигнали. Моля, отбележете си, че едно състояние на страдание никога не е равносилно или безусловно посочващо към едно обсебване; все пак то представлява една форма на страдание, което може да е резултат от наши минали действия.
Пример за обсебване по такава причина са отмъстителните действия на нашите дезинкарнирани неприятели, които съставят една много преобладаваща форма на духовно обсебване.
„Обсебването почти винаги е израз на отмъщение търсено от един дух, корена на което често се намира в отношения, в които обсебената жертва е имала с обсесора в едно предшестващо съществуване.“ – Алан Кардек
Духовете, които се инкарнират на планетата Земя все още са много далеч от тяхната еволюционна цел и са морално и интелектуално несъвършени; когато някой ни нарани по някакъв начин, ние често сме подтиквани от нашите низши тенденции да потърсим отмъщение. Тогава, показвайки невежество или просто игнорирайки моралните правила на нашите религии, които могат да ни покажат един по-добър път, ние искаме онзи, който ни е накарал да страдаме да изстрада точно същото.
Когато си тръгнем за духовното ниво, при смъртта на нашето физическо тяло, ние не изоставяме подобни негативни склонности, само защото сме оставили физическото си тяло назад. Ние носим със себе си всички чувства, които сме развили на Земята, и добри и лоши, тъй като запазваме своята индивидуалност. Следователно, когато не се помирим с враговете си преди нашата „смърт“, ние носим своите чувства на ненавист и желанието за отмъщение с нас и продължаваме да работим по тях, дори от духовното ниво. Когато индивида, обект на нашите желания за отмъщение, остане или се върне в материалния свят (в една нова реинкарнация), така започва процеса на обсебване породено от отмъщение.
Този вид обсесор е толкова завладян от болката на своето страдание и желанието да вземе справедливостта в свои ръце, че развива тотална ментална фиксация, при която за него цялото време спира и той е заслепен за всичко друго, освен измъчващата го ситуация. И така той започва да преследва врага си. Веднъж е бил жертва в миналото, сега той става престъпника на деня и търси да свали в ниските енергии онзи, когото счита отговорен за своето страдание – жертвата на обсебването.
По тази причина ние казваме, че:
- Обсебения индивид живее последиците от своите собствени действия.
- Паметта на инкарнирания индивид временно е замъглена от влиянието на неговото материално съществуване и той не е съзнателен за каквато и да е подобна мотивация от страна на някой друг да го нарани.
Много хора са все още невежи по отношение на духовния живот и дори за самата възможност за такова действие върху тях от някой, когото те не могат да видят. Техния дух обаче запазва този спомен и като такъв пренася продължаващите чувства на презрение, които първоначално са го довели до действията, предизвикали тази ситуация, или вината от извършването на тези действия. Кредитора и неговия длъжник често се срещат в духовната сфера, когато духът на инкарнирания индивид е частично освободен, докато тялото спи, и тази конфронтация подпомага такива чувства да се запазват пресни. В часовете на събуждане зловредните чувства дори на подсъзнателно ниво подготвят сцената за една психична връзка между духа и инкарнирания индивид. Тогава, ако инкарнирания човек не успее да бъде бдителен и да проследи своите мисли и действия, и така се поддаде на нисши наклонности, в последствие той ще понижи вибрационната си честота и ще отслаби собствените си духовни защити, отваряйки вратата за неговия преследвач да предприеме действия.
Също тук трябва да подчертаем, че един дух търсещ отмъщение срещу един човек може също така да предприеме действия срещу членове на семейството на този човек или някой друг, който е близко до него и който е по-чувствителен за влиянието на духа. Карайки този човек да страда духа успява да намери начин да накара главната си мишена да страда по същия начин. Това е причината защо ние трябва да се молим за враговете си, дори да не мислим, че някой може да има нещо срещу нас.
В търсене на стар съучастник
Втория начин, по който една причина от миналото се превръща в един настоящ мотив за обсебване, е когато жертвата на обсебване в настоящия живот представлява за обсебващия дух един съучастник в престъпления извършени заедно по време на предишно общо земно съществуване. Такъв един обсесор сега търси този индивид, „партньора му в престъплението“, когото не иска да изгуби, и се опитва да направи всичко възможно да задържи този човек в своята траектория/ път и да поддържа живо неморалното поведение, което са споделяли в тяхното безскрупулно минало. Още веднъж, подсъзнателната вина на инкарнирания индивид, събрана на едно с една нещастна липса на самонаблюдение отварят възприемчивостта на този индивид към упоритите мисловни вълни излъчвани от неговия преследвач, позволявайки така да се стартира процеса на обсебване.
Може да са изминали дори няколко прераждания от избора на инкарнирания дух да тръгне по пътя на доброто, и все пак да има изпитание от този сорт в настоящата си инкарнация – т.е. да бъде атакуван от стари другари от по-мрачното му минало. Това се случва, когато инкарнирания дух все още няма духовен резерв от заслуги (спечелени от добри дела и служене в доброто), които иначе биха могли да му осигурят духовна защита по време на земната му инкарнация. Ето защо има дълбок смисъл в правенето на добро – на практика, в живота ни – то никога не се губи и е една инвестиция която винаги помага в крайна сметка на нашия собствен Дух, не само в настоящето прераждане.
НЕРАЗВИТ МЕДИУМИЗЪМ
Тук ние имаме предвид по-остензивния/ манифестиращ медиумизъм, който определени хора могат да притежават, без все още да са го развили или употребявали, може би от незнание за неговото съществуване или от възможен страх. Вероятно е също този човек да не оценява факта, че една такава способност е начин да поправя стари грешки и да помага на други в нужда.
Спиритизма може да подкрепи такива хора като:
- 1 – им помага да разпознаят знаците, по които се вижда, че има налична една медиумна способност.
- 2 – им даде обучението, чрез което да разберат медиумизма и да не се страхуват от него;
- 3 – като ги учи каква е божествената цел на техните способности да комуникират с духовния свят.
- 4 – предупреждава ги за последиците от гордостта и другите видове низше поведение, особено имайки предвид тяхната повишена чувствителност на външни влияния.
Истината е, че тази причина за обсебване НЕ Е ДЕЙСТВИТЕЛЕН МОТИВ ЗА ЕДИН НИЗШ ДУХ да се прицели в един индивид с токсични мисли и енергии. По-скоро е една много по-голяма уязвимост, тъй като такива хора са много по-чувствителни към действията на невежи или злонамерени духове. А ако също така има някой дух, който изпитва сериозно недоволство към тях, те са още повече податливи на процеса на обсебване.
Все пак този индивид, както всички останали, не е беззащитен. Ако той държи мислите си извисени, ако отделя редовно време за учене, размисъл и молитва, и се отнася с доброта и състрадание към другите, то той ще поддържа едно високо вибрационно ниво, което ще служи като негова най-силна защита срещу негативни влияния, и което също ще привлича компанията на добри духове, които ще му помагат като го защитават и го водят в правилната посока.
Тук трябва да отбележим, че веднъж след като обсебването обхване човека и той потърси помощ например в един Спиритистки Център, където неговият медиумизъм може да бъде разпознат, то в този момент не е подходящо той да развива способността си. Необходимо е първо човека да премине едно лечение на обсебването като ЕДНОВРЕМЕННО с това работи по подобрението на морала и вибрационното качество на своите мисли и поведение. Той трябва да се стреми да възстанови моралното си и духовно равновесие, да изучава нравствените и философски уроци на Спиритизма и да участва в Спиритисткия Център, да научи за феномена и да упражнява медиумизма преди да започне да прилага своята способност в полза на другите. Търпение, упоритост и вяра е всичко, което е необходимо за да следва своя път към възстановяване/ реабилитация и в края на краищата, към една удовлетворителна работа.
ЛОШО ИЗПОЛЗВАН МЕДИУМИЗЪМ
Както пише Ригонати: „Един лошо използван медиумизъм може да доведе до едно жестоко обсебване. Медиума, който не знае как да завърши своята задача, или прави това от собствен интерес, и бива изоставен от Добрите Духове и става един затворник на престъпни духове, които никога няма да го оставят на мира.“
Тази причина е една комбинация от Закона за моралния афинитет заедно с една повишена чувствителност на духовни влияния присъща за медиумистичната способност. В „Евангелието според Спиритизма“ Алан Кардек пише:
„Медиуми, които следват един неправилен път, вършат повече вреда, отколкото добро за спиритистката кауза, и последствието е, че повече от един човек ще преживее забавяне на своя прогрес, поради нещастните впечатления, които някои медиуми оставят у хората. Ето защо тези, които са надарени с тази дарба ще трябва да отговарят за начина, по който я ползват, защото са я получили само с цел да правят добро на своите събратя човеците.“
Медиумите, които искат да бъдат подпомагани от Добри Духове, трябва да работят за подобрение на себе си. Онези, които искат тяхната дарба да се развие допълнително и да се обогати, трябва да обогатят себе си морално и да отказват да правят неща, които биха отклонили медиумизма от неговото провиденческо предназначение.
Ако понякога Добри Духове използват морално несъвършени медиуми, това е с цел да им дадат добър съвет и така да ги поведат по пътя на доброто. Все пак, ако Добрите Духове срещнат едни вкаменени сърца и ако техния съвет бъде игнориран, те ще си тръгнат и терена ще бъде открит за влизане на всякакви злонамерени духове!
Всички медиуми служещи на истината трябва да имат една обща цел:
- да уважават и ценят доверието на Добрите Духове и да затворят вратите за лекомислените духове. Без това посвещение медиумизма се превръща в една празна дарба и дори може да се окаже вредна за човека, който я притежава, тъй като може да се изроди в едно духовно разстройство.
Друг въпрос по отношение на този тип обсебване е, че твърде често медиуми, които използват своята способност възнамерявайки благородни цели като разпространение на любов, състрадание и истина, биват мишена на злонамерени духове, които може да нямат нищо лично против тях, а по-скоро презират добрите намерения на медиума и усилията му да донесе покой и щастие на другите, както и духовния прогрес, който по този начин и самият медиум ще постигне.
Медиумите с повишено внимание трябва да следят за такива духове и винаги да са бдителни към своите мисли и поведение, внимателни да не се възгордеят или да станат твърде самоуверени, защото последното е знак за недостатъчна бдителност, точно това, което измамния дух търси. Такава гордост е слабост, която ще позволи на духа да подведе и предаде медиума, с крайното намерение да го отклони от пътя и да сложи край на добрите му дела.
ИЗМЪЧЕН МЕДИУМИЗЪМ
материала е извадка от книгата Instruções dos Espíritos vol. 4: Psicofonia Altivo Carissimi Pamphiro
И като разширение на темата за съучастниците и преследвачите от минали животи имаме измъченият медиум – някой, който е довел от миналото си Духове, на които самият той много е навредил или с които заедно са работили в злото. По своята същност той е един бивш зъл дух, който е променил мисленето си или е на път да се реформира, но чиито събратя, които все още работят за злото, не приемат тази негова промяна. Като медиум, в началото на неговия медиумизъм той ще бъде в синхрон (съ-настроен) с такива Духове. Той ще трябва да положи много усилия, за да избяга от това обкръжение. Такъв човек трябва да се промени съществено.
Все пак такъв медиум показва връзката между Духовете, които по-рано са се отдали да вършат зло и които сега са обвързани в необходимата поправка.
Измъчените медиуми, докато са в Духовния Свят, искат една трудна инкарнация, където те ще бъдат призовани за медиумистичната задача в първите дни на живота си и страданията им ще бъдат постоянни, за да се избегнат разсейвания (*). Всички те са предупредени от техните водачи.
Измъчван медиум е всеки медиум, който носи в своя план за реинкарнация една специфична задача, но независимо от това той има за компания неуравновесени духове.
Има медиуми, които имат желание за промяна, но нямат достатъчно добри дела, които да им дадат кредити (заслуги) пред Божиите Закони. Ако такъв медиум е преследван от всеки Дух, който не му прощава, този медиум няма да може да избяга от обсадата самостоятелно (има се предвид низшата духовна компания на духове желаещи отмъщение заради миналото).
Подобен въпрос е свързан с чувството за вина, което подхранва целия процес.
0 Коментара