Този кратък откъс е пример за една частично провалена мисия – мисията на една майка, която от погрешното си разбиране за любов и отдаденост на своя син става причина за неговото подхлъзване по пътя на егоизма, себичността и злото като цяло. Но все пак нейният дух, както ще видите от текста не се е провалил напълно – изпитала е силна обич и сърцето работи. За много духове това са ключови прераждания, когато имат шанса да заемат майчинската роля. След смъртта тя попада в една духовна зона близко до Земята, в помощна станция при светли духове помощници, докато сина ѝ е автоматично привлечен към ниски духовни зони – Зоните на Мрака, поради изключително ниската вибрация, в която вибрира. Нека сега заедно проследим какъв достъп има до него духа на майката и каква помощ може да стори към него в това състояние.
***
Книга „Действие и Противодействие“ на медиума Шико Шавиер и духовния автор Андре Луис.
Глава 2 Коментари на инструктора
Действието се развива на Помощна Станция в ниските духовни зони в близост до Земята. Иларио и Андре Луис са духове на обучение в станцията при наставник Друзо.
…
Когато ръководителят на къщата замълча, една тъжна госпожа се надигна сред събранието и приближавайки се до нас, се обърна към него през сълзи:
– Приятелю, извинете ме за натрапването. Кога ще замина за земното поле със сина ми? Доколкото ми е възможно аз го посещавам в сенките… Той не ме вижда, не ме чува… Без да осъзнава моралната мизерия, в която се обгръща, той остава авторитарен и горд… Пауло обаче за мен не е враг… той е един незабравим син… Ах! Как може любовта да сключи такъв дълг?!…
– Да… – възкликна сдържано Друзо, – любовта е божествената сила, което често принизяваме. Ние я вземаме чиста и проста от живота, с който Господ ни е създал и с нея ние измисляме омраза и дисбаланс, жестокост и угризения, които ни фиксират за неопределено време в сенките… Почти винаги заради любовта се заплитаме в мъчителни лабиринти по отношение на Закона… погрешно разбрана любов… погрешно проведена…
Сякаш завръщайки се от едно бързо бягство във вътрешния си свят, с нов блясък, който просветна в очите му, наставник Друзо потупа ръцете на измъчената жена и обяви:
– Надяваме се скоро да се присъедините към вашето момче в ценно спасително начинание. Според информацията, с която разполагаме, той няма да остане още дълго в блокажите, в които все още се намира. Нека имаме спокойствие и увереност…
Когато горката се оттегли с една търпелива усмивка, инструкторът размишляваше пред нас:
– Нашата сестра притежава отлични морални качества, но не знаеше как да ръководи майчиното чувство към сина, който изнемогва в тъмнина. Тя насаждаше у него идеи за нездравословно превъзходство, които се затвърдиха в ума му, благоприятствайки неговите пристъпи на бунт и бруталност. Превръщайки се в социален тиранин нещастникът без да осъзнава след смъртта на тялото беше хванат в блатото на ужасяващ мрак, и нещастната майка, чувствайки се отговорна за посяването на измами, съсипали живота му, днес се стреми да го извади от там.
— И ще постигне ли тази цел? — попита Иларио с интерес.
– Не можем да се съмняваме – отговори убедително нашият приятел.
– Но… как?
– Нашата приятелка, която изнежи фибрите на моралната си отговорност с живот в излишества от комфорт, ще се върне към прераждане в крайно бедняшки кръг. И когато отново стане млада жена, но тогава беззащитна, тя ще получи сина, който сама беше компрометирала в старите си фантазии на безполезна и богата жена. При липсата на икономически ресурси тя ще бъде вдъхновителка на героизъм и смелост, регенерирайки неговата визия за живота и пречиствайки енергиите му в ковачницата на трудностите и страданието.
– И ще успеят ли те да победят в трудната опитност? – попита моят спътник отново, очевидно заинтригуван.
– Победата е щастието, което всички им желаем.
– А ако загубят в планираната битка?
— Разбира се — каза съветникът с изразителен тон в гласа – ще се върнат в по-лошо състояние сред руините, които ни обграждат…
След една тъжна усмивка Друзо добави:
– Всеки един от нас, задлъжнелите Духове, при прераждането си в плътта, пренасяме със себе си в атмосферата на човеците едно парченце Небе, което мечтаем да завладеем, и една огромна мантия на ада, който сме формирали за самите себе си. Когато нямаме достатъчно сила да продължим напред да срещнем Небесата, чрез възможностите, които ни дават да се издигнем до тях, ние се връщаме в ада, който ни омайва в задните редици…
0 Коментара