ИЗПИТ ПО ДОБРОДЕТЕЛ – самозаблудата на един търсач на духовно развитие

книга „Приказки от този и от другия живот“

автор Ирмао Х „Contos desta e doutra vida“

чрез психографията на медиума Шико Шавиер

Един истински епизод ни разказва, че един израелски наставник изпратил един ученик, който се отличавал в тълкуването на Пророците, за определен град, чиито жители тънеха в пороци и болести от всякакъв вид, с препоръката да им предложи активна помощ.
Две петилетия изминали и тъй като новините от града ставаха все по-тревожни, учителят повика пратеника, който се появил, показвайки, с бялата си туника и с измъченото си от пости лице, стриктното спазване на Закона.
Когато чу първите питания той отговори с тежък тон:

– Учителю, за да дам пример за добродетел, аз се оттеглих в провинцията, където всички знаят че съществувам.

– Разбирам – каза наставникът – самотата е необходима, за да се преработи мисленето с божествено вдъхновение; без връзка с човешките същества обаче каквато и да е помощна работа е неприложима.

И пратеникът продължи своето становище:

– За да не съгрешавам, живея в пълна тишина, в пламъка на молитвата.

– Съществено важна мярка, но дори и да трябва да се учим в трудни опитности, необходимо е да се говори за да бъде сторено доброто. – отговорил учителят.

– За да изложа чистотата на чувствата си, аз се обличам изключително в бяло …

– Почетен обичай; това обаче не трябва да пречи дрехите ни да се нацапат при работата в помощ на другите, за да бъдат изпрани отново в подходящ момент.

– Храненията ми се състоят само от билки.

– Отличен навик; обаче, за да приведете тялото в състояние да служи, важно е да не избягвате от общите хранителни системи, въпреки че е наше задължение да гарантираме простота и да избягваме грешки, използвайки месо, мляко, яйца, листа, плодове и корени на растения, само в незаменимото количество за поддържане на съществуването.

– Аз спя без никакъв подслон, бичувайки низшите тенденции …

– Похвална цел, но при опазването на органичното здраве е справедливо да се почива, във формите, където другите почиват, така че животът в тялото да ни предложи ефективност в доброто.

– Аз обаче правя много повече … Леглото ми е посипано с пирони, наказвайки похотта на плътта …

– Благородно намерение, без съмнение … Все пак е по-добре да борим сами себе си в приноса ни в служба на другите, така че борбата ни да не е напразна …

При умълчаването на ученика, учителят го попита:

– А задачата, която сте поели?

– Учителю – отвърна разочарован пратеникът – искрено трябва да кажа, че грижите по представянето на добродетелта ми отнемат цялото време …

След това един красив кон с бяла грива влезе в преддверието на къщата, водейки един беден ранен, чиято последна енергия пустинята беше изчерпала …

Старият наставник нареди първоначалните мерки за подпомагане и като доведе ученика пред превъзходното животно, което риеше в земята, той заговори добродушно:

– Виж, синко, този кон също така живее имайки за свое убежище Природата, не се изразява на човешки език, облича се изцяло с белоснежни коси , храни се само с трева от земята, спи на открито, подкован е с пронизващи пирони и не е нищо повече от един кон … Макар и такъв, той е спътник на уморените пътници и дори сега тъкмо е отнесъл един трудолюбив търговец от пясъчния гроб …
След това той влезе вътре, за да утеши новодошлия, оставяйки чирака да размишлява върху празната добродетел.