- Защо анатомите, физиолозите и като цяло тези, които се задълбочават в науката за Природата, толкова често биват отвеждани до Материализма?
„Физиологът свежда всичко до това, което вижда. Това е гордостта на човека, който смята, че знае всичко и не признава, че съществува нещо, което е отвъд неговото разбиране. Самата наука, която развиват, ги изпълва със самонадеяност. Те смятат, че Природата не може да запази нищо скрито от тях.“ - Не е ли жалко, че материализмът е едно следствие от проучвания, които напротив би трябвало да покажат на човека превъзходството на разума, който управлява света? Следва ли да се заключи, че те са опасни?
„Твърдението, че материализмът е следствие от тези проучвания, не е съвсем вярно. Човек извлича погрешни заключения от тези проучвания поради причината, че е способен да злоупотребява с всичко, дори и с най-добрите неща. В допълнение, небитието ги плаши повече, отколкото биха искали да покажат, а тези, които са най-шумни в заявяването на своите материалистични убеждения, често са по-самохвални, отколкото смели. Повечето от тях са материалисти единствено, защото няма с какво да запълнят зейналата до тях пропаст. Покажете им котва на спасението и те набързо ще се вкопчат в нея.“
Коментар на Кардек: Поради едно разсейване на интелекта, има хора, които виждат единствено действието на материята в органичните същества и приписват на нея всички феномени на съществуването. В човешкото тяло те виждат само електрическата машина: само посредством функционирането на телесните органи те изучават механизма на живота; те често наблюдават как живота изчезва сякаш е една прекъсната нишка, и не виждат нищо повече от тази нишка.
Те се опитват да разберат дали нещо е останало и тъй като не намират нищо, освен материя, станала инертна, и поради това, че не виждат душата да напуска тялото, нито могат да я овладеят, стигат до заключението, че всичко се свежда до свойствата на материята и че след смъртта следва едно унищожение на мисълта.
Тъжно следствие, ако беше истинско, защото тогава доброто и злото нямаше да означават нищо, човекът би имал основание да мисли единствено за себе си и да поставя преди всичко удовлетворението на своите материални апетити; социалните връзки щяха да бъдат разкъсани, а най-свещените чувства да бъдат прекъснати завинаги.За щастие, подобни идеи далеч не са общ принцип, и дори може да се каже, че са ограничени, съставляващи само индивидуални мнения, тъй като никъде досега не са формирали доктрина. Едно общество, базирано на такива основи, би носило в себе си семената на собственото си разпадане; а членовете му биха се погълнали един друг като свирепи зверове. Инстинктивно човекът е убеден, че с края на живота не всичко свършва. Небитието го изпълва с ужас. Напразно той упорства срещу идеята за бъдещия живот.
Когато сетния час удари, малцина са хората, които не се питат какво ще остане от тях, защото идеята да напуснат живота завинаги трогва и най-силното сърце. Кой всъщност би могъл с безразличие да се изправи пред една абсолютна, вечна раздяла, с всичко, което е било обект на неговата любов? Кой би могъл да види без ужас как пред него зейва бездънната бездна на небитието, където всичките му способности, всичките му надежди ще бъдат погребани завинаги, и да си каже спокойно: И, какво! След мен няма да има нищо, нищо повече, освен празнота, един сигурен край на всичко; още няколко дни и спомена за мен ще бъде изтрит от паметта на онези, които ме надживяват; скоро няма да остане и следа от моето преминаване по Земята; дори доброто, което направих, ще бъде забравено от неблагодарните хора, които съм облагодетелствал. И нищо, за да компенсира всичко това, не съществува друга перспектива, освен тази на тялото ми, изядено от червеитеНяма ли в тази картина нещо ужасно, смразяващо? Религията казва, че не може да бъде така и разумът го потвърждава. Но неясното, неопределено уверение за бъдещо съществуване, което религията ни дава, не е достатъчно за да удовлетвори желанието ни за нещо положително. Това е източникът на съмнението у мнозина. Да признаем, че имаме душа, добре; но, каква е душата ни? Има ли форма, има ли някакъв вид?
Дали тя е едно ограничено същество или е нещо неопределено? Някои казват, че това е диханието на Бог, други, че е една искра, трети я обявяват за част от великото Цяло, принципът на живота и интелекта. Какво обаче научаваме от всичко това? Какво значение има дали имаме душа, ако с изчезването на живота, тя изчезва в необятността, както капките вода в океана? Не се ли равнява загубата на нашата индивидуалност на унищожение и небитие? Казва се също, че душата е нематериална. На това, което е нематериално му липсват едни дефинирани пропорции. От там следва, че за нас то е едно нищо, за нас не е реално. Религията все още ни учи, че ние ще бъдем щастливи или нещастни, в зависимост от доброто или лошото, което сме сторили.Какво ще бъде обаче това щастие, което ни очаква в лоното на Бог? Едно блаженство ли е, едно вечно съзерцание, без друго занимание освен да пеем химни на Създателя? Дали пламъците на ада ще бъдат реалност или са един символ? Самата Църква им придава символно значение; но тогава, какви са тези страдания? Къде е това място на мъки? С други думи – какво се прави, какво се вижда, в този друг свят, който очаква всички ни? Хората казват – никой никога не се е връщал от там, за да ни даде информация.
Но това твърдение е грешно и мисията на Спиритизма се състои именно в това да ни изясни това бъдеще, да направи така, че до известна степен да го видим с очи и да докоснем с пръсти, не само чрез разсъжденията, но и чрез факти. Благодарение на Спиритистките комуникации с хората от този друг свят, бъдещето вече не е едно обикновено предположение, една вероятност, която всеки си представя според фантазията си, което поетите разкрасяват с измислени и алегорични образи, които ни заблуждават.
Това е една реалност, която се разкрива пред нас, тъй като именно съществата отвъд гроба идват да опишат ситуацията, в която се намират, да докладват с какво се занимават, давайки ни възможност, така да се каже, да ги подпомогнем във всички перипетии на новия живот, който живеят там, и да ни покажат по този начин неизбежната участ, която е запазена за нас, според нашите заслуги и недостатъци.
Има ли нещо антирелигиозно в това? Точно обратното, защото невярващите там намират основа за вярата, а равнодушните се вдъхновяват с обновен плам и увереност. Поради това Спиритизма се счита за най-мощният помощник на религията. И след като го има, то е защото Бог го позволява и го позволява за да може нашите разколебани надежди да бъдат подсилени така, че поради перспективата на бъдещето да бъдем върнати обратно на пътя на доброто.
Нашия коментар след като видяхте този задълбочен анализ на Алан Кардек:
Според едно проучване на изследователи от университета Бейлър в Съединените щати, в списание „Личност и Индивидуални различия“, материалистичните хора са по-склонни да бъдат депресирани и недоволни от живота, до голяма степен, защото им е по-трудно да бъдат благодарни за това, което имат.
„Посредством натрупването на все повече и повече вещи, ние не ставаме по-щастливи. Ние просто подобряваме нашата отправна точка“, се казва в статията. Сякаш ние много бързо свикваме с един нов стандарт на живот. И така веднага продължаваме напред, желаейки нещо повече.
Гръцкият философ Епикур е казал: „Не разваляйте това, което имате, желаейки това, което нямате. Спомнете си, че това, което имате сега, е това, за което някога сте мечтали. „
Айнщайн и уравнението му за равенство на маса и енергия e = mc2 , е едно математическо доказателство, че самата човешка наука се бори с материализма, тъй като материята не е нищо повече от енергия в различни вибрационни състояния: материалният свят, който ние виждаме, съществува в различни измерения, всички логично податливи да имат съществуващ живот; включително в различни измерения живее и самата човешка душа, освободена от материалното тяло, както и на планети, на които в нашето измерение не би могло да се поддържа земен живот, но съвършено способни да подържат живот в други по-фини нива.
Тази теза е подкрепена от Бернар Кар, професор по физика и астрономия от университета Queen Mary в Лондон, който казва, че:
Нашето съзнание си взаимодейства с други измерения. В допълнение, многоизмерната Вселена има йерархична структура. Според него ние сме в измерение на най-ниското ниво.
„Този модел на Вселената разрешава философски въпроси във връзка с понятието материя и дух, изяснява природата на времето и осигурява онтологична рамка за интерпретацията на феномени като визуални проявления на духове, извънтелесни преживявания, преживявания близо до смъртта, и сънища“, пише Бернар Кар в заключение на една конференция.
Ето как самата земна наука, вместо да потвърждава материализма, тя го демистифицира и доказва, че той има неправилни основи.
0 Коментара