Конвулсионерите от Сен-Медар

Пример описан от самия Алан Кардек като статия в списание „Revue Spirite“ от 1859г.

„Франсоа Парис, един известен дякон, починал през 1727 г. на 37-годишна възраст (…) беше отдаден на църковната си кариера. След смъртта на баща си той остави имотите на брат си и известно време преподава катехизис в енорията на Сен Косме, а след това реши да се отдаде изцяло на уединение. След като изпробва няколко отшелнически убежища, той се затвори в една къща в предградието на Сен Марсел. Там той се отдаде на молитва, на най-строги практики на покаяние и на ръчен труд. Той изработваше чорапи за бедните, които смяташе за братя; почина в това убежище. (…)

Брат му нареди да се издигне една гробница в малкото гробище на Сен-Медар. Бедните, на които благочестивият дякон беше помогнал, някои от заможните, които той бе наставлявал, и някои от жените, които той беше обучавал, започнали да ходят там за да се молят. Случили се изцеления, които изглеждали чудати, и припадъци с конвулсии, които били считани за опасни и нелепи. Директорът на гробището бил принуден да спре този спектакъл, нареждайки затварянето на гробището. Така същите ентусиасти започнали да провокират прояви на конвулсионерство в частни домове. (…)

Сред феномените, представени от конвулсионерите на Сен-Медар, са:

• способността да устояват на удари, толкова ужасни, че телата им би трябвало да бъдат смазани;
• да говорят непознати или забравени езици;
• едно необикновено разгръщане на интелигентността: най-невежите сред тях импровизирали речи за благодатта, злините на църквата, края на света и т.н .;
• способността да четат мислите;
• да влизат в контакт с пациентите, като усещат болка върху себе си на същото място като при тях; (…)

Физическата нечувствителност, породена от екстаза, отстъпи място на едни зверски сцени. Лудостта стигна до там, че реално да разпънат нещастни жертви, за да ги накара да изстрадат всеки детайл от Христовото мъченичество.

И тези жертви (…) искаха ужасните мъчения, (като Исус на кръста), които конвулсионерите помежду си наричаха „голяма помощ“ (чрез болката).

Изцелението на болните се осъществявало с простото докосване на надгробния камък или от праха, който откривали наоколо и който те пиели с някаква напитка или прилагали върху язви. Доста многочислени, тези изцеления бяха потвърдени от хиляди свидетели, много от които са хора на науката, невярващи, които записаха фактите, без да знаят на какво да ги отдадат “.

За да разбере по-добре този феномен, Алан Кардек призовава духа на Франсоа Парис, дяконът на чийто гроб се поставя началото на тези събития:

1. Призоваване на дякон Франсоа Парис.

─ На ваше разположение съм.

2. ─ Какво е вашето текущо състояние на Дух?

─ Блуждаещ и щастлив.

3. Имахте ли други телесни съществувания, след това, за което знаем?

─ Не. Постоянно съм зает да правя добро на хората.

4. ─ Каква беше причината за странните феномени, които се случиха с посетителите на вашата гробница?

─ Интриги и магнетизъм.

5. ─ По каква причина цяло едно население внезапно беше надарено с тези странни способности?

─ Такива способности се предават много лесно в определени случаи и вие не сте толкова незапознати със способностите на Духовете, за да не разберете, че те имат едно голямо участие в това, от симпатия към тези, които са ги провокирали.

6. Вие участвахте ли пряко, като Дух?

─ Нямах ни най-малко участие.

7. ─ Други духове участваха ли?

─ Много духове.

8. ─ Като цяло от какво естество бяха те?

─ Ниско развити духове.

9. ─ Защо тези изцеления и тези феномени престанаха, когато властите (в лицето на директорът на гробището) затвориха гробището? Тогава официалната власт има ли повече сила от духовете?

─ Бог искаше да спре това нещо, защото то се изроди в злоупотреба и скандал. Беше необходимо едно средство и той впрегна на работа властта на човеците.

10. След като не сте участвали в тези изцеления, защо те предпочитаха вашия гроб пред този на някой друг?

─ Мислите ли, че съм бил попитан? Избора на гроба ми бе добре пресметнат. Моите религиозни възгледи, на първо място, и малкото добро, което се опитвах да направя, бяха проучени.“

Статия от списание „Revue Spirite“ от 1859г.