Откъс от книга „Една причина да живееш“ („Uma Razão Para Viver“)
Един от най-сериозните човешки проблеми е трудността в съжителството в дома. Хората, които са изправени пред физически и психологически разстройства, често имат една история на семейна несъвместимост, белязана от чести конфликти.
Има такива, които ги решават набързо: съпругът, който изчезва, съпругата, която иска развод, синът, който избира да живее далеч.
Оправдавайки се пред домашните бури, някои спиритисти използват доктриналното знание за любопитни оправдания:
– Моята жена е моята карма: невротична, агресивна, неуравновесена. Какво грешно съм сторил в миналото, Боже мой, за да заслужа този „влак“?
– Само Спиритизма ме кара да търпя мъжа си. Ще го понасям сега, за да се отърва от него по-късно. Ако го напусна сега, ще трябва да се върна край него в нова инкарнация. Пази Боже! Като изкупя дълга си не искам да го виждам повече!
Разговаряхме с възрастна монахиня, която имаше проблемни отношения със съпруга си, починал вече от няколко години. И ние ѝ казахме на шега:
– Ще бъдете щастлива, когато се дезинкарнирате. Отново ще срещнете своя любим. Той ви чака…
Отговорът дойде бързо, остро:
– Това никога! Предпочитам да отида в ада!
Един баща ни каза:
– Със сигурност между мен и сина ми има един сериозен проблем, свързан с миналото. Понякога чувствам желание да го удуша. Той ме предизвиква, гледа ме с омраза. Трябва много да се контролирам, за да не си изгубя главата.
Всъщност в тези експлозивни взаимоотношения, които възникват в много домове, има нещо, което бихме могли да определим като „кармичен ангажимент“. В домашната крепост отново се срещат Духове, които са си навредили един на друг и които нерядко са били яростни врагове.
Обединени не от обич, нито от афинитет, а от императивите на помирението, в изпълнението на божествените закони, те се сблъскват с безспорни трудности при хармонизирането, дори защото несъзнателно запазват болката от миналото. Оттук и спонтанните разногласия, които нарушават семейния живот. Естествено, ситуации като тази не са в интерес на нашата физическа и психическа икономика и в крайна сметка ни разстройват.
Наложително е да се има предвид обаче, че тези разногласия са много повече резултат от нашето поведение в настоящето, отколкото от ангажименти от миналото. Би било неразумно Бог да ни събере заедно в дома, за да се нападаме и да се нараняваме един друг.
Чухме веднъж в една лекция на Енрике Родригес, известен спиритистки оратор, едно интересно изречение по темата:
„Бог очаква от нас да се обичаме, а не да се мразим.“
Невероятно е, но ние все още сме толкова корави по сърце, както каза Исус, че не можем да съжителстваме в мир. Да съберем двама или повече души в една дейност, каквато и да е, и рано или късно ще възникнат разногласия и дисхармония. Това се случва предимно в дома, където я няма социалната маска и ние даваме воля на това, което сме, като упражняваме най-обезпокоителното от всички чувства, което е агресията.
В това отношение по-специално най-острата кама с опустошителен ефект е псувнята. Винаги произнесена с негативна интонация на презрение, поквара или гняв, тя е като мълния. Ако пострадалият член на семейството реагира в същия диапазон, това, което обикновено се случва е, че средата „избухва”, благоприятствайки проникването на тъмни сили. Оттам нататък всичко може да се случи: викове, размяна на обиди, сериозни оскърбления и дори физическа агресия, неизменно последвани от депресивни състояния, които обикновено водят до физически и психологически заболявания.
Ако искаме да подобрим домашната среда, в полза на хармонизацията, първата стъпка е да обърнем обратно процеса: вместо да изискваме промени в поведението на другите, ние да започнем да им даваме нашата собствена промяна.
Обикновено членовете на един дом очакват твърде много един от друг, изискват внимание, уважение, разбиране, толерантност… Християнският морал учи, че трябва да изискваме всичко това, да, и много повече, но от себе си, защото нашата вътрешна хармония зависи не от това, което получаваме, а от това, което даваме. И, подобрявайки себе си, ние неизбежно стимулираме членовете на семейството да сторят същото.
Всички се учим чрез пример, дори любовта. Доказано е, че децата, лишени от обич, имат голяма трудност да обичат. Даваме ли любов на членовете на семейството?
Не е лесно да го направим, защото сме много несъвършени Духове. Но именно за да ни помогне Исус беше сред нас, учейки ни как да съжителстваме хармонично с ближния, упражнявайки ценности на смирение и саможертва, трайно белязани от яслите и кръста.
Един спътник потвърди унил:
– Направих всичко възможно да се хармонизирам със съпругата си, изпълнявайки Евангелието. Почти безполезно усилие, тъй като тя е един безкомпромисен човек, винаги раздразнена и агресивна. Не знам какво да правя…
Може би на него му липсва малко повече постоянство, тъй като е невъзможно някой да се съпротивлява безкрайно на действието на Доброто.
Започва се с логическия принцип: „Когато единият не иска, двама не се карат”. Няма едностранни караници.
При всякакви обстоятелства, в полза на нашия мир, е важно да упорстваме в добри цели, изпълнявайки препоръката на Исус: Прощавайте не седем пъти, а седемдесет пъти по седем.
Който винаги прощава, винаги поддържа собственото си равновесие.
Между другото, в книгата „Сянката на Авокадото„ ( „A Sombra do Abacateiro“) авторът Карлос А. Бачели се позовава на внушителен епизод, докладван от Франсиско Кандидо Шавиер. Обичаният ни медиум казва:
„В Педро Леополдо към нас се обърна една страдаща дама, която беше омъжена вече от осемнадесет години… Тя имаше трудни уроци за преподаване; съпругът ѝ и двете ѝ деца бяха проблемни; тя беше принудена много пъти на ден да мисли за прошка, за доброта и за състрадание.
И помолих Еммануел за една насока. Той отговори, че тя трябва да продължава да прощава винаги. Тя отговори, че вече е уморена, болна, на което нашият Благодетел отговори, като си спомни, че има милиони хора по света, също уморени и болни… Еммануел припомни какво каза Исус на Петър – седемдесет пъти по седем да прощава.
Тази сестра тогава отговори:
– Виж, скъпи Приятелю, аз вече направих изчисленията и вече надхвърлих, за осемнадесет години, числото четиристотин и деветдесет…
След кратка пауза Еммануел най-накрая ѝ каза:
– Но вие забравяте едно нещо; да прощавате седемдесет пъти по седем всяко провинение…“
Упражнявайте строга бдителност върху това, което казвате. Разногласията в дома обикновено произлизат от словесна невъздържаност.
В лицето на трудните членове на семейството, не казвайте: „Това е моят кръст!“ Единствената тежест, която носим, способна да смаже радостта и доброто настроение, е тази на нашия хилядолетен бунт срещу мъдрите планове на Бог.
Хвалете достойнствата на членовете на семейството, дори и в зародиш, и никога не критикувайте техните недостатъци. Подобно на крехките растения, както едните така и другите израстват в пропорцията в която ги храним.
Вкъщи избягвайте навици и нагласи, които не са съвместими с нормите на цивилизованост, действащи в социалния живот. Без уважение към еволюционното пътуване на другите е трудно да се поддържа вътрешна хармония.
Култивирайте диалога. Андре Луис казва, че когато членовете на един дом изгубят вкуса си за разговор, привързаността скоро напуска семейството.
0 Коментара