В първите две части на нашето сравнение разгледахме някои любопитни теми, но може би една от загадките за човека, за която най-малко има информация от надеждни източници е митичната трансфрормация на човек във животно, както сме срещали често в стари легенди и митове за върколаци, дракони и др.
Има ли основателна база и възможност за осъществяване случващото се с някои герои от филма Хари Потър, които се превръщат в животни (професор Люпин в върколак, Сириус в черно куче, Нагини в змия и др.)?
От гледна точка на Спиритизма, това е известен феномен, които би се случил само в духовния свят.
Въпреки, че някои инкарнирани хора разкриват физически характеристики, които предполагат стадий в ниски духовни колонии в животинска форма. /т.е. забелязва се прилика във чертите на човешкото лице с черти от определено животно./
Ние сме виждали в някои психографирани книги на медиуми определени събития, свързани с тази тема. Можем да кажем, че по принцип има духове, които са дълбоко свързани със злото, които живеят в Ниските Зони на Духовния Свят, и които поради собствено внушение /когато искат да използват животински вид за да плашат стари инкарнирани врагове/ или по предложение от някой друг, решават да се превърнат в животинска форма, предимно вълци, змии, крокодили и т.н.
Тук имаме откъс от книга „Освобождение“( Libertação ) от серията на духовния автор Андре Луис известен с първата книга „Наш Дом“ чрез медиума Шико Шавиер.
Тази книга разказва историята на един високо развит дух Матилда, която иска да помогне на два духа, свързани с нея чрез връзките на любовта. Единият дух, на който тя иска да помогне е Грегорио, началник на духовен град в Ниските Зони, който е започнал да обсебва жена, която някога е обичал.
В тази глава Андре Луис и духовния водач Губио отиват в духовния град, за да разговарят с Грегорио и присъстват на един съдебен процес на духове.
Този град посреща духове, които на Земята са извършили ужасни престъпления. Не обичайни или леки, а тежки престъпления.
В описанието, което следва се показва какъв е съдът в нисшите колонии за духове извършили ужасни неща, когато те не съжаляват за тях.
Андре Луис разказва: – Чуха се измъчени, умоляващи за състрадание викове. Мнозина коленичиха. Огромната болка беше станала повсеместна. Губио беше с дясна ръка на гърдите си, сякаш държеше сърцето си. Но виждайки на свой ред тази огромна група от бунтовни и унизени, горди и победени духове, горчиво оплакващи изгубените възможности, аз се сетих за старите си илюзии и – защо да не кажа? – Аз коленичих също, принуден, умолявайки за милост в мълчание.
Раздразнен, съдията извика сърдито: – Помилване? Ти кога се извини искрено на спътниците си по пътя? Къде е праведният съдия, който може да упражнява милост, без възмездие?
И съсредоточавайки цялата магнетизираща сила, която беше специфично характерна за него, през ръцете си, върху бедната жена, която го гледаше ужасена, заповяда с мрачен глас: – Ела! Хайде!
С изражение на сомнамбул, нещастната жена се подчини на заповедта, като се отдели от тълпата и се наведе надолу под положителните лъчи насочени от него. – Признавай! Признавай! – заповяда безмилостният съдия, познавайки крехката и пасивна същност, към която се обръщаше.
Нещастната дама потупа гърдите си, създавайки ни впечатление, че се моли с „конфитеор“ (част от римо-католическа молитва на каещия се човек), и извика със сълзи: – Прости ми! Прости ми, Боже мой!
И сякаш под действието на някаква мистериозна дрога, която я принуждаваше да оголи същността си пред нас, тя каза високо и с накъсан глас: – Убих четири невинни и нежни малки деца… и организирах убийството на моя непоносим съпруг. Престъплението, обаче, е едно живо чудовище. То ме преследваше, докато пребивавах в тялото си … Опитвах се да го избегна с всякакви средства, напразно … и колкото и да се опитвах да удавя нещастието в приятни напитки, аз още повече потънах в моето собствено блато.
Изведнъж, изглежда страдайки от намесата на по-малко достойни спомени, тя извика: – Искам вино! Вино! Удоволствие! …
В енергично проявление на своята власт магистратът триумфално каза: – Как можем да освободим такъв човешки звяр с цената на умоляване и сълзи?
Тогава, фиксирайки върху нея лъченията, които се излъчваха от страховития му поглед, той заяви, безапелационно: – Присъдата беше направена от самата нея! Това е само вълчица, вълчица …
Докато той повтаряше утвърждението, сякаш се опитваше да я убеди да почувства споменатото ирационално състояние, аз забелязах, че жената, дълбоко повлияна, промени своето изражение. Устата ѝ се изкриви, вратът ѝ се изви спонтанно напред, очите ѝ се промениха вътре в орбитите си. Симианско (маймуно-подобно) изражение покри лицето ѝ. В това проявление на силата ефектът на хипнотизма върху периспиритуалното тяло беше очевиден.
С тих глас аз се опитах да получа урок от Губио, който ми разясни шепнейки:
– Угризението е благословия, без съмнение, защото ни води към поправка, но това е и вратичка, през която се промъква кредиторът, изисквайки плащане за дълговете. Твърдостта коагулира нашата чувствителност за известно време; винаги обаче има една минута, когато угризенията разнищват психичния ни живот от ответните удари на собствените ни излъчвания.
И подчертавайки с почти незабележимия глас, той добави:
– Тук имаме генезиса на феномена на Ликантропията, който все още е необясним за изследването на инкарнираните лекари. Спомняте ли си Навуходоносор, могъщият цар, за когото се говори в Библията? Светата Книга ни разказва, че той е живял, чувствайки се животно, в продължение на седем години. Хипнотизмът е стар колкото света и е ресурс, използван и от добрите и от лошите, базиран преди всичко на пластичните елементи на периспирита.
Забелязвайки обаче, че нещастната жена продължаваше да формира странни черти на лицето си, аз попитах: – Дали тази злощастна сестра отсега нататък ще остане в такава деградирала форма?
След дълга пауза инструкторът тъжно каза: – Тя нямаше да преминава през това унижение, ако не го заслужаваше. Освен това, ако тя се беше адаптирала към положителните енергии на жестокия съдия, в чиито ръце бе попаднала, тя също можеше да положи едно вътрешно усилие, да поднови психичния си живот за най-висше благо и да заобича влиянието на благодетелите, които никога не липсват по пътя на изкуплението. Всичко, Андре, в такива случаи, се свежда до проблема с настройката. Там, където поставяме нашите мисли, там ще се развие и собствения ни живот.
Съветникът не можа да продължи. Около нас оплакванията станаха пронизителни. Възклицания на удивление и болка се изричаха безцелно. Магистратът, който държеше думата, постанови тишина и рязко порица поведението на жалващите се. Скоро след това той уведоми, че Селектиращите Духове ще се материализират след няколко минути и че който се интересува, може да поиска от тях обясненията, които желае.
––––––-
Бихме искали също да добавим, че не всички, които се трансформират в животинска форма са непременно зли. В книгата „Do outro lado do espelho“ Духът Инасио Ферейра описва духът на един баща, който поради любовта си към своя син, придобива формата на крокодил, за да отиде и да помогне на любимия си син, който, поради зло, извършено в живота, е свързан с един духовен град в Ниските Зони.
Приближавайки се до края на статията, можем да кажем, че повечето от събитията, описани във филмите на Хари Потър, са възможни само в Духовния свят.
Там ясно виждаме, че мисълта е създател.
Андре Луис разказва в книга Наш Дом, че духове от Португалия са създали Духовна Колония Наш Дом през 16 век. И нямаха нужда от някакви вълшебни пръчки, а само от необходимите знания.
Каквото и да създават нашите материални ръце тук в материалния свят, нашата мисъл го е създала първо във въображението ни. Както виждаме, филмите Хари Потър имат повече общи неща с реалния свят, които очите ни не могат да видят, поради това, че са блокирани от материята, но най-вече от най-лошия враг на хората: НЕВЕЖЕСТВОТО.
0 Коментара