В градината на удобната резиденция на семейство Торес две духовни същности разговаряха.
Езекиел, емисар, който идваше от висшата сфера, беше дошъл да наблюдава службата на Антонио в това семейно ядро, което двамата се бяха заели да пазят, поради връзки на привързаност, които обединяваха всички в продължение на много векове.
– Как се справят нашите подопечни? Вече разбират ли божествената защита? С една жива надежда размишлявам за тяхната ситуация! Аз съм много съм благодарен на Малвина и Жоао, предвид тежките ми задачи в миналото… Имах щастието да напредвам по еволюционния път; и все пак не бих могъл да ги забравя. Събрах ги заедно с противници от друга епоха и се надявам, че трансформирани в родители и деца в уроците у дома, сега ще могат да напреднат в посока на мир и взаимно разбирателство.
– Това се случва по еднакъв начин и между нас двамата, скъпи приятелю – промърмори Антонио, трогнат – не мога да изтрия от паметта си дълга, който ме обвързва с вашата щедрост … И сякаш не желаейки да получава директни благодарности, Езекиел промени посоката на разговора, като добави:
– Малвина добре ли се държи в изкупителната битка?
– Тя не знаеше как да посрещне лесното и изобилието. Живее измъчвана без причина и недоволна без мотив.
– Но при толкова много ресурси, които са ѝ дадени?
– За съжаление е така.
– Има ли някакво сериозно заболяване, което измъчва семейството?
– Според това, което знаем, тялото ѝ не може да се радва на съвършено здраве; но в кръга на моите възможности се стремя, колкото мога, така че Малвина, Жоао и децата да са балансирани. Те никога не стават сутрин, без аз да съм им осигурил лечебни флуидни елементи и по този начин имах удоволствието да ги виждам в обща работа.
– Случайно заплатата, която получават, да е недостатъчна?
– Не. Главата на семейството управлява един офис с отлично възнаграждение. Хосе и Оскар, двамата по-големи сина, работят в офис с добро възнаграждение; Ерменежилдо и Пауло, двамата непълнолетни, работят в градския център с компенсираща заплата.
– Търпят ли някакъв безпричинен тормоз?
– Не. Те се радват на общо уважение и освен това аз се ангажирам да им помагам всеки ден, съгласно вашите препоръки, като им сътруднича, непряко, при решаването на всички проблеми.
– Имат ли сериозна причина за вътрешно разочарование?
– Те нямат причини за смущение и противоречия; въпреки това ги търсят. Живеят нервни и раздразнени. Жената винаги трябва да бъде извор на вдъхновение за домашното светилище и в този смисъл сегашното положение на Малвина е в най-плачевно състояние. Днес тя се оплака толкова много, че съпругът и децата ѝ бяха заразени. Те твърдят, че са беззащитни, уморени, обезверени. Няма учение, способно да ги просветли, радост, която да ги трогне, или възнаграждение, което да ги удовлетворява.
Разтревожен, след една дълга пауза, Езекиел реши:
– Аз ще ги наблюдавам лично.
Те влязоха в къщата с желание за братско сътрудничество. Беше сутрин и Малвина, вместо да се погрижи за домакинските задължения, се бе впуснала в ненужно бърборене с една съседка.
– Амелия, много грешите. Съпругът ми получава мизерна заплата. Децата ми не печелят достатъчно, за да живеят благоприлично. Вече не знам как да решавам финансовите задачи …
– Странно е, защото винаги съм смятала, че къщата ви е в отлично състояние.
– Ние ли? Ние сме затънали в тежки дългове! … Ах! Приятелко моя! И докато Жоао се погубва от работа, аз умирам малко по малко от тревога. Много сме нещастни! Никога не съм страдала толкова много!
Оплакванията продължиха повече от един час … И щом тази съседка се сбогува, се появи друга приятелка и оплакванията продължиха.
След малко се появи съпругът за обяд, последван от децата, с интервал от няколко минути.
Посетителката се сбогува и резиденцията на Торес се превърна в едно чистилище на проклятия. Съпругът протестира срещу политиците, срещу акционерите на компанията, оплака се от хляба, в което децата го последваха. Дона Малвина избърса очите си от толкова плач, провъзгласявайки се за най-нещастната от жените. Два поредни часа Езекиел беше там, наблюдавайки дискусии и оплаквания. Групата не намери нито една минута да поговори по духовни въпроси. Приличаха на кладенци с отровна вода.
Дълбоко поразен, благодетелят се обърна към Антонио с горчив тон в гласа:
– Жалко е като гледам поведението на нашите приятели. За съжаление те не знаят как да получат подкрепата на приятелство. Те нямат достатъчно образование, за да регистрират проявите на нашата нежност. За обща полза обаче те ще бъдат оставени сами, за няколко седмици…
– Какво? Ще оставим ли семейство Торес без подпомагане? Какво ще стане с това бедно семейство?
– Няма да прилагаме агресивно лекарство; защитата на спътниците в плътта е аналогична на тази, давана на растенията. От време на време е необходимо изваждане, промяна или подновяване. Малвина, Жоао и децата ще останат без подкрепящи средства за тридесет дни; вие ще дойдете с мен да си починете на ваканция, и ще видим ползата от подобна мярка. Вярвам, че за това кратко време Малвина ще премине интензивен курс по разбиране, служба, благодарност и молитва. Нашата приятелка до днес получаваше успокояваща протекция, но занапред трябва да получава протекция, която да я образова.
Очертаната програмата беше изпълнена изцяло. В скоро време къщата на Торес претърпя огромна промяна. Веднага щом Антонио си отиде, отчаянието там достигна кулминация. На следващия ден децата на двойката се замесиха в телесен побой по време на следобедната закуска и Оскар се оказа със счупена дясна ръка, като прибягна до лекарска помощ.
На третия ден Ерменежилдо беше освободен от работа за неподчинение. На четвъртия ден Жозе бе откаран в болницата поради неочакван апандисит. На петия ден съпругът беше блъснат от една кола, докато напускал кабинета си, и бе транспортиран до болницата. А на шестия ден Пауло бе отпратен вкъщи, поради един спад в обслужването.
Дона Малвина не намери повече време да се оплаква от света и от късмета и след тридесетте дни от програмата, когато Езекиел и Антонио отново влязоха в дома, я намериха в молитва, дълбоко преобразена.
Духовен автор: Ирмао X, книга „Pontos e Contos“, психографирана от медиума Шико Шавиер.
0 Коментара