Когато тиранинът Барсаба навлезе в царството на смъртта, той напразно се опитваше да живее в големия дворец, който беше служил за негова резиденция. Вдовицата му го беше продала. Синовете му се бориха помежду си за най-добрата част от наследството.
Никой не помнеше името му, освен в случаите, когато изискваше златото и среброто, които той беше подарил на любимите си хора.
И тъй като в паметта на такива приятели той сега не беше нищо друго освен една сянка, той изпробва привързаността на други спътници от детството …
Въпреки това, сред тях той намери единствено спомена за собствените си зли действия и лихварство.
Барсаба започна да плаче по такъв начин, че беше хвърлен в тъмнината.
Дълго се скиташе в мъглата, между обвинителни гласове, докато един ден той се научи да търси помощ в молитва и сякаш тя му служеше за един компас. И макар да вървеше в тъмнината, внезапно слепотата му изчезна и пред себе си той съзря едно възвишено светилище, искрящо от светлини. Милиони звезди и блестящи венчелистчета го изпълваха във всички посоки.
Барсаба, без да се усети, беше стигнала до Къщата на Молитвите в ниските зони на духовния свят. Въпреки че беше заслепен, той заплака пред духовния служител, който бдеше над портата.
След като го изслуша великодушно, ангелският чиновник заговори спокойно: – Барсаба, всеки светещ фрагмент, който ти виждаш, е една благодарствена молитва, която се е издигнала от Земята … – О, горкият аз, никога не съм правил добро … – Истината е, че ти носиш със себе си плача и кръвта на болните и на вдовиците, на възрастните хора и на беззащитни сираци, които ти ограби в своите дни на невнимание към моралните ти задължения и жестокост; ти обаче имаш тук, в твоя полза, една хвалебствена молитва.
И той посочи една малка звезда, която грееше. – Преди тридесет и две години ти даде хляб на едно дете и това дете ти благодари в молитва към Господа на Живота.
Плачейки от радост и търсейки стари спомени, Барсаба попита: – Йоаким, презреният? – Да, това е той. Следвай светлината на хляба, който си дал и един ден, в името на любовта към ближния, ти със сигурност ще се освободиш от страданието в тъмнината.
Барсаба последва слабите проблясъци от онази малка звезда и вместо да се издигне до висините, той се озова в една скромна дърводелска работилница на самата Земя.
Там се показа един изстрадал човек, който маневрираше с теслата по тежко дърво… Беше Йоаким, на четиридесет години. Докато и двамата сякаш бяха в унисон със сладката нишка на светлина, Барсаба го прегърна, като един съкрушен пътешественик, завърнал се обратно в топлината на дома.
След една година, дърводелецът Йоаким, с усмивка на лице носеше в ръцете си едно малко момче, чиято руса коса оформяше красивите му сини очи.
С благословията на хляб, даден на едно тъжно момче, от духа на чистата любов, Барсаба спечели във Вечните закони, наградата да се прероди, за да изкупи себе си.
Духовен автор: Ирмао Х
Книга „Духът на истината“
Психографирана от Шико Шавиер
0 Коментара