Духовен автор Ирмао X
„Истории и апологети“ („Contos e apólogos“), психографирана от медиума Шико Шавиер
Един велик съдия, който живееше на една планета, където любовта вече бе затвърдила своите основи в сърцата, бе назначен да дойде на Земята, за да провери напредъка на Закона сред хората.
Осъществявайки по този начин целта, която имахме, ние придружихме благородната същност до една голяма столица на съвременната Цивилизация, незабавно присъединявайки се към едно натоварено съдилище, където се провеждаха службите по процеса на един човек, безпомощен и сам.
В жалък вид той се изправи пред съдебните заседатели за това, че е бил заловен в престъплението кражба.
Ние и емисарят от Висшия План бяхме наясно с истинското положение на подсъдимия.
Приятелските духове поддържаха моралната му смелост и светлината на молитвата увенчаваше челото му.
Нещастникът помоли Бог да благослови неговата болна съпруга и четирите малки деца, които страдаха от болезнени лишения в ямата на мизерията, която им служеше за дом, молейки за прошка Божественото Провидение за извършеното от него престъпление.
Беше откраднал, да … Беше ограбил един търговски център, поддавайки се на изкушението да присвои някои хранителни продукти за издръжка на семейството, в един мрачен момент на съдбата.
Той обаче призна, че се разкайва.
Надяваше се да се възстанови и да работи.
Той беше навършил четиридесет години и след фалита на простото селскостопанско предприятие, към което беше привързан за много години, той се видя осъден на безработица и пренебрежение.
Никой не искаше да ангажира сътрудничеството на човек, считан за стар и безполезен. Скиташе се седмици след седмици в търсене на достойна работа, но всички врати се затваряха неумолимо…
Докато здравето беше сигурно в дома му, той имаше сили да изплува … Въпреки това, изправен пред болната жена и гладуващите деца, той не намери друг избор, освен да се потопи в тъмното течение на плачевните идеи, които го доведоха до кражбата…
Беше изоставил добродетелта, бе паднал жалко; обаче щеше да се довери на бъдещето.
Господ ще му помогне да стане …
От молитвата на подсъдимия ни заболя в душите.
Съдебният изпълнител, трогнат, колкото и ние, очакваше присъдата с надежда за една благоприятна корекция, базирана на насърчаване на моралното възстановяване на виновния.
Този страдащ баща все още можеше да материализира в света святи благословии и съдът не биваше да го насърчава към отчаяние и бунт.
За наше голямо разочарование обаче нещастникът беше осъден на двадесет години затвор.
Чувайки конвулсивните ридания на нещастника, който осъзна, че всичките му надежди са били осуетени, пратеникът от Висините косвено се опита да го утеши и обяви, че ще посети лидера на страната, при условие, че обмисли една поправка.
Съдебната зала изглеждаше помръкнала от странни смущения.
Може би щяхме да вдъхновим адекватни мерки на администрацията на метрополиса, към която тръгнахме, и справедливостта щеше да се появи в случая, в незаменимите форми на състраданието.
Последвахме плана без забавяне, стигайки до красивия дворец на управлението.
Може би по една случайност във великолепното имение имаше празник. Из неговите помещения имаше много хора. Луксозни коли с високопоставени личности следваха една след друга на вратата.
В една зала, украсена с цветя, разпознахме губернатора точно в момента, когато тържествено подобно на един полубог, той извика един човек с гърбав нос и котешки очи и го награди с общите аплодисменти.
Някой ни просветли за секунди.
Почетеният беше един безчувствен военен офицер, който беше планирал смъртта на хиляди мъже, които по свое усмотрение бе ограбил, който беше забогатял с цената на плячката, разпространявайки нещастия в различни посоки и който манипулираше жестоко различни инструменти за унищожение.
Около него стотици духове се оплакваха, плачеха, викаха и стенеха, пробождайки го с проклятия.
Точно този човек беше героят на празника, прославен от най-висшата власт на нацията, със важен почетен медал.
Духовният магистрат се опита да общува, като дух с няколко от отговорниците, но цялото внимание беше съсредоточено върху шумната радост на атмосферата, измита от множество чаши вкусно шампанско …
Тогава видяхме пратеника от Висините, с дълбока тъга да се сбогува с любезен прощален жест и да се завръща в щастливия свят, от където беше дошъл …
На въпросите към Менторите на Висшия Живот, благородният емисар отбеляза, че има нещо грешно в машината на човешката справедливост и затова той поиска период от петстотин години, за да продължи да наблюдава хората, с цел да отговори…
0 Коментара