автор Ричард Симонети, книга „Encontros e Desencontros“
Онезио не можеше да определи точно какво се бе случило с Дирсе, неговата съпруга.
Тя не беше някакъв модел за добродетел. Притежаваше своите несъвършенства като всяко човешко същество, но винаги бяха живели добре, заедно с трите си деца, до трансформацията.
Трансформацията беше започнала бавно, с нервни кризи и агресивни импулси, превръщайки я в един раздразнен човек, който безпокоеше дома.
Той беше най-често под прицел. Дирсе го тормозеше с неразумни искания, критикуваше го, ако той не се подчиняваше с готовност на нейните прищевки, обвиняваше го в изоставяне, когато поради професионалните си задължения, той прекарваше няколко дена в пътуване.
Ситуацията се беше влошила значително с неговото обръщане към Спиритизма. Една чувствителна душа, жаден за висшето знание, той намери в Спиритистката Доктрина един блажен извор, който просветляваше ума и сгряваше сърцето.
Но въпреки това жена му започна да става още по-враждебна към него.
Ако той я поканеше на молитва, това биваше приемано с ирония; ако запазеше мълчание пред словесната ѝ невъздържаност, той бе обявяван, че е неучтив и горд; ако се опиташе да ѝ обясни Спиритистките принципи, тя го наричаше заблуден, който халюцинира.
Обладана от неоправдана враждебност тя започна една война на нерви, за да го отдалечи от Спиритизма.
Ако съпругът се прибереше по-късно, тя го информираше:
– Вечерята вече беше поднесена. Можеш да постиш. Това е добре за Духа, който толкова те интересува.
Тя спря да се грижи за дрехите му.
– Спиритистът няма нужда да бъде добре облечен – казваше му.
Тя търсеше как да го замеси в конфликти с децата.
– Вашият баща не се интересува от нас. Или е на път или се е забил в проклетия Спиритистки Център.
Приятелите му смятаха, че Онезио трябва да действа твърдо, настоявайки за уважението, което той заслужава.
Но той обаче беше над чисто човешките реакции, съзнателен, че всяко насилие от негова страна би засилило пропастта между него и съпругата му, кулминирайки в унищожението на дома.
Дирсе се нуждаеше много повече от помощ, отколкото от порицания.
Той забеляза в нейния поглед една дълбока горчивина. Предчувстваше, че вътре в нея тя изпитваше неконтролируеми мъчения. И колкото по-нагли бяха нейните прояви, толкова повече той ѝ съчувстваше и се молеше на Бог да ѝ помогне.
В негова полза бяха пътуванията. Той посещаваше различни градове. Въпреки, че беше загрижен за жена си и копнееше за децата си, тогава той можеше да прави това, което му харесваше толкова много: да участва свободно в Спиритисткото движение.
Той беше оценен от другарите си заради лекотата на изразяване в своите коментари около Доктрината и преди всичко за щедрите дарове на сърцето му, винаги готово да участва в инициативи в областта на човешкото братство.
За мнозина Онезио беше един нещастен човек, подложен на тиранията на жена си. Всъщност той беше само човек, отдаден на задълженията си, който не се ограничаваше само да носи домашния кръст с ведрина, но намираше достатъчно време и кураж за да подхранва връзки на симпатия и приятелство редом до своите стъпки.
Веднъж, в един от градовете, които посещаваше, той навести една малка група медиуми, специализирани в задачите по деобсебване.
Обръщайки се към Онезио, чрез психофонията на медиума, един духовен водач обясни:
– Братко мой, в продължение на много години четири Духа, твои врагове, желаещи да отмъстят за минали оскърбления, се опитваха да те повалят в една нестабилност. Неспособни да постигнат това директно срещайки баланса, който те характеризира, те използваха твоята съпруга като инструмент, замесвайки я в един много силен процес на обсебване, възползвайки се от нейните тенденции към неврастения.“
Пътникът беше изненадан да чуе тази информация. Никой там не знаеше за домашните му проблеми, което даваше автентичност на информацията.
Той отдавна подозираше, че съпругата му е замесена в жестоко обсебване, но не си беше представял, че самият той е мишена на обсесорите.
– Въпреки това – продължи менторът – твоето дисциплинирано поведение ги обърка. На колкото повече нещастия те подлагаха, толкова повече ти се обвързваше с Бог, култивирайки разбиране, винаги готов да намериш сила в молитвата за да се изправиш срещу бурите в дома. Твоето смирение, обвързано с неустоима наклонност към Доброто, далеч повече от всяко увещание, разтърси дълбоко устоите на дезинкарнираните ти врагове, които са тук за окончателното уреждане на сметките.
Емоционално, Онезио се обърна към същностите:
– Братя мои, признавам, че злото, което съм причинил на всички вас в миналото трябва да е било доста голямо, за да насърчи у вас желания за отмъщение. Привидна жертва днес, до вчера аз бях палача. След много страдания обаче научих, че отговаряйки на злото със зло означава да го продължа безкрайно, и накрая един ден ще почувстваме, че отмъщението може да нахрани човешките чувства, но противоречи на нашето състояние на деца на Бог. Затова отмъстителите винаги са огорчени и нещастни. За това аз идвам и ви приканвам към помирение в името на Исус. Ако съм ви навредил много, моля ви да ми простите. Ще работя усилено, за да го поправя.
Неспособен да продължи, Онезио заплака обилно, докато менторът заключи:
– Сълзите ви се присъединяват към тези на нашите братя. Те обещават да не се връщат да безпокоят вашия дом и да потърсят нови пътища, вдъхновени от вашите примери …
Два дни по-късно Дирсе посрещна съпруга си с един различен блясък в очите:
– Онезио, скъпи, колко ми липсваше!
Той погледна с възторг и щастие съпругата си, радвайки се на посрещане, от което отдавна беше отвикнал.
Дирсе се радваше на любовта към съпруга си, която се беше преродила изобилно, без да знае да обясни метаморфозата, която се бе случила в нейния вътрешен свят, сякаш беше излязла от плътна тъмнина към благословена светлина.
Но Онезио знаеше и си казва мислено:
– Благодаря ти, Господи! Много ти благодаря!
Бихме се изумили, ако можехме да установим колко е чест тормозът от Духове, които ни преследват, свързвайки се поради различни мотиви.
Подобна реалност, която богословската фантазия определя като демонично присъствие, няма да може да ни разстрои, стига да сме готови да култивираме Християнските добродетели, с които ние не само ще анулираме влиянието на тези, които желаят да ни подтикнат към зло, но преди всичко ще ги отведем неустоимо към Доброто.
Ричард Симонети,
„Encontros e Desencontro
0 Коментара