I Разликата между думите спиритуалист, спиритуализъм и новите термини въведени от Кардек спиритизъм и спиритист
За да се обозначат новите неща, са необходими нови термини. Яснотата на езика го изисква, за да се избегне объркването, произтичащо от разнообразието от значения на една и съща дума. Думите спиритуално, спиритуалист, спиритуализъм имат точно определено значение. Ако им дадем още едно значение, за да ги приложим към доктрината на Духовете, би означавало да умножим вече многобройните причини за неяснота. В действителност, спиритуализмът е противоположността на материализма. Който вярва, че в себе си има нещо повече от материя, той е спиритуалист. От това обаче не следва, че той вярва в съществуването на Духовете или в комуникацията им с видимия свят. Вместо думите спиритуално и спиритуализъм за да обозначаваме вярата, на която ще се позоваваме тук, ние използваме термините спиритист и спиритизъм, чиято форма припомня произхода и крайното значение и които точно поради тази причина имат предимството да бъдат напълно разбираеми, оставяйки думата спиритуализъм със значението, което ѝ е присъщо. Затова ще кажем, че Спиритистката доктрина или Спиритизмът има за свой принцип отношенията на материалния свят с Духовете или съществата от невидимия свят. Адептите на Спиритизма ще бъдат наричани спиритисти.
Като специфика Книга на Духовете съдържа Спиритистката Доктрина; но принципно е свързана и с учението на спиритуализма, на който представя една от фазите. Това е причината поради която носи в подзаглавието си думите: Спиритуалистична философия.
II Уточнение смисъла на думата душа
Има и друга дума, за която е също толкова важно всеки да може да разбира, тъй като представлява една от подпорите на купола на цялата морална доктрина и представлява обект на безброй противоречия, без да има ясно дефинирано значение.
Това е думата душа. Разликата в мненията относно природата на душата идва от специфичното приложение, което всеки дава на този термин. Ако имахме съвършен език, в който всяка идея е изразена от един собствен термин, бихме избегнали много дискусии.
Според някои душата е принципът на материалния органичен живот. Няма собствено съществуване и се унищожава с живота: това е чист материализъм. В този смисъл и за сравнение за един музикален инструмент, който е пукнат и повече не издава звук се казва: няма душа. Съгласно това мнение, душата би била следствие, а не причина.
Други смятат, че душата е принципът на интелигентността, вселенски агент, от който всяко същество абсорбира една определен част. Според тях в цялата Вселена няма нищо друго освен една-единствена душа, която разпределя искри между различните интелигентни същества по време на техния живот, и когато съществата умрат всяка искра се връща към общия източник, да се смеси с цялото, както потоците и реките се връщат към морето, откъдето са излезли. Това становище се различава от предишното по това, че според тази хипотеза, в нас има не само материя, но и нещо, което се запазва след смъртта. Но то е все едно нищо не остава, тъй като, лишени от индивидуалност, ние бихме загубили съзнание за самите себе си. В рамките на това мнение вселенската душа би била Бог, а всяко същество би било фрагмент от божествеността. Прост вариант на пантеизма.
Според други, накрая, душата е едно морално същество, различно, независимо от материята, което запазва своята индивидуалност след смъртта. Това значение безспорно е най-общото, тъй като, под едно или друго наименование, идеята за това същество, което оцелява след тялото, се намира в състоянието на инстинктивна вяра, без да е извлечена от никакво общо учение, сред всички народи, независимо от степента на цивилизация на всеки един.
Тази доктрина, според която душата е причина, а не следствие, принадлежи на спиритуалистите.
Без да дискутираме основателността на подобни мнения и вземайки предвид само езиковата страна на въпроса, ще кажем, че тези три приложения на термина душа съответстват на три различни идеи, които за да бъдат изразени биха изисквали три различни термина. Следователно тази дума има тройно значение и всеки, от своята гледна точка, може с основание да я определи, както го прави. Злото е в езика, който разполага само с една дума за изразяване на три идеи. За да се избегне всяко недоразумение, ще бъде необходимо да се ограничи значението на термина душа към една от тези идеи. Какъвто и да е изборът, това, което е наложително е разбирателството между всички, редуцирайки проблема до един прост въпрос на договорка и условност.
Ние преценяваме, че е по-логично е да я приемем в нейния популярен смисъл и затова наричаме ДУША нематериалното и индивидуално същество, което живее в нас и надживява тялото. Дори и това същество да не съществуваше, дори да не беше нищо повече от плод на въображението, дори тогава щеше да е необходим един термин за обозначаването му.
При липса на една специална терминология за превод на всяка от другите две идеи, на които съответства думата душа, ние обозначаваме:
Жизнен принцип или принципът на материалния и органичен живот, независимо от източника, от който извира, този принцип е общ за всички живи същества, от растенията до човека. Жизненият принцип е нещо отделно и независимо, тъй като може да съществува живот без способността за мислене.
Думата жизненост не би ни дала същата идея. За някои жизненият принцип е едно свойство на материята, един ефект, който се произвежда, когато материята се намира при дадени обстоятелства.
Според други, и това е най-разпространената идея, той се намира в един специален флуид, универсално разпространен, от който всяко същество абсорбира и асимилира една частица през живота си, както например инертните тела поглъщат светлина. Тогава това ще бъде жизнения флуид, който според мнението на някои по нищо не се различава от електрическия
животински флуид, на който също се дават имената магнитен флуид, нервен флуид и др.
Както и да е, има един факт, който никой не би дръзнал да оспори, тъй като е резултат от наблюдение: това е, че органичните същества имат в себе си една вътрешна сила, която определя феномена на живота, докато тази сила съществува; че материалния живот е общ за всички органични същества и е независим от интелигентността и мисълта; че интелигентността и мисълта са способности, присъщи на определени органични видове; и накрая, че сред органичните видове, надарени с интелигентност и мисъл, има един, който също е надарен с едно особено морално чувство, което му дава безспорно превъзходство над другите: това е човешкия вид.
Разбираемо е, че с един многозначителен смисъл терминът душа не изключва материализма, нито пантеизма. Самият спиритуализъм може да разбира душата според едното или другото от първите две определения, без да засяга отделното нематериално Същество, на което той след това ще даде едно произволно име. Следователно тази дума не представлява едно мнение: тя е един Протей*1, който всеки разпределя както иска. Оттук идват и толкова безкрайни спорове.
*1 – Протей, син на Посейдон, е морски старец, който има способността да приема всякакви образи. В текста е използван като синоним на неуловим, изменчив образ.
Объркването също би се избегнало, дори термина душа да се използва и в трите случая, при условие, че към нея се добави една квалификация, уточняваща гледната точка, в която се поставя, или приложението на думата, което се ползва.
Тогава тя би имала един общ характер, обозначавайки в същото време принципа на материалния живот, на интелигентността и на моралното чувство, които биха се отличавали посредством една характеристика, както например газовете, които се отличават чрез добавяне към общия термин на думите водород, кислород или азот. Би могло да се каже, и може би ще е най-добре, душата-жизнен принцип — посочвайки принципа на материалния живот; душата-интелект— принципът на интелигентността, и душата-дух — която е нашата индивидуалност след смъртта.
Както се вижда, всичко това е само въпрос на думи, но много важен въпрос, когато искаме да бъдем разбрани. Според този начин на говорене, душата-жизнен принцип би била обща за всички органични същества: растения, животни и хора; душата-интелект ще е присъща на
животни и хора; а душата-дух само на хората.
Смятаме, че трябва да настояваме за тези обяснения поради това, че Спиритистката доктрина естествено почива върху съществуването в нас на едно същество, независимо от материята и
което надживява тялото. Тъй като думата душа трябва да се появява често в хода на тази творба, се полагаше да фиксираме добре значението, което ѝ даваме, за да избегнем каквато и да е грешка.
Сега нека да преминем към основната цел на тази предварителна инструкция.
III Отговаряне на възраженията на противниците. Първи феномени довели до възникване на доктрината
Като всяко нещо, което е ново, Спиритистката доктрина има поддръжници и противници. Нека се опитаме да отговорим на някои от възраженията на тези последните, разглеждайки стойността на причините, на които се основават, без да подхранваме обаче претенцията да убеждаваме всички, защото има много хора, които вярват, че светът се върти около тях.
Обръщаме се към добросъвестните, към тези, които нямат предубедени идеи или които не са твърдо установени срещу всичко и всички, към онези, които искрено желаят да се научат, и ще им покажем, че повечето възражения срещу Доктрината изхождат от непълно наблюдение на фактите и от лекомислена и набързо формирана преценка.
Нека си припомним, преди всичко, с няколко думи, прогресивната поредица от феномени, които доведоха до възникването на тази доктрина.
Първият наблюдаван факт беше движението на различни предмети. Обикновено го наричаха с името въртящи се маси или танца на масите. Това явление, което изглежда за първи път беше забелязано в Америка, или по-скоро, което се повтаряше в тази страна, защото историята доказва, че то датира от най-дълбока древност, се състоя заобиколено от странни обстоятелства, като например необичаен шум, удари без никаква видима причина. След това то се разпространи бързо в Европа и в други части на света. Отначало срещаше почти само недоверие, обаче след кратко време многобройността на опитностите вече не позволяваше реалността му да бъде поставяна под съмнение.
Ако такъв феномен се беше ограничил до движението на материални обекти, можеше да се обясни с една чисто физическа причина.
Ние сме далеч от това да знаем всички скрити агенти на Природата, или всички свойства на тези, които са ни познати: електричеството умножава ежедневно ресурсите, които предоставя на човека и изглежда предопределено да осветява Науката с една нова светлина. Следователно не би било невъзможно електричеството, модифицирано от определени обстоятелства, или всеки друг неизвестен агент, да са причина за наблюдаваните движения. Фактът, че събирането на много хора увеличава силата на действието изглежда подкрепя тази теория, тъй като наборът от присъстващи може да се разглежда като една множествена клетка, чийто потенциал е в пряка пропорция на броя на елементите.
Кръговото движение не беше нищо необичайно: то е в Природата. Всички звезди се движат по елипсоидни криви; следователно там бихме могли да имаме в по-малък мащаб едно
отражение на общото движение на Вселената, или по-скоро една досега неизвестна причина случайно да произвежда в малки предмети при дадени условия един ток, аналогичен на този, който тласка световете.
Но движението не винаги беше кръгово; много пъти биваше внезапно и хаотично, като обектът бе силно разтърсен, изпуснат, носен във всякакви посоки и, противно на всички закони на статиката , повдигнат и поддържан в суспензия . Дори тук нямаше нищо, което да не може да се обясни с действието на невидим физически агент.
Не виждаме ли електричеството да събаря сгради по земята, да изкоренява дървета, да захвърля надалеч по-тежки тела, да ги привлича или отблъсква?
Необичайните шумове, почукванията, дори и да не са един от обичайните ефекти от разширяването на дървото, или от всяка друга случайна причина, все пак със сигурност биха могли да бъдат продукт от натрупването на един скрит флуид: електричеството не произвежда ли огромни шумове?
Дотук, както се вижда, всичко може да бъде в сферата на чисто физически и физиологични факти. Без да изоставяме този обхват на идеи, до тук вече съществуваше материал за сериозни проучвания, достоен да задържи вниманието на учените.
Защо това не се случи?
Болезнено е да се каже, но фактът произтича от причини, които, сред хиляди други подобни, доказват лекомислието на човешкия дух. Простотата на основния обект (масите), който послужи за основа на първите експерименти, не беше чужд за безразличието на учените. Нямаше ли дори една дума често голямо влияние по отношение на най-сериозните неща!
Без да се вземе предвид, че движението може да бъде отпечатано у какъвто и да е предмет, идеята за масите стана преобладаваща, без съмнение, защото беше най-удобният предмет и защото около масата много по-естествено можеха да седнат няколко души, отколкото около от всяка друга мебел. Сега, хората на науката често са толкова незрели, че без съмнение някои от тях намират за принизяващо да се занимават с това, което условно е наричано „Танца на Масите“.
И дори е вероятно, ако явлението, наблюдавано от Галвани*2, беше сторено от обикновени хора и бе останало характеризирано с едно подигравателно име (например „танцът на жабите“), все още щеше да е принудено да прави компания на магическата пръчка*3. Кой учен в действителност, не би сметнал за едно унижение да се занимава с танца на жабите?
*2 – Луиджи Галвани (1737-1798) – италиански лекар и физик, който провежда изследване на поведението на жаби и прави важни открития за електричеството. Открива галваничният елемент – химичен източник на електроенергия, в който възниква електродвижещо напрежение и протича електрически ток в резултат на химическия състав.
*3 – Има се предвид радиестезичната багета за откриване на подпочвени води.
Някои обаче, достатъчно скромни, за да се съгласят че Природата може все още да не им е казала последната си дума, искаха да наблюдават, за да е спокойна съвестта им. Но се случваше така, че явлението не винаги отговаряше на техните очаквания и фактът, че не се произвеждаше постоянно по тяхно желание и според начина на провеждане на експеримента, те заключиха с отрицание. Въпреки постановеното от тях обаче масите — защото има маси — продължаваха да се въртят и можем да кажем с Галилей: „и въпреки това те се движат!“
Ще добавим, че фактите се умножиха по такъв начин, че днес те се ползват с безспорност, без да се мисли вече дали имат едно рационално обяснение.
Срещу реалността на явлението някой би могъл да посочи обстоятелството, че то не винаги се произвежда по един и същи начин, в съответствие с волята и изискванията на наблюдаващия. Но феномените на електричеството и химията не са ли предмет на определени условия и ще бъде ли законно да ги отхвърлим, защото не се произвеждат извън тези условия?
Какво изненадващо тогава има във факта, че феномена на движението на предмети чрез човешкия флуид също подлежи на определени условия и престава да се случва, когато наблюдателят, поставяйки се от неговата гледна точка, претендира да го накара да следва хода, който капризно му налага или би искал да го подчини на законите на познатите явления, без да се съобразява, че за новите факти може и трябва да има нови закони?
Сега, за да узнаем тези закони е необходимо да проучим обстоятелствата, при които фактите се произвеждат и това изследване може да бъде резултат само от настойчиво, внимателно и понякога много дълго наблюдение.
Някои хора обаче възразяват: често има очевидни измами. На първо място ще ги попитаме дали са напълно сигурни, че има измами и дали не са взели за измама ефекти, които не са могли да обяснят, повече или по-малко като селяните, които приел за ловък крадец един мъдър професор по Физика, докато прави експерименти.
Дори приемайки, че измами може да са се потвърдили няколко пъти, това ще представлява ли причина за отричане на факта?
Трябва ли да се отрича Физиката, защото има фокусници, които претендират за титлата физици? Освен това трябва да се вземе предвид характерът на хората и на интереса, който може да имат за да измамят. Тогава просто шега ли беше всичко? Позволено е един човек да се позабавлява за известно време, но една безкрайно продължителна шега би станала толкова досадна за мистификатора, колкото и за мистифицирания. Освен това в една мистификация, която се разпространява от единия край на света до другия и то сред най-сериозните, почтени и просветени личности, със сигурност има нещо толкова необикновено, поне колкото самото явление.
IV Намеса на интелигентна сила. Използване на кошница и закрепен молив върху хартия.
Ако явленията, с които се занимаваме, бяха ограничени само до движението на обекти, те щяха да останат, както казахме, в областта на физическите науки. Това обаче не се случи: за тях беше запазено да ни вкарат по следите на факти от един особен ред. Беше се разкрило, не знаем по чия инициатива точно, че импулсът, даден на обектите, не беше само резултат от сляпа механична сила; че в това движение имаше намесата на една интелигентна причина. Веднъж отворена, тази пътека ни заведе към едно изцяло ново поле на наблюдения. От много мистерии се надигна воала. Има ли в действителност в този случай една интелигентна сила?
Такъв е въпросът. Ако тази сила съществува, каква е тя, каква е нейната природа, нейния произход? Тя над Човечеството ли се намира? Ето и други въпроси, които следваха от предишния.
Първите интелигентни прояви се случиха с помощта на маси, които се повдигаха и с един крак, нанасяха определен брой удари, отговаряйки по този начин — да, или — не, както е договорено, на един зададен въпрос. Дотогава нямаше нищо убедително за скептиците, защото те може би вярваха, че всичко бе дело на случайността.
По-късно бяха получени по-развити отговори с помощта на буквите от азбуката: като масата даваше един брой удари, съответстващ на номера на позицията на всяка буква, бяха образувани думи и фрази, които отговориха на предложените въпроси. Точността на отговорите и съответствието, което те разкриваха към въпросите, предизвика учудване.
Мистериозното същество, което отговаряше по този начин, разпитано за неговата природа, заяви, че е Дух или Гений*4, каза едно име и предостави различна информация по отношение на него. Тук има едно много важно обстоятелство, което трябва да се отбележи. То е, че никой не си е представял Духовете като средство за обяснение на феномена; беше самото явление, което разкри думата. Много пъти, когато става дума за точните науки, се формулират хипотези, за да се даде една основа на разсъжденията. Тук случая не е такъв.
*4 – Гений – от Римската митология – отново със смисъл на Дух.
Такова средство за кореспонденция обаче отнемаше много време и беше неудобно. Духът посочи друго (и това представлява ново обстоятелство, достойно да се отбележи). Едно от онези невидими същества посъветва да адаптираме един молив към кошница или към друг обект. Поставена върху лист хартия, кошницата се задвижваше от същата окултна сила, която местеше масите; но вместо едно просто регулярно движение, моливът сам проследяваше букви образувайки думи, фрази, дисертации от много страници върху най-висшите въпроси на философията, морала, метафизиката, психологията и т.н., и с такава бързина, колкото е писането на ръка.
Съветът беше даден едновременно в Америка, във Франция и в няколко други страни. Ето при какви условия в Париж на 10 юни 1853 г. на един от най-пламенни привърженици на доктрината, който в продължение на много години, от 1849 г. се занимаваше с евокацията на Духове, бе дадено:
„Вървете потърсете малка кошница в съседната стая; вържете ѝ един молив; поставете я над една хартия и сложете своите пръсти върху нейния ръб.“
Няколко мига по-късно кошницата започна да се движи и моливът написа, много четливо, това изречение: „Изрично ви забранявам да предавате на когото и да било това, което сега имам да кажа. Следващия път, когато пиша, ще пиша по-добре.“
Обектът, към който е приспособен моливът, не е нищо повече от обикновен инструмент, природата и формата, които има, са напълно без значение. Следователно се търси да му се придаде най-удобното разположение. Така, както много хора използват малка планшета*5.
*5 – Дъска или картон, върху които се закрепва карта или хартия за нанасяне на план /подобно на клипборд/.
Кошницата или чертожната дъска могат да се задвижат само под влиянието на определени хора, надарени за това с една специална сила, които се назовават с името медиуми, т.е. — средства или посредници между Духовете и хората. Условията, които дават тази сила произтичат по причини едновременно физически и морални, все още ненапълно известни, тъй като има медиуми от всички възрасти, от двата пола и във всички степени на интелектуалното развитие. Все пак това е една способност, която се развива чрез упражнения.
0 Коментара