В късната и непрогледна нощ се върнахме в дома на медицинския работник,следвани от Кларенсио, който работеше, както винаги, с нас, като усърден ментор и приятел.Марио Силва, проснат на чаршафите, напразно се опитваше да заспи. Вчерашният сън тормозеше мислите му. Разсъждавайки над впечатленията от сутринта, той си размишляваше вътрешно: „Наистина ли Прочетете повече…
Обръщайки се към Естевес, Кларенсио му предложи приятелска ръка, но младежът избухна в молби:– Не ме арестувайте! Не ме арестувайте! Аз съм жертвата!… Министърът се въздържа от по-нататъшна демонстрация на своята симпатия. В бавното темпо на някой, който носи едно мъчително бреме на плещите си, врагът на Леонардо се оттегли Прочетете повече…
Ще стартираме с малко припомняне от предишната Глава 13: В предишния епизод видяхме как духа на Леонардо Пирес успя да си спомни, под въздействието на магнетизиращото влияние на министър Кларенсио, своя минал живот и събитията в Парагвай, под влиянието на което той започна да вика и да призовава духа на Прочетете повече…
Земният часовник показваше полунощ и три четвърти, когато се върнахме в простата домашна обител на Антонина.Малката къща спеше спокойно.В един ъгъл на стаята седеше духът на старецът Леонардо и мислеше… мислеше… Ние придобихме по плътен вид за зрението му и, разпознавайки ни, той се изправи и започна да вика:– Помогнете Прочетете повече…
За деня, в който почитаме нашите любими починали хора имаме да споделим 2 красиви истински истории за това как нашите любими създания идват при нас, с което отправяме една покана към всички вас да не скърбите за вашите любими хора, а да празнувате безсмъртието на душата им.Обичаме да използваме израза Прочетете повече…
След като се сбогуваме, взехме пътничките под наша закрила и след кратко време отново бяхме на земния път.От един регион на слънчева светлина ние се върнахме към потапяне в нощната сянка, но небесния спектакъл не намаля по своята красота, защото първите цветове на зората бяха започнали да оцветяват далечния хоризонт. Прочетете повече…
Дезинкарнирания старец показа абсолютно безразличие пред описанието на нашия съветник, но сякаш присъствието на благородната дама събуди един нов интерес у него. Той я погледна с внезапно озарени очи, след което извика: – Антонина! Антонина!… Помогни ми. Изплашен съм! Много ме е страх!… Жената, която извън плътното си тяло изглеждаше Прочетете повече…
Иларио и аз предложихме да проследим случая на Зулмира, не само за да сътрудничим в полза на нейното подобрение, но и за да чуем възможните уроци. Когато потърсихме помощ от Кларенсио, чухме от него разумни съображения: – Да – каза той – за да помагаме на процеси от такова естество Прочетете повече…
