Не разделяйте това, което Бог е събрал
Неразривност на брака – Развод
Глава 22 Евангелието според Спиритизма (цялата книга тук)
Алан Кардек, 1864 г.
Неразривност на брака
1 – Тогава при него дойдоха фарисеи, които за да го изпитат казаха: „Позволено ли е на един мъж да
напусне жена си по всякаква причина?“
Той отговори: „Не сте ли чели, че Онзи, който е сътворил
човека, сътворил го е отначало мъжко и женско създание и е казал: „За това ще остави човек баща
си и майка си и ще се присъедини към жена си, и двамата ще бъдат само една плът? Така, че повече да не са двама, а само една плът. За това, нека никой човек не разделя онова, което Бог е събрал.“Казаха му: „Тогава Моисей защо заповяда съпругът да даде разводно писмо и да се разведе със
съпругата си?“
Той им отговори: „Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е позволил да се развеждате с жените си, но отначало не е било така. Аз също ви казвам, че който напусне жена си, освен в случай на прелюбодейство, и се ожени за друга, извършва прелюбодейство, и който се
ожени за съпругата, с която друг се е развел, също извършва прелюбодейство.Матей (19:3-9)
2 Няма нищо неизменно, освен това, което е дошло от Бог. Всичко, което е работа на човеците е предмет на промяна. Законите на природата са едни и същи през цялото време и във всички страни. Човешките закони се изменят според времето, мястото и интелектуалния прогрес. В брака това, което е от божествен ред, е съюза между половете за да продължат подмяната на хората, които умират. И все пак, условията, които управляват този съюз са от един толкова човешки ред, че по целия свят – дори от християнското общество – няма две държави, където тези условия да са напълно еднакви, нито пък съществува и една, където те да не са претърпели промяна с времето. Резултата е, че в очите на гражданския закон това, което е законно в една страна и в даден период, е прелюбодейство в друга страна и по друго време. Това е така, защото гражданският закон е предназначен да регулира семейните интереси, и тези интереси варират според обичаите и местните нужди. И така например в определени страни само религиозния брак е законен; в други също се изисква и граждански брак; а в други в крайна сметка гражданския брак е достатъчен сам по себе си.
3 И въпреки това, в съюза на половете, освен божествения физически закон общ за всички живи същества, съществува още един божествен закон, толкова неизменен, колкото са всички Божии закони и изключително морален: закона за любовта. Бог е пожелал индивидите да се обединяват не само чрез връзките на плътта, но също и чрез връзките между душите, така че взаимните чувства на съпрузите да се разпрострат и върху техните деца, и също така трябва да има двама, а не един, които да ги обичат, да се грижат за тях и да способстват прогреса им. При обичайните условия на брака взема ли се предвид този закон за любовта? Ни най-малко. Привързаността на двама души привлечени помежду си от едно общо чувство не е потвърдена и в множеството от случаите тези чувства се разбиват в името на други интереси.*1
*1 – книгата Евангелието според Спиритизма е писана в началото на 19 век, когато факт в традициите по света са били уредените/насилствени бракове. Те все още преобладават в някои части на света.
Това, което се търси не е удовлетворението на сърцето, а удовлетворението на гордостта, суетата и алчността, накратко удовлетворение на всички интереси от материален характер. Когато всичко е добре от гледна точка на такива интереси се казва, че брака е подходящ, а когато материалните активи са добре съчетани се казва, че съпрузите също са подходящи един за друг и трябва да бъдат много щастливи. И все пак нито гражданския закон, нито ангажиментите, които той договаря, могат да заменят законът за любовта, ако той не цари над съюза; резултатът е, че което е било събрано насила се разделя от само себе си; че клетвите произнесени на олтара се превръщат в лъжесвидетелстване, ако те са казани само като една банална формула. Като последица се явяват нещастните съюзи, които в крайна сметка са престъпни, един двоен позор, който можеше да бъде избегнат, ако от брака не беше изваден единствения закон, който го разрешава пред Божиите очи: закона за любовта. Когато Бог заявява „двамата трябва да станат една плът“ и когато Исус казва „нека никой човек не разделя това, което Бог е събрал“, човек трябва да разбира съюза според неизменния закон на Бог, а не според променливия закон на човешките същества.
4 Тогава гражданския закон излишен ли е и трябва ли да се върнем към браковете според природата? Разбира се, че не. Гражданският закон е предназначен да регулира социалните отношения и семейните интереси в съответствие с изискванията на цивилизацията; ето защо той е полезен и необходим, но променлив. Той трябва да е предвидлив, защото цивилизованите човешки същества не могат да живеят като първобитни; но нищо – абсолютно нищо – не му пречи да бъде една естествена последица на божествения закон. Пречки за изпълнението на божествения закон се явяват от социалните предразсъдъци, а не от гражданския закон. Тези предразсъдъци, макар и все още живи, вече са загубили по-голямата част от своето влияние сред просветлените култури, и те ще изчезнат изцяло с моралния прогрес, който в крайна сметка ще отвори хорските очи за безбройните злини, неправди и престъпления, които са резултат от съюзи, в които е постъпено единствено поради материални интереси. И някой ден ние ще запитаме себе си дали е по-човечно, дали е по-милосърдно, по-морално да оковаваме един за друг двама индивиди, които не могат да живеят заедно, отколкото да им възстановим свободата, и дали перспективата за една ненарушима верига не повишава броя на неправилните съюзи.
Развод
5 Разводът е един човешки закон, който цели законно да раздели това, което в действителност вече е разделено. Той не е противоположен на Божия закон, тъй като едва реформира това, което хората са уговорили и е приложим само в случаи, когато божествения закон (за любовта) не е бил взет предвид. Ако беше в противоречие с божествения закон самата Църква трябва да приеме за нарушители онези от нейните лидери, които чрез своята собствена власт и в името на религията, са налагали развода при повече от един случай: следователно е двойно нарушение, тъй като е направено само с материални интереси наум, а не за да удовлетвори законът за любовта.
И все пак самият Исус дори не утвърждава абсолютната неразривност на брака. Не казва ли той: „Поради твърдостта на сърцата ви Моисей ви позволи да се развеждате с жените си?“ Това означава, че от времето на Моисей разделението може да е било необходимо, когато взаимната обич вече не е единствената цел на брака. И все пак Исус добавя: „… Но в началото не беше така“, което означава, че в произхода и началото на човешкия вид, когато хората все още не са били извратени от егоизма и гордостта, а са живеели според Божиите закони, съюзите били основани на взаимна симпатия“, а не на суета или амбиция; така не е имало място за развод.
Исус отива дори още по-далеч и конкретизира случая, когато развода може да е на място: прелюбодейството. Но, там където царува искрена взаимна обич няма прелюбодейство. Вярно е, че той забранява на мъжа да се жени за разведена жена, но човек трябва да има наум традициите и характера на хората в онези времена. При случаи на прелюбодейство Мойсеевият закон предписвал убиване с камъни. Исус е искал да изличи, да премахне този варварски обичай: обаче било нужно наказание и той го открил в позора свързан със забраната за втори брак. По някакъв начин това било един граждански закон, който заменял друг граждански закон, но който, както всички закони, трябвало да издържи на теста на времето.
Статията е допълнение към Урок 76 – Население на Планетата. Наследяване и усъвършенстване на расите. Брак и безбрачие. Полигамия
0 Коментара