Духът на Католически свещеник след смъртта и изкуплението на Валерия чрез огън

Духовния автор Ирмао Х ни разказва, чрез психографията на медиума Шико Шавиер, за истинската история на някогашен католически свещеник, който през Средновековието е бил обявен за светец от Църквата, когато всъщност той е имал едно много ужасно поведение през живота си. Духът на свещеника твърди, че най-тежкото му унижение е да вижда хората, които му се молят и го търсят за да помогне за решаването на драматични си проблеми, когато в същото време той знае, че не е в състояние да направи това. След дълги десетилетия страдания той получава накрая благословията да се прероди далече от Европа, за да започне отначало един нов живот.

В спиритистките книги често се описва радостта, която такива духове изпитват, след като се почувстват освободени от дълговете си.

В книгата „Vozes do grande além„, психографирана от Шико Шавиер, прочитаме един чудесен пример, описан от Духа Валерия, който по онова време беше благосклонен и често даваше подкрепа на неговата спиритистка къща. Тя разказва, че по време на инквизицията в Испания е успяла да вкара в затвора брат си, който е знаел нейни тайни, които биха могли да ѝ съсипят живота. След дълго време в килиите, тя успява да го подпали.

В следващата си инкарнация тя е бедна жена, която живее в провинцията и се разболява от проказа. Тя бива изоставена от съпруга и синовете си и живее в една къща сама и в бедност. След няколко години самота състоянието ѝ се влошава и тя почти напълно губи подвижността си. Тогава както лежи в леглото си, тя чува някакви зли хора, които запалват къщата ѝ.

Валерия завършва разказа си по този начин: „Пламъците приличаха на змии, които ме прегръщат до смърт. Как да опиша мъките на последните мигове? Знам само, че в продължение на няколко минути, които ми се сториха като векове, се виждах като жива факла, която умираше … Но, макар тялото ми да се бе превърнало в пепел, аз станах от прахта, облечена в светещо и бяло облекло. Викайки от радост, видях, че лицето ми се е възстановило, че ръцете ми са чисти, че косата ми беше непокътната … И през пламъците, които ме освободиха, приятели с нежни очи ми подадоха любящи ръце в прегръдки от светлина. Коленичих щастливо и в сълзи от щастие благодарих на Бог за благословените рани и огъня на изкуплението! „