автор Ричард Симонети
книга „Encontros e desencontros“
– Любов моя, искам още едно дете.
– Боже мой! Каква смелост, скъпа! С четирите малки калпазани, които имаме, ти все още имаш желание да увеличим семейството! „, – усмихна се нежно Касио, възхитен от призванието на съпругата си към майчинството.
Дилма беше родена за да има многобройни потомци. Тя се чувстваше напълно щастлива да се грижи за бебета, нежно да ги защитава, да насочва първите им стъпки. Децата на двойката, които наближаваха юношество, възпитани с голямо внимание и старание, бяха едни красноречиви атестации за нейната компетентност като майка.
– Не става въпрос за това. Това е напора на поетите ангажименти. Все още не чувствам да е дошло време да се прекрати „производството“.
– Няма проблем за мен. Обичам нашите деца и те заслужават всичката обич, която можем да им дадем. Те са прекрасни деца, които обогатяват нашия живот, което е разбираемо, като се има предвид каква майка имат …
– Няма нужда от преувеличение. Просто се опитвам да дам всичко от себе си, изпълнявайки задълженията си. И не забравяй, че те имат един „голям татко“, от който никое дете не би се оплакало …
– Ние сме страхотни, нали?
– Не се простираме чак толкова далеч. Имаме много какво да поправим, но Бог беше щедър към нас.
Семейството ни е прекрасно. Рядкост е домовете на Земята да се радват на толкова възнаграждаващи съжителство. Ето защо сме длъжници на Небето и трябва да направим нещо по-важно от това просто да приветстваме едно ново дете.
– Какво замисля тази малка главица?
– Нищо. Просто едно дете, както ти казах.
– И само това?
– Едно много специално дете …
– Един дух с мисия ли?
– Дори не си го и помислям! Мисионерите сами избират дома, където да се родят. Искам да приветствам някой, който се нуждае от помощ. От докосването си до Спиритистката доктрина ние научаваме за голям брой наши братя, които се намират в духовната сфера, в едно жалко състояние на дисбаланс, обвързани с грешки от миналото, и в спешна нужда от ползите на прераждането …
-Касио се замисли за известно време. Съпругата го наблюдава тревожно. Той заговори, претегляйки добре думите си:
– Духове като тези се прераждат със сериозни физически и психически недостатъци …
– Точно така.
– Ти искаш ли да имаш едно изключително (т.е. с психични проблеми) дете?“
– Аз искам. Това е задача, която си поставих за изпълнение. Но не мога да поема ангажимента сама. Това зависи от теб.
– Това е голяма отговорност, Дилма …
– Аз знам. Но чувствам, че в дома си имаме потенциала на любов и разбиране, което ще гарантира нашия успех в задачата.
– Осъзнаваш ли, че по-голямата част от саможертвата ще бъде твоя?
– Да, и въпреки ограниченията си, аз съм готова. Разчитам на помощта на нашите духовни приятели.
– Тогава добре, Дилма! Приемам ангажимента. Права си: наистина сме получили много. Време е да се отплатим със своя принос …
Младата съпруга прегърна съпруга си с емоция и щастие. Най-голямата благословия, за която никога не би могла да изкаже достатъчно благодарността си, бе да живее с човек, който имаше толкова великодушно сърце.
От този ден Касио и Дилма предложиха своята помощ в молитвите си да приветстват като дете някой в една спешна реинкарнация, който неотложно се нуждае от един християнски подслон на Земята.
Малко след това тя забременя. След девет месеца се роди красиво момче, което не след дълго показа, че има тежко мозъчно увреждане, което е нелечимо и ще ограничи интелекта и движенията му, което даде на цялото семейство възвишената задача на любовта.
*
Когато жената забременее, в дома има едно тревожно очакване. Всички се надяват най-напред да се роди едно дете здраво физически и психически. Ако то има един вроден проблем, се надигат разочарования и страдания, маркирани не рядко от едно необуздано негодувание.
Ако можеха героите в тези драми да разберат, че нищо не се случва случайно и че децата с проблеми са Духове в пренастройка, както един пациент, подложен на лечение, те нямаше да бъдат толкова разстроени, разпознавайки в детето с увреждания една благословена задача, която Бог им е поверил.
0 Коментара