Глава 22 ЖЕНАТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
книга „Блага Вест“, духовен автор Ирмао Х, психографирана от Шико Шавиер
Веселите води на Тиберия бавно утихнаха, сякаш докоснати от една невидима сила на Природата, когато лодката на Симон, която превозваше Господа, достигна бавно до плажа.
Старият апостол, изоставяйки греблата, позволи следите от противоречивите емоции на неговата душа да се покажат на лицето му, докато Исус го наблюдаваше, отгатвайки най-скритите му мисли.
– Какво ти има, Симон? – попита Учителя гледайки го с проницателния си и приятелски поглед.
Изненадан от думите на Господа, старият Кепа с един жест даде да се разберат неговите страхове и опасения, сякаш изпитваше затруднения да забрави напълно стария закон, за да проникне през праговете на новата идея, в нейния широк път на любов, на светлина и надежда.
– Учителю, – отвърна срамежливо – законът, който ни управлява, заповядва убиването с камъни на жената, която поквари своето съществуване.
Познавайки предварително мислите на рибаря и наблюдавайки неговите опасения да му отправи едно леко предупреждение, Исус му отговори с мекота:
– Почти винаги, Симон, не жената е тази, която сама се е покварила: мъжът е този, който унищожава живота ѝ.
– И все пак – отвърна апостолът с уважение — нашите законодатели винаги отреждат строгост и суровост към падналите. Гледайки нашите обичаи, Господи, страхувам се за теб, който събира толкова много блудници и жени на лошия живот, в проповедите в Тиберия…
– Не се страхувай за мен, Симоне, защото идвам от моя Отец и не трябва да имам друга воля, освен да изпълня неговия мъдър и милостив замисъл.
Така говореше Учителят, изпълнен с доброта и отправяйки състрадателния си поглед над водите, леко накъдрени от целувката на вечерните ветрове, той продължи с една смесица от енергичност и благост:
– Но чуй, Петре! Старият закон заповядва да се убие с камъни жената, която е била покварена и изоставена от мъжете; но също така определя да обичаме ближните си, както себе си. И моето учение е изпълнение на закона за най-възвишената любов на Земята. Можем ли да обвиним извора, когато едно животно му замърси водите? Според закона трябва да обичаме и едното и другото, било чрез израза на тяхното невежество, или чрез техните страдания. Мъжът винаги е слаб и жената винаги страда…
Старият рибар прие увещанието с един нов блясък в очите, сякаш беше докоснат в най-съкровените фибри на своя дух.
– Учителю – отговори той, силно изненадан, – твоята дума е божествено откровение. Тогава, искаш да кажеш, че жената е по-висша от мъжа в своята земна мисия?
– И двамата са равни пред Бога – изясни любящо Христос – и задача и на двамата е да се балансират по пътя на живота, съвършено допълвайки се, така че по всяко време да има най-свято взаимно уважение. Трябва да вземем предвид обаче, че жената е получила свещената мисия на живота. Бидейки напреднала повече от нейния спътник по пътя на чувствата, тя е по-близо до Бога, който много пъти приема сърцето ѝ за инструмент на неговите послания, изпълнени с мъдрост и милост. Във всички човешки постижения винаги има следа от женска нежност, издигаща нетленни произведения в поучение на духовете. В историята на мъжете стоят само имената на политици, на философи и генерали; всички те са деца на великата героиня, която остава в тишина, непозната за всички, често разкъсвана в най-съкровените си чувства или умряла в най-трогателни саможертви. Но също и Бог, Симон, остава пренебрегнат във всички постижения на човешкия прогрес и ние знаем, че шумът е свойствен на хората, докато тишината е от Бога, синтез на цялата истина и на цялата любов.
Ето защо и най-нещастните жени все още носят божествения зародиш в сърцето си, за изкупление на цялото човечество. Тяхното чувство за нежност и смирение ще бъде великият сценарий за просветление на света за всички времена, защото без съкровището на чувствата всички дела на човешкия разум могат да изглеждат като един замък на фалшиво великолепие.
Симон Петър слушаше Учителя, изпълнен с дълбок възторг и свещен плам на възхита.
– Имаш право, Господи! – измърмори Симон, смирен и доволен.
– Да, Петър, ние сме прави, – отговори Исус с доброта. – И пак жената ще потърсим за да ѝ поверим най-възвишената мисия за евангелското съграждане вътре в сърцата, във върховното усилие за просветление на света.
Апостолът на Тиберия чувайки последните думи на Божествения Учител, бе обзет от изненада.
Той обаче остана в мълчание пред благата усмивка на Месията.
Много далеч, последната целувка на Слънцето постави едно златно отражение върху движещото се ветрило на водите, които бистрите потоци на Йордан обогатяваха. Симон Петър, уморен от дневната работа, се приготви за почивка, с душа олекнала от новите откровения на словото Господне, което, изпълнено със светлина и божествени надежди, разсея объркването от закона на Мойсей.“
– текста е откъс от Глава 22, книга „Блага Вест“.
0 Коментара