През 1860 г. Алан Кардек призовава един Дух, който все още е прикрепен към материалното си тяло, страдащо от слабоумие, както се съобщава в списание Revue Spirite и в книгата „Рай и Ад“:
Шарл дьо Сан-Же …, е едно дете на тринадесет години, със слабоумие, жив във момента на призоваването. Неговите интелектуални способности са толкова нищожни, че той дори не познава родителите си и може само да се храни. В него напълно е спряно развитието на цялата органична система. Смяташе се, че това може да бъде интересен предмет за психологическо изследване.
Начало:
- (Думи отправени към духа на св. Луи): Бихте ли ни казали дали можем да призовем духът на това дете?
Отговор: Можете да го призовете, както се прави с един починал. - Въпрос: Вашият отговор ни кара да предположим, че извикването може да бъде направено във всеки един момент.
Отговор: Да, вашата душа се свързва с тялото чрез материални връзки, а не чрез духовни връзки. Тя винаги може да се освободи. - Призоваване на Шарл дьо Сан-Же…
Отговор: Аз съм беден Дух, привързан към земята, както птица за крака. - Въпрос: Във вашето сегашно състояние, като Дух, осъзнавате ли своята нищожност в този свят?
Отговор: Със сигурност. Чувствам добре своето пленничество. - Въпрос: Когато тялото ви заспи и духът ви се освободи, имате ли толкова осъзнати идеи, все едно сте си в нормално състояние?
Отговор: Когато моето нещастно тяло почива, аз съм малко по-свободен да се издигна към Небето, към което се стремя. - Въпрос: Като Дух изпитвате ли едно болезнено усещане от състоянието на тялото?
Отговор: Да, защото това е наказание. - Въпрос: Спомняте ли си предишното си съществуване?
Отговор: О, да! То е причината за настоящото ми изгнание. - Въпрос: Какво беше това съществуване?
Отговор: Бях един разюздан младеж по времето на Хенри III. - Въпрос: Казахте, че сегашното ви състояние е наказание. Значи не сте го избрали?
Отговор: Не. - въпрос: Как сегашното ви съществуване може да служи на вашия прогрес в състоянието на нищожност, в което се намирате?
Отговор: За мен не е нищожно пред Бог, който го е наложил. - Въпрос: Предполагате ли продължителността на сегашното съществуване?
Отговор: Не: но още няколко години и ще се върна в родината си. - Въпрос: От предишното съществуване до настоящата инкарнация, какво правихте като Дух?
Отговор: Тъй като бях лекомислен дух, Бог ме затвори. - Въпрос: В будно състояние осъзнавате ли какво се случва около вас, въпреки несъвършенството на органите?
Отговор: Аз виждам, разбирам, но тялото ми не разбира и не вижда. - Въпрос: Можем ли да направим нещо полезно за вас?
Отговор: Нищо. - Въпрос към Свети Луи: ─ Молитвите за един инкарниран Дух могат ли да бъдат също толкова ефективни, колкото и за Духовете в блуждаещо състояние?
Отговор: Молитвите са винаги добри и радват Бога. В позицията на този беден Дух те не могат да му служат; но те ще му послужат по-късно, защото Бог ги оставя в резерв.
БЕЛЕЖКА: Никой не може да пренебрегне висшия нравствен урок, произтичащ от това призоваване. Освен това потвърждава това, което винаги се е казвало за слабоумните хора. Тяхната ментална нищожност не означава нищожност на Духа, който, ако се абстрахира от органите, се радва на всички способности. Несъвършенството на органите е само една пречка за свободното проявяване на способностите; не ги унищожава. Това е както при случая на един енергичен човек, чиито крайници са били стегнато завързани. Известно е, че на определени места, вместо да стават обект на презрение, кретените и слабоумните са заобиколени от благосклонни грижи. Не произлиза ли това чувство от една интуиция за истинското състояние на тези нещастници, толкова по-заслужаващи внимание, колкото повече техният Дух, който разбира тяхната позиция, трябва да страда, виждайки себе си като един отхвърлен от Обществото?
0 Коментара