духовен автор Ирмао X, книга „Estante da Vida“
Без да се позоваваме на воините и тираните на Нил и Ефрат, други велики завоевателите са минали преди тях…
Камбис II, цар на персите, с държание на луд, след като уби брат си и жена си, завладява Египет, изгаряйки домове, разрушавайки светилища, избивайки жени и деца, прекратявайки съществуването си жертва на собствената си агресия.
Александър Македонски, издигнат в историята като доблестен командир на цивилизацията, наложил се върху траки, гърци, илири, сирийци, евреи, египтяни, перси, бележи своето преминаване със знаците на унижението и на смъртта и, все още млад, той загива безпомощен от треска във Вавилон.
Ханибал, картагенският вожд, в своята омраза към Рим, завзе земите и населението на Испания и Италия, разпространявайки проклятие и нещастие, страдания и развалини, сам отравяйки се по-късно във Витиния, за да не предаде главата си на враговете си.
Сципион, известният римски пълководец, покори Африка, като оформи кариерата си с ужаса и кръвта на победените, умирайки по-късно в изгнание в Кампания, сред отчаяние и огорчение.
Всички те минаха, изправени в триумфалните си колесници, с блестящи доспехи и дивашки викове на господството, страховити и мразени, за да се спуснат от върховете на триумфа до тъмните долини на праха и забравата.
Той обаче дойде и остана. Неговата люлка бе обикновената ясла, която една звезда отбеляза.
Той не донесе златни карети, нито се обслужваше със сребърни сервизи.
Не притежаваше легионери, нито роби.
Той нямаше съюзници сред силните на Земята, нито разчиташе на подкрепата на съдиите на света.
Но той издигна пред всички сърце, пламтящо от любов, и привика към себе си слабите и тъжните, бедните и безпомощни, сразените и болните, старците и децата…
Пред интелекта на народа беше разкрита визията за Царството на Светлината, чиито порти трябва да бъдат отворени с ключовете на добротата и на работата, на разбирането и на прошката…
Вървеше напред, помагайки и служейки, и за да не се възцари в душите омразата и жестокостта, невежеството и насилието, Той самият се подложи на жертвата на кръста, завещавайки на Човечеството откровението за вечния живот над празния гроб.
Вярата се възражда, надеждата се разширява и милосърдието сияе, неугасващо…
Оттогава силата на Непобедимия Завоевател нараства с дните…
И винаги, когато светът си спомни за Божествения Цар, слязъл от небесния трон в сламата на яслите, човешката мисъл, чрез своите най-представителни сили, се свързва към песните на небесните армии и добавя, заслепена:
– Слава на Тебе, Христе! Надеждата на Земята те поздравява и те прославя завинаги!…
0 Коментара