Пример е за един много практичен, рационален човек, който вярва единствено и само на материята, и който получава един подарък от своя починал брат по време на сън. Историята е на духовния автор Хиларио Силва от книгата „Животът пише“ („A Vida Escreve“), чрез медиум Франсиско Кандидо Шавиер.
Същата вечер Виталино Кайшета беше спорил много.
Противопоставяйки се на аргументите на двама приятели, той се противопоставяше на вярата. Вярваше само в това, което виждаше. Беше изучил дълбоко анатомията и трябваше да почувства, за да повярва. Имаше нужда да усети, да чуе, да помирише, да анализира …
Поради тази причина той беше разочарован преди да заспи.
Съпругата му се забави за да настани децата и да изпълни домакинските си задължения.
Но дори след като съпругата му заспа, Виталино продължаваше в мисловен монолог.
Нямаше да се промени. Той беше един практичен човек. Той би отстъпил само пред доказателства с факти. Искаше факти.
Уморен, той накрая заспа.
Той спеше и сънуваше, че се намира пред Розалино, неговия починал от много години брат…
Розалино каза убедително:
„Скъпи братко, чух твоите мълчаливи съображения. Всъщност изпитанията за оцеляване често са трудни. Но само по себе си това обстоятелство не ти позволява да ги отричаш. Виж сега:
Съществува една автоматична вяра, безсъзнателна, без доказателства. Това е приемането на природни събития, без помощта на сетивата.
На колко неща ти се доверяваш напълно, без да провеждаш какъвто и да е тест? Не проверяваш компетентността на шофьора, но пътуваш в превозното средство без притеснения … Не изпробваш издръжливостта на леглото всяка вечер, а лягаш и спиш спокойно … Ти не виждате съставките, които изграждат храната ти, но ядеш без страх…
От друга страна, безброй събития се изпречват на пътя ти, без да успеят да заслужат най-прецизното ти проучване. Ти не усещаш въздуха, но дишаш кислород без притеснение … Не виждаш вируса, но страдаш от грип … Не чуваш много от звуковите вълни, които минават около теб, но слушаш радио програмите със задоволство … Ти не си премерил Вселената, метър по метър, но разпознаваш безкрайното Сътворение … Все още не си умрял, но приемаш фаталността на явлението смърт …
По същия начин, приятелю, казваш, че не виждаш и не приемаш духовния свят, но той съществува … Събуди се за истината! Събуди се и живей!“
Сякаш воден от странна сила, Виталино се събуди във физическото си тяло.
Атмосферата беше тежка. Въздухът не можеше да се диша. Нещо странно се беше случило…
Той стана, потърси креватчето на двете деца. И двете бяха в безсъзнание. Разстроен, той механично отвори близкия прозорец и пусна светлина. Едва тогава той откри, че жена му поради разсейване бе оставила дюзата на тръбата с газ отворена. Семейството се беше спасило навреме.
И когато опасността отмина, той взе хартия и молив и записа всички доводи, които беше чул в съня си, и започна да размишлява …
0 Коментара