МЕДИУМИЗЪМ НА СМЪРТНОТО ЛЕГЛО

Откъс от книгата „В сферите на медиумизма“, на духовен автор Андре Луис, психографирана от Шико Шавиер

Госпожа Елиса вече не беше в състояние да произнесе нито едно изречение, въпреки че виждаше и чуваше, а също така не беше в състояние да движи ръцете си поради острата болка, която започна да усеща в гърдите си.

Настъпи окончателната сърдечна контракция; процесът на ангина беше стигнал до своя край; организмът на пациентката вече не реагираше на магнетизиращия поток на асистент Аулус.

Тогава госпожа Елиса разбра, че на нея остава да извърви пътуването до гроба и сякаш една мълния разкъса нощта в нейния ум, в една от онези редки минути, които струват векове за душата, тя прегледа набързо миналото, когато всички сцени на детството, на младостта и зрелостта се появиха наново в храма на нейната памет, сякаш да я поканят на един щателен преглед на съвестта.

Анезия, любимата дъщеря, се молеше с мълчалив плач, а умиращата жена я разбираше, но единствено проливаше сълзи в отговор. След това, гледайки дъщеря си, г-жа Елиса се прехвърли в живота след смъртта, бидейки все още свързана с плътното тяло чрез една нишка от сребристо вещество. (…)

Докато роднините на починалата се осъзнаваха, в Духа ѝ надделя една-единствена мисъл: да каже сбогом на последната родна сестра, която ѝ беше останала на Земята. И така обгърната от вълната на силите, породени от нейната собствена упоритост, тя се отдалечи с лекота, понасяйки се автоматично чрез процеса волитация към града, където се намираше нейната роднина.

Десетки километри бяха преодолени мигновено и г-жа Елиса, придружена от спасителната духовна група, пристигна в една слабо осветена стая, в която една достопочтена старица спеше спокойно.

Това беше нейната сестра Матилде.

Осъзнавайки, че има на разположение само няколко бързи момента, Елиса вибрира няколко почуквания по леглото на сестра си, която внезапно се събуди и веднага влезе в сферата на влияние на сестра си.

Елиса започна да ѝ говори притеснена.

Матилде обаче не чуваше думите ѝ през слуховите канали на плътското тяло, а през мозъка, чрез менталните вълни, под формата на мисли, които се въртяха около главата ѝ. След което тя се изправи с безпокойство и каза на самата себе си: „Елиса е починала.“

Аулус обясни:

– Тук имаме един от обичайните видове комуникация в случай на смърт. Поради постоянството, с което се повтарят, учените по света са принудени да ги изследват. Някои от тях приписват тези факти на предавания на телепатични вълни. За Спиритизма обаче това е чисто и просто пряко общуване между безсмъртни души.

– Могат ли всички хора, стига да пожелаят, да осъществят подобни сбогувания, когато напускат Земята?

На този въпрос от Хиларио Асистентът отговори:

– Да, Хиларио, правилно е, когато казвате, стига да пожелаят, защото такива комуникации, в момента на смъртта, се осъществяват само от онези, които концентрират собствената си ментална сила върху такава една цел.

След разговорa със сестра си, Елиса се прибра в дома си, по-малко притеснена, макар и уморена.

Желаеше да възстанови физическата си обвивка, но не успя: тя само се носеше над леглото, свързана с тленните си останки с помощта на тънка сребърна нишка.

С угнетена душа, Елиса не знаеше да определи дали е жива вътре в смъртта или е мъртва в живота си. По това време други Духове приятели, които бяха поели отговорност да помогнат при окончателното освобождаване на починалата, влязоха в стаята и ѝ помогнаха адекватно.