Книга „Рай и Ад“, Алан Кардек, 1865г, съдържаща работни случаи на Парижкото Спиритическо общество
В една малка къща, близо до Кастелнодари (Южна Франция), се случваха непознати шумове и различни прояви, които ни накараха да мислим, че къщата е обитавана от някакъв зъл Дух. През 1848 г беше правен екзорсизъм, но без резултат. Собственикът, г -н Д., искаше да живее в къщата и почина внезапно, няколко години по-късно. Неговият син също искаше да живее там, след смъртта на баща си. Един ден, влизайки в една от стаите, той получил силен удар от една непозната ръка. Тъй като беше съвсем сам, той нямаше как да се усъмни, че ударът е дошъл от един окултен източник, факт, който го накара да реши да напусне къщата незабавно. В региона се носеше една легенда, според която в тази къща е било извършено едно голямо престъпление.
Духът, който извърши удара към собственика на къщата, беше призован от Парижкото Общество през 1859 г. и се прояви с признаци на насилие. Всички усилия да го успокоим бяха безполезни.
Свети Луи, разпитан по случая, отговори:
– Това е Дух от най-лошия тип, едно истинско чудовище.
Накарахме го да дойде, но не можахме да го принудим да пише, въпреки всичко, което му беше казано. Той има своята свободна воля, която нещастникът използва много зле.
Въпрос – Способен ли е този Дух да се подобри?
Отговор – Защо не? Не са ли способни всички? Не е ли и той като другите? Обаче трябва да очаквате, че ще срещнете трудности, но колкото и покварен да е той, отвърнете на злото с добро, и в крайна сметка ще го докоснете. Молете се първо за него и го извикайте след един месец. Вие ще можете да преценете промяната, която ще се случи в него.
Извикан отново по-късно, той се показа по-достъпен и малко по-покорен и разкаял се. От обясненията, дадени от него и от други Духове, научихме, че той е живял в тази къща през 1608 г., където убил брат си от ужасна ревност като му прерязал гърлото докато спи. Няколко години по-късно той направил същото с онази жена, която беше станал негова съпруга, след смъртта на брат му. Той умрял през 1659, на 80 години, без да е бил осъждан от закона за тези смъртни случаи, на което се обръщаше малко внимание в тези смутни времена. След смъртта си той не е спрял да се опитва да върши зло и е предизвикал различните инциденти, случили се в тази къща. Един ясновиждащ медиум, който присъстваше на първото призоваване, го видя в момента, в който искаха да го накарат да пише: той силно разтърси ръката на медиума. Външния му вид беше ужасяващ. Беше облечен в една риза, покрита с кръв, и в ръцете си имаше кама.
1 Въпрос – (към Свети Луи) Опишете ни типа мъчение на този Дух.
Отговор – За него е ужасно, осъден да остане в къщата, където е извършил престъплението, без да може да мисли за нищо друго освен за това престъпление, което винаги е пред очите му. И той вярва, че е обречен на това изтезание за вечни времена. Постоянно се вижда в момента, в който е извършил своето престъпление. Всеки друг спомен му беше отнет и каквато и да е комуникация с друг Дух беше забранена. На Земята той може да остане единствено в тази къща и, ако е в космоса, остава в мрак и изолация.
2 Въпрос – Ще има ли някакъв начин да го извадим от тази къща? И как?
Отговор – Лесно е да се отървете от обсебването на подобни Духове, молейки се за тях: това, което хората винаги забравят да направят. Предпочитате да ги плашите с формули за екзорсизъм, които много ги забавляват.
3 Въпрос – Ако дадем на заинтересовани хора идеята да се молят за него и ние също се молим, това ще успее ли да го изгони?
Отговор – Да, но обърнете внимание на това, което казах: молете се и не препращайте някой друг да се моли.
Бележка: Водачът* (в случая духа на св Луи, който често ориентира и помага в сесиите) тук има предвид всеки човек с намерение да помогне на този дух може да помогне като се моли за него, а не да иска от друг да го стори вместо него. (вероятно водача вижда че някои от присъстващите имат намерение да предадат тази задача на друг)
4 Въпрос – Той се намира в това положение от два века. Чувства ли времето както, ако беше жив? Искам да кажа, толкова дълго ли му се струва времето или по-кратко?
Отговор – Струва му се по-дълго, сънят не съществува за него.
5 Въпрос – Духовете ни казаха, че времето не съществува и че за тях един век е една точка във вечността. Излиза, че не е еднакво за всичко?
Отговор – Със сигурност не. Така е само за Духовете, които достигнат една много висока степен на напредък. Но за неразвитите Духовете, времето понякога е много дълго, особено когато те страдат.
6 Въпрос – Откъде е дошъл този Дух, преди неговата инкарнация?
Отговор – Той е имал едно съществуване сред най-свирепите и най-диви племена, а преди това е дошъл от планета, по-неразвита от Земята.
7 Въпрос – Този Дух е строго наказан за престъплението, което е извършил. Ако е живял сред варварски племена, той трябва да е извършил деяния не по-малко жестоки от последното. Беше ли той наказан по същия начин за тези действия?
Отговор – Той беше по-малко наказан, защото беше по-невеж и не разбираше толкова много обхвата на своите действия.
8 Въпрос – Състоянието, в което се намира този Дух, като на тези същества обикновено наричани прокълнати* (със смисъл на – осъдени на вечни мъки) ли е?
Отговор – Абсолютно. Макар че съществуват още по-ужасни ситуации. Страданията далеч не са еднакви за всички, дори и за подобни престъпления, тъй като те варират в зависимост от състоянието на виновника, повече или по-малко достъпен за разкаяние. За този дух тук, къщата, където е извършил престъплението, е неговият ад. Други го носят вътре в себе си, чрез страстите, които ги измъчват и които не могат да заситят.
9 Въпрос – Този Дух, въпреки своята малоценност, усеща добрите ефекти на молитва. Виждали сме същото нещо и при други, еднакво извратени и брутални по природа. Какво се случва с по -просветени духове, с една по-развита интелигентност, които показват едно пълно отсъствие на чувства, които се смеят на всичко най-свещено, което съществува, и накратко, които нищо не ги трогва и чиито цинизъм няма почивка?
Отговор – Молитвата има ефект само когато е в полза на Дух, който се разкайва. За онзи, който е воден от гордостта, който се бунтува срещу Бог и упорства в желанията си, и все още ги преувеличава, както правят нещастните Духове, молитвата няма никаква сила и няма да има до денят, в който в тях се прояви една искрица покаяние. Неефективността на молитвата за тях все още е едно наказание за тях! Молитвата облекчава само онези, които не са напълно закоравели.
10 Въпрос – Когато видим един Дух, недостъпен за добрите ефекти на молитвата, трябва ли да спрем да се молим за него?
Отговор – Не, разбира се, защото рано или късно той ще успее да надделее над закоравяването си и ще направи да се зародят здрави мисли в него. Същото се случва с някои пациенти, за които лекарствата отнемат много време, за да окажат ефект и влияние само за един миг. За други, напротив, дават резултат незабавно. Ако вникнем добре, че всички Духове са способни на прогрес, и че никой не е осъден на зло, вечно и фатално, ние ще разберем че рано или късно молитвата ще даде своя ефект и че тази, която на пръв поглед изглежда неефективна, защото изглежда, че не го докосва веднага, въпреки това препраща не по-малко здравословни принципи в ума му, които предразполагат Духът към доброто. Следователно е една грешка да се обезкуражавате, ако не сте получили резултат веднага.
11 въпрос – Ако този Дух се реинкарнира, в коя категория индивиди би бил поставен?
Отговор – Зависи от него и съжалението, което ще има. Няколко разговора с този Дух доведоха до забележителна промяна в неговото морално състояние. Ето няколко цитата от неговите отговори.
12 въпрос (към Духа) – Защо не можахте да пишете, първия път, когато ви повикахме?
Отговор – Аз не исках.
Въпрос – Защо не искахте?
Отговор – Невежество и бруталност.
13 въпрос – Сега вие можете ли да напуснете, когато си пожелаете, къщата на Кастелнодари?
Отговор – Имам разрешение, защото се възползвах от вашите добри съвети.
Въпрос – Чувствате ли някакво облекчение?
Отговор – Започвам да имам надежда.
14 въпрос – Ако можехме да ви видим, в какъв вид бихме ви видели?
Отговор – Щеше да ме видите в риза, без кама.
Въпрос – Защо вече нямате камата, какво направихте с нея?
Отговор – Аз я проклех. Бог ми спестява да не я виждам.
15 въпрос – Ако г -н Д. младши (този, който получи удар) се завърне в къщата, ще го нараните ли?
Отговор – Не, защото съжалявам.
Въпрос – И ако все пак той иска да ви провокира?
Отговор – Не ме питайте това! Аз няма да мога да се контролирам, ще бъде отвъд моите сили… защото съм просто един нещастник.
16 въпрос – Вие предвещавате ли края на вашите страдания?
Отговор – О, все още не. Това е много повече, отколкото аз заслужавам да знам. Благодарение на вашата намеса, няма да продължи вечно.
17 въпрос – Опишете ситуацията, в която се намирахте, преди да ви призовем за първи път. Разберете, че ви молим това като един начин да ви бъдем полезни, а не от любопитство.
Отговор – Аз ви казах, не бях наясно за нищо в света освен за моето престъпление и можех да напусна къщата, в която го извърших, само за да се издигна в космоса, където навсякъде около мен имаше самота и мрак. Не знам как да ви дам една представа какво е това. Никога не разбирах нищо. Когато аз се издигах над въздуха имаше чернота, празнота, не знам какво беше. Днес имам много повече съжаления и вече не съм длъжен да стоя в тази фатална къща. Имам разрешение да обикалям Земята и да търся просветление чрез своите наблюдения. Но поне имам надежда.
18 въпрос – Ако е необходимо да възобновите едно телесно съществуване, кое бихте избрали?
Отговор – Все още не виждам, нито съм мислил достатъчно, за да знам.
19 въпрос – По време на дългата ви изолация, може да кажа вашето пленничество, вие имахте ли угризения?
Отговор – Нямах ни най-малкото съжаление, затова страдах толкова дълго. Единствено започнах да изпитвам угризения, които бяха провокирани, без аз да знам, от обстоятелствата, които ме доведоха до призоваване, на което дължа началото на моето освобождение. За това ви благодаря на вас, който се съжалихте над мен и ме просветлихте.
В действителност сме виждали скъперници да страдат, виждайки златото, което за тях беше се превърнало в един истински сън; горделивци измъчвани от завист към почестите, оказвани на другите, а не на тях; мъже, някога командвали на Земята, унижени от невидимата сила, която ги принуждава да се подчинят и виждайки, че подчинените им не се кланят повече пред тях; атеистите страдащи от тревогата на несигурността, които се намират в абсолютна изолация, сред необятността, без да срещнат и едно същество, което да ги просветли.
В света на Духове, ако съществуват радости за всички добродетели, съществуват и наказания за всички грешки и онези, които не са достигнати от човешкия закон, винаги са наказани от Божия закон.
Друго нещо, което трябва да се отбележи, е, че едни и същи грешки, макар и допуснати при еднакви условия, понякога се наказват с много различни наказания, в зависимост от степента на интелектуален прогрес на Духа. Към най-изостаналите Духове и с една груба природа, като този с които се занимаваме тук, се налагат повече едни по-материални отколкото морални санкции. Докато обратното е вярно, за онези, които имат по-развита интелигентност и чувствителност. Към първите се налагат наказания, които са по-подходящи за суровостта на тяхната преценка, така че да разберат грешките присъщи на тяхната позиция и да се вдъхновят от желанието да се измъкнат от тази позиция. Така срамът например, който на тях не би им причинил нищо, би било нетърпим за другите.
В Божествения Наказателен Кодекс мъдростта, добротата и предвидливостта на Бога към Неговите създания се разкриват дори в най-малките неща.
Всичко е пропорционално, всичко е съчетано с едно възхитително усърдие, за да предостави на виновните средствата да се реабилитират. Вземат се предвид и най-малките стремежи на душата към добро.
Според догмата за вечните наказания, точно обратното, големите и малките виновници са смесени в ада. Сгрешилите веднъж и тези, които са рецидивисти сто пъти, закоравелите и разкаялите се, всичко е така изчислено да ги държи на дъното на бездната. Никакъв път за спасение не им се предлага. Една единствена грешка може да ги захвърли на дъното завинаги, без да се вземе предвид доброто, което са сторили.
На коя страна се намира истинската справедливост и истинската доброта?
Следователно това призоваване не бе направено случайно, тъй като трябваше да бъде полезно на този нещастник. Духовете, които бдяха над него, виждайки че той започва да разбира колко огромни са неговите престъпления, прецениха, че е време да му окажат ефикасна помощ и го доведоха при правилните обстоятелства. Това е един факт, който много пъти сме виждали да се случва.
И с оглед на това попитахме какво щеше да се случи с този Дух, ако не беше призован и какво се случва с всички страдащи духове, които не могат да бъдат призовани и които ние дори не можем да си представим, че съществуват. Получихме отговора – безброй са Божиите пътища за спасение на Неговите създания.
Призоваването е едно средство да бъдат подпомогнати, но не е единственото, и Бог не оставя никого в забвение. От друга страна колективните молитви трябва да имат своя дял на влияние върху Духовете, податливи към покаяние.
Бог не може да е подчинил участта на Духовете, които преминават наказание, на знанието и добрата воля на хората. От момента, когато хората успяха да установят редовни отношения с невидимия свят, един от първите резултати на Спиритизма беше да ги научи каква помощ могат да дават на безплътните си събратя. Посредством това Бог искаше да им покаже солидарността, която съществува между всички същества на Вселената и да им даде един природен закон като основа за принципа на братството. Откривайки това ново поле в упражняването на милосърдието, е показана наистина полезната и сериозна страна на призоваванията, които дотогава са били изкривени от тяхната провиденческа цел поради незнание и суеверие. В нито една епоха на страдащите Духове не им е липсвала помощ и, ако призоваванията отворят един нов път на спасение за тях, инкарнираните могат да спечелят още повече, защото това са нови възможности да се прави добро и в същото време да се учим на истинските условия на бъдещия живот.
Книгата е сборник със свидетелства на Алан Кардек и работата на Парижкото Спиритическо общество от средата на 19 век. Прекрасен пример за последните думи в тази глава дава Спиритистки Център Леон Денис в Рио де Жанейро, който функционира и до днес – една сериозна институция, която разглежда Спиритизма и медиумизма като изключителна задача на отдаденост, саможертви и дисциплина, постоянно учение и прилагане принципите на Исус и Евангелието, за подпомагане на безброй души намиращи се в смутно състояние след смъртта си, както и на също толкова хора объркани по пътищата на живота с различни видове духовно- физически проблеми.
На всички, които искат да разберат каква сериозна задача и ангажимент представлява медиумизма и работата в Спиритистка група предлагаме книгите на Андре Луис, „Пратениците“, „Мисионери на Светлината“, „В сферите на медиумизма“ и всички останали от поредицата 11 книги „Животът в Духовния свят“ Психографирани чрез медиума Шико Шавиер.)
0 Коментара