Заслугата (машината за смилане на тръстика) – силата на доброто и любовта върху процеса на изкупление

Духовен автор Хиларио Силва
книга „A Vida Escreve“
чрез медиума Шико Шавиер

Сатурниньо Перейра, един спиритист, любящ човек, услужлив, бил винаги готов да помогне на ближния си, както в семейната среда, в Спиритисткия Център или в професионалната работа.

Веднъж оперирайки с машината, която той управлявал на работа, Сатурниньо наранил ръката си. Той бил спасен в болницата, подлагайки се на възстановителна хирургия. Сатурниньо наранил цялата си ръка, но хирургът го уведомил, че ще загуби само палеца си и раните на ръката му ще бъдат възстановени за кратко време.

Скоро се чули следните коментари:

– Защо се случи такова бедствие на такъв добър човек?

– Толкова много престъпни ръце остават невредими дори при по-сериозни злополуки и точно Сатурниньо, който помага на всички ни, стана жертва?

Имаше дори такива, които поставиха под въпрос защитата, която Сатурниньо би трябвало да получи от духовните водачи поради интензивната религиозна дейност, на която той се бе посветил с толкова много любов.

Сатурниньо, получавайки тази обич и уважение от всички, благодари щедро, усмихна се примирено, благодари на Бога, но беше тъжен.

Вечерта той присъстваше на сесията, провеждана в Спиритисткия център, който посещаваше.

Именно тогава Макарио, духовният водач по задачите, се обърна към него любезно, да не се чувства безпомощен или тъжен, защото всички скърби са постановени от Божествената справедливост.

Духовният водач каза:

„Преди осемдесет години ти беше един могъщ нашественик на бразилското крайбрежие и един ден, поради това, че един беден болен слуга не можеше да ти се подчини, ти го принуди да сложи собствената си дясна ръка в селската машина за смилане на тръстика. За един дълъг период в Духовния свят ти беше силно разстроен, съзерцавайки ментално тръстиковия сок, почервенял от кръвта на жертвата, чиито викове отекваха в сърцето ти. Много дълго време…

И ти се помоли за едно скромно съществуване, където да загубиш най-полезната си ръка в работата. Но ти, Сатурниньо, от най-ранна младост, когато се запозна със Спиритисткото учение, ти пое по пътя на вършене на добро на другите. Ти упорито работеше по своя дълг … Ние не сме тук, за да те хвалим, защото все още продължаваш да се бориш … и посяването на това или онова може да бъде окончателно оценено по време на жътвата. Знам обаче, че днес, поради законен дълг, трябваше да загубиш цялата си ръка, но ти загуби само един пръст … Радвай се, приятелю! Ти плащаш, с любов, твоят дълг към справедливостта…“

Със сведена надолу глава, Сатурниньо проливаше обилни сълзи. Сълзи на утеха, на умиротворение и радост…