Шико Шавиер

Франшишко Кандидо Шавиер (1910-2002) е бразилски медиум, признат за най-великия психографиращ медиум на всички времена. Когато е само на 4 години започва да вижда и да чува духовете, и разговарях с тях.
Известен като Шико Шавиер (Шико съкратено от Франшишко) е роден в Педро Леополдо, Минас Жерайс, на 2 април 1910 г. Син на един скромен работник и перачката Мария Жоао де Деус, той осиротява от майка, когато е само на пет години. Баща му е принуден да предаде някои от деветте си деца на грижите на близки хора, а Шико Шавиер остава под грижите на своята кръстница, една нервна жена, която го малтретира жестоко. Няколко пъти той чува покойната му майка да казва, че ще изпрати един ангел, който да обедини цялото семейство. Това се реализира в лицето на втората съпруга на баща му, която събира всичките му братя и сестри, и имаше още пет деца.

Още като дете Шико Шавиер започва да получава сънища. През нощта той се будеше развълнуван и разговаряше с духовете. На сутринта той разказваше на семейството си за тези сънища. Бащата реши да го заведе при викария на Матозиньош, който, след като го изслуша, препоръча на момчето да не чете повече вестници, списания, нито книги. Казва му, че никой не се връща след смъртта за да говори.

Когато разговаряше с духа на своята майка, тъжен, защото не беше разбран от никого, той чу съвет от нея, че трябва да промени мислите си, че не трябва да бъде едно недисциплинирано дете, за да не си спечели антипатията на околните. Трябваше да се научи да мълчи и когато си спомни един урок или опитност, получена на сън, да я прилага. Трябваше да се научи на послушание, за да може един ден Бог да му дари доверието на другите. В продължение на 7 последователни години, от 1920 до 1927 г., той повече нямаше контакт с майка си.

Като част от католическата общност той се подчиняваше на задълженията, които Църквата му сочи. Той се изповядваше, вземаше причастие, присъстваше навреме на литургията и придружаваше религиозните процесии. Той ставаше рано за започване училищните дейности, а след това отиваше на служба във фабриката, където работеше от три следобед и приключваше чак в единадесет през нощта. Тази работа в текстилната фабрика той стартира едва на 11 годишна възраст, поради факта, че неговия доход щеше да изиграе една важна роля в поддръжката на семейство от 9 деца.

През 1925 г. той напуска фабриката, за да отиде да работи в магазина на г-н Жозе Фелизардо. Нощните смущения продължиха, след заспиване той изпадаше в дълбок транс. През 1927 г. една от неговите сестри се разболя. Една спиритистка двойка, заедно с неговото семейство, осъществиха първия сеанс в неговия дом. На масата имаше две книги „Евангелието според Спиритизма“ и „Книга на Духовете“, от Алън Кардек. Той чу духа на майка си да казва: „Сине мой, ето, че отново сме заедно. Книгите пред нас са две съкровища от светлината. Изучавай ги, изпълнявай своите задължения и скоро божествената доброта ще ни позволи да ти покажем твоите нови пътища.“

Първата и единствена учителка на Шико, която открива неговия медиумизъм със специалност психографиране беше Д. Розалия. Тя провеждаше обиколки сред провинцията с учениците, които трябваше на следващия ден да направят едно съчинение, описващо обиколката. Шико винаги получаваше първото място. Когато Шико стартира работа на държавна служба като машинописец във Фазенда Модело към Министерството на Земеделието, той започва да показва възхищението си от Природата.

На 7 Май 1927 г., когато Шико е на 17 години, се провежда първият сеанс в дома на Шавиер, в Педро Леополдо. През юни същата година се обмисля основаването на един доктринален център. До края на 1927 г. е основан Спиритистки Център Луис Гонзага, базиран в резиденцията на Жозе Кандидо Шавиер, който става президент на институцията, и е добре посещаван.

Ново седалище на Спиритистка Група Луис Гонзага е построено на мястото, където някога е била къщата на Мария Жоао де Деус, майка на Шико Шавиер. На 8 юли 1927 г. Шико Шавиер прави първото публично представяне на службата си в медиумизма. Първата му психографирана книга е публикувана през 1931 г. Същата година Шико започва да получава първата си поезия и пише книгата „Парнас от Отвъдното“, която излиза през юли 1932 г. До 1950 г. Шико Шавиер вече е психографирал повече от 50 книги.

От началото на неговата мисия, главния духовен ментор и водач на Шико Шавиер е Еммануел, който е живял в Древен Рим в инкарнация като сенатор Публиий Лентулус (описана в психографираната книга „Преди 2000 години“ и нейното продължение „50 години по-късно“, където се среща с Исус, който изцелява болната му от проказа дъщеря – която е инкарнация на Шико Шавиер по онова време.) Еммануел винаги учи Шико да бъде лоялен на Исус Христос и доктрината на Спиритизма, основана от Алан Кардек. Този духовен ментор, който следва медиума и му дава напътствия през целия му живот е толкова стриктен в предупрежденията си, че веднъж му казва:

„Ако един ден аз ти дам съвет, който не е в съответствие с Исус и Кардек, остани с тях и забрави за мен.”

ЕММАНУЕЛ

Би отнело твърде дълго да опишем какви изпитания е преминал той, но винаги остава устойчив във своята мисия. Неговото семейство имало проблем да го разбере, защото той отказва да използва медиумизма си за да натрупа земни богатства. Често е бил преследван от амвона и атакуван от онези, които са се почувствали обезпокоени от неговата отдаденост да помага на нуждаещите се.

На 5 януари 1959 г. той се премества в Убераба, под напътствията на Духовните Благодетели, започвайки медиумна дейност на същата тази дата, на едно публично събиране на Християнската Спиритистка Общност. Започва неговото прочуто мисионерство. В съботните дни, излизайки от „Християно-Спиритистка Общност“, медиумът посещава някои нуждаещи се домове, носейки им радостта от приятелското си присъствие, придружен от голям брой хора. Град Убераба се превръща в един притегателен полюс за безброй посетители от най-разнообразните региони на Бразилия и дори от чужбина.

Авторските права на издадените от него книги се предоставят благотворително на спиритистки издателства или на други формирования. Шико психографира 451 книги, възпроизвеждайки това, което Духовете му предават. Книгите му са преведени в няколко страни. Психографира хиляди писма от мъртвите до техните семейства.

Шико Шавиер умира в Убераба, Минас Жерайс, на 30 юни 2002 г.

Шико Шавиер живя своя живот като един истински мисионер и изпълни мисията на медиумизма си според най-чистите и възвишени учения на Християнските правила:

„Обичай ближните си и враговете си и давай безплатно това, което си получил безплатно.”

Когато четем статията на Алекс Белос в „Гардиън – Водещ бразилски медиум, чиито множество книги са продиктувани от мъртвите“ човек си дава сметка точно колко голям е трудът на Шико Шавиер в областта на медиумизма. Този факт ще го превърне в най-великия медиум на всички времена в историята на човечеството, защото никой друг не е канализирал над 400 книги, които докосват почти всяка тема на човешкото познание.

Гай Лион Плейфеър в своята интересна книга със заглавие „Неопределената граница” докато споменава поредицата книги известни като „Наш Дом – Животът в Духовния Свят („Nosso Lar”), канализирани от бразилския медиум чрез духа на Андре Луис прави следното твърдение:

„… и най-важното от всичко е, че поредицата съдържа огромно количество информация, която не можем да очакваме, че Шико е получил от някой нормален източник. Формалното му образование приключва през 1923г на ниво начално образование, когато той е на 13 години, и въпреки това, поредицата „Наш Дом” показва ясни белези, че е писана от някой с професионални познания по медицина, по-специално анатомия и много повече над средните познания на обикновения лаик по физика, химия, биология, ембриология, психология и история на еволюцията. Нещо повече, книгите разкриват цялостно владеене на Португалския език, превъзхождащо това, което повечето бразилци имат дори след университетско образование.”

Във всеки случай, това е бил един пример за живот на смирение, простота и пълно посвещение на ближните човешки същества, което го характеризира като един истински мисионер. Целият му живот беше посветен на другите и той ни даде един бегъл поглед върху това какво е истинското значение на думата ЛЮБОВ.

В споменатата по-горе книга Гай Лион Плейфеър свидетелства на този аспект от живота на медиума, заявявайки:

„Животът на Шико е един модел за Християнско смирение. Той дава всичко, което има, и не иска нищо в замяна.“

Вместо да се разстрой, той винаги помахваше на онези, които се опитваха да му навредят с топло послание на прошка и утеха, и ги канеше да се присъединят към него в неговата борба срещу предразсъдъците и невежеството. Мъдро и търпеливо изслушваше това, което му се представяше, с един невъобразим мир характеризиращ онези, чиято съвест е спокойна.

„Онзи, който няма никаква причина да ме критикува, не заслужава никакъв отговор; а който има причина, е честен и ние сме безсилни да вървим срещу истината. Това е, на което ме учи Еммануел. По тази причина, през целия си живот аз се опитвах да слушам в тишина истините и лъжите, които бяха казани за мен.”

Гай Лион Плейфеър е категоричен в отразяването на абсолютна липсата на какъвто и да е финансов интерес у медиума да печели от дарбата си, което единодушно всички признават.”

„Въпреки огромната му популярност и рекордни продажби, Франсиско Кандидо Шавиер е беден човек. Той никога не е търсил, нито е получавал дори едно заплащане за нещо, което е написал.”

„Въпреки публичността, която привлича по време на своята кариера, макар че никога не я е търсил, Шико е един човек с почти патологична скромност и смирение. Дори първоначално той се заема с писане поради настояването на другите, като от начало не е имал никаква мисъл за публикуване, и когато първата му книга става известна, той не само отказва да промени ежедневието си, но категорично отказва каквото и да е заплащане, както и прави от тогава насетне.

„Книгите, които минават през ръцете ми,” винаги е настоявал той, „принадлежат на Духовните Инструктори и Благодетели, а не на мен.” – Шико Шавиер

Животът и постиженията на Шико Шавиер по време на неговата мисия като медиум трябва да бъдат разглеждани като един сигурен модел за морално поведение за всеки човек, и по-специално за онези, които са посветени на свещения дълг на медиумизма.