Психографирана от медиума Дивалдо Франко, духовен автор Амелия Родригес
Книга: „Първи плодове на царството“, глава „Планината Табор и долината“
Исус, Петър, Йоан и Яков се изкачиха на планината Тавор. Там Учителят потъна в молитва.
Денят беше достигнал един изтощителен пик на августовските жеги.
Учениците, изпотени и уморени, заспаха под сянката на храстите.
Една голяма тишина обгърна всичко и всички. Настъпи нощта и Учителят остана в молитва.
Отекнаха гласове, учениците се събудиха уплашени и бяха завладени от върховния образ на преображението на Учителя, със светнали дрехи, който говореше с Мойсей и Илия. Думите вибрираха във въздуха; но те не бяха такива думи, които се чуват обикновено …
Скоро след това, видението се разсея, Симон се приближи до Учителя и възкликна:
– Учителю, добре е, че сме тук и ще изградим три заслона: един за вас, един за Мойсей и друг за Илия.
Учителят го погледна съжалително.
Един загадъчен облак се появи, а след това един глас възкликна:
„Това е моят възлюбен син; слушайте го!“
Учениците бяха обзети от удивление.
Голямо откровение беше получено.
Исус беше в цялата си слава, а те бяха мълчаливите свидетели, трогнати от несравнимото събитие.
– Хайде да слезем! – поиска Учителят.
– Не бихме ли могли да се задържим тук? – попита Симон.
– Необходимо е да слезем. Нека потърсим онези, които не разполагат със сили да се изкачат. Хората се нуждаят от нас. Нашата слава е тяхната слава. Нека за тях бъдат нашите радости, а за нас – техните болки. За нас Раят ще бъде един чужд затвор, ако нека не спасяваме онези, които копнеят за свобода. Нека слезем, защото хората, за които аз идвам, ни очакват.
(Исус описва как трябва да се помага – не стоейки в удобните си дворци и палати на комфорта, а слизайки долу в ниските зони при страдащите обикновени хора, смесвайки се с истинския живот, а не потъвайки в егоистично усамотение или отшелничество на върха на нашата планина на „духовно развитие“. )
На слизане от хълма те си говореха:
– Учителю, книжниците казват, че Илия трябва да дойде пръв…
– Илия вече дойде и те не го познаха, но му сториха всичко, което си поискаха. По същия начин те ще накарат и Човешкия Син да страда …
Тогава учениците му разбраха, че той им говори за Йоан Кръстител.
Новото откровение, че Илия е преродения Йоан Кръстител, изненада спътниците, които започнаха да разбират непроницаемия замисъл на Отеца. Имаше радост сърцето им …
––––––––––-
Исус и учениците продължиха да се спускат надолу. Денят беше прекрасен.
Една огромна долина се простираше в подножието
Тук планината Тавор е като символ на духовното извисяване, а долината – на човешките страсти.
Там бяха страдащите и тревожни създания, в очакване на спътниците.
Уплашени, учениците се редуваха:
– Стой настрани, демон! – възкликваше Юда гневно, когато обсебения надаваше вой.
– Сине на мрака! – крещеше Тадеуш, – остави жертвата си!
– Пропаднал, нечестив – викаше Натанаил – Аз те призовавам да се върнеш в мрака! …
Любопитни, те се приближиха към крещящите, но тогава обладаните от демони, сякаш обхванати от умножени сили на духовния вампиризъм, се хвърлиха яростно на земята.
– Няма да постигнем нищо! – каза един от учениците.
– Къде ходи Учителят, че не идва да ни помогне? – пита друг.
Всички заговориха наведнъж. Викаха безполезно. Учителят пристигна и спътниците го поздравиха.
– За какво спорите с тях? – спокойно ги попита Господ.
– Учителю, – отговори бащата на обсебения младеж, – доведох ти моя син, който има един ням Дух. И той, където и да намери сина ми, хвърля го на земята, кара го да се разпенва и да скърца със зъби, а той накрая е изцеден; аз казах на твоите ученици да го изгонят, а те не можаха! Ако можеш, спаси сина ми.
– Всичко е възможно за онзи, който вярва.
– Вярвам, Господи! Помогнете на моето неверие.
Учителят беше трогнат.
Без никаква скръб, Исус погледна към уплашените си спътници и ги смъмри и увещаваше с пламенност и състрадание. Той разбираше слабостите на поканените да разпространяват семето на Благата Вест.
А след това се обърна към обсебения.
– Ням и глух Дух, аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече! – Исус го съветваше с твърдост в гласа, в който бе примесена милостива енергия.
Нямаше дебат. Всичко беше просто. Сцената скоро завърши с падането на младежа, който лежеше проснат като умрял, облян в студена пот.
Разчувстван Учителят се наведе, докосна челото на бившия обсебен и го изправи нагоре. Беше почти момче …
Беше страдал от най-ранна възраст под насилственото иго на безпощадния дезинкарниран палач. Корените на гнусната омраза се изгубваха в сенките на миналото, в един друг живот, когато бяха заплетени в една омразна кървава сцена…
Сега се беше проявил суверенният закон, който беше хванал ненаказания престъпник за неуважение на справедливостта. /т.е. момчето страдаше последиците от онзи минал живот/
Духовният паразит се беше обединил със страдащия и възпроизвеждаше в него епилептични гримаси, в които той изнемогваше, жертва на себе си, роб на омразата.
С наслада от отмъщението обсесорът го хвърляше на земята, подпалваше дрехите му, опитваше се да го удави, обладаваше го.
Бледо и слабо, момчето се усмихна. Чувстваше безмълвна благодарност.
Той помаха с ръка на Учителя и, воден от баща си в радостен екстаз, двамата тръгнаха към къщи.
Симон, изразявайки видимото безпокойство на другарите си, се приближи до Учителя, който размишляваше, и попита видимо емоционален:
– Защо те не можаха да изгонят нечистия дух?
– Преди всичко е необходимо да разберем, че нечистите духове са живели преди, били са хора, и хора продължават да бъдат. Подведени, докато са в тялото, те продължават полудели и извън него. Смъртта не ги трансформира. Пътници във времето, психически свързани със спомените от действията им, пребивават в тях, страдат ги, обединяват се с тези, които са обичали или се обвързват с онези, които са ги накарали да страдат.
По тази причина Благата Вест е един химн на любовта и прошката. Любов безрезервна и безгранична прошка.
Пред тях – нашите братя в сянката на невежеството – само Любовта има сила. Не е просто един въпрос на прогонването им от съжителството, към което паразитно са се прикрепили, но също така да им се помогне, обгръщайки ги с любов …
Исус се умълча, обгърна приятелите си с един поглед на доброта и продължи:
– Те са наши братя от задните редици, изгубени в илюзията на плътта, към която упорито се стремят да останат привързани. Не са подготвени за истината. Пред обладаните и обсесорите само онези, които са способни на неуморната молитва на любовта и въздържание от страстите, успяват да утолят жаждата, в която те се поглъщат взаимно, т.е. да успокоят обсесори и обсебени, предавайки ги на работниците на Делото на Нашия Отец, които навсякъде непрестанно сътрудничат с Любов.
Ако обичате, вместо да ненавиждате, ако искате да помогнете, а не просто да ги прогоните, вие ще направите всичко, защото всичко, което аз правя, можете и вие да го направите, и много повече, ако го искате …
Припомняйки този възвишен момент по-късно, Матей щеше да обобщи отговора на Исус, така:
„Не го прогонвате, защото вярата ви е малка.“
В лекия нощен въздух танцуваха меки ветрове, които разстлаха към бъдещето словото на Учителя, като едно славно предвиждане за идните дни на Човечеството …
духовен автор Амелия Родригес,
Книга: „Първи плодове на царството“, глава „Планината Табор и долината“.
(„Primícias do Reino“, capítulo „O tabor e a planície“)
Психографирано от Дивалдо П. Франко
0 Коментара