Накратко тази статия ще засегне:
- Съществуването на Духовете и тяхното състояние след смъртта;
- Виденията и връзката с нашите Духовни Водачи – пример от живота на Дж. К. Роулинг
- Магьосници – магове на мисълта – Медиуми
- Архива на паметта – регресиите – в Хари Потър и в нашия живот
- От къде авторите черпят вдъхновението си – пътувания на Духа по време на СЪНЯ – примери Малба Тахан и Данте Алигери
- Обяснение за призраците – в Хари Потър и Спиритизма
- Психометрия – обекти носещи енергия
Нека разгледаме заедно някои важни връзки между историята на най-известния магьосник, създаден от Джоан Роулинг и ученията на Андре Луис, бразилски лекар, който след своята дезинкарнация и известен престой в ниските зони на духовния свят прогресира в духовна колония Наш Дом и започва да диктува книги на бразилския медиум Шико Шавиер, описвайки светът на духовете.
Има ли някаква връзка между Хари Потър и Спиритизма? Има ли нещо истинско в света на Хари Потър?
И за онези, които все още не са гледали филмите или чели книгата, мислейки си, че това е просто и само една фантазия, без общо с реалността.
Никога не е късно да открием, че сме сбъркали 🙂 и да погледнем с други очи…
Спиритизмът и „Хари Потър“ казват, че ние сме безсмъртни духове, и че животът продължава след смъртта.
Джоан Роулинг, създателката на Хари Потър казва в интервю, че вярва в живота след смъртта.
Къде във филма е показан живота на духовете или намек за оцеляване след смъртта?
В епизод „Хари Потър и огненият бокал“ виждаме Лили Потър и Джеймс Потър, мъртвите родители на Хари, чиито духове идват да му помогнат при битката с Волдеморт.
И в „Хари Потър и даровете на смъртта“ ясно виждаме намесата на Духовете, които са били приятели на Хари, и които са загинали, борейки се за него, плюс баща му и майка му, които му носят думи за окуражаване. Това е, според Спиритизма, и целта на общуването с Духовете. Любов, която нашите любими хора са изпитвали към нас по време на живота продължава да съществува. Това, което те желаят най-много, е да ни покажат, че те все още са живи и пазят същата любов. Вижте Урок 19 – Връщане от телесния към духовния живот от нашия онлайн курс за повече детайли относно гледната точка на Спиритизма)
От живота на авторката Джоан Роулинг може да добавим един факт в подкрепа на горното твърдение:
Когато сме в затруднение, ние получаваме помощ от духовния свят
Когато се намира в един много тежък момент от своя живот, току що развела се със съпруга си, с бебе на ръце и без пари, тя получава най-големия подарък от своя духовен водач – вдъхновението и идеята за написване на историята на малкия магьосник се заражда в нейния ум.
Самата тя разказва, че още когато пътува с влака, стартирайки това ново и плашещо начало на своя нов живот, без пари и подслон – тя го вижда там пред себе си – малкия Хари Потър с очила и любопитен поглед. Едно истинско живо видение, което е достатъчно да я вдъхнови и окуражи да развие идеята си в романа, който познаваме днес.
Защото може и да си най-бедния човек на земята, но онова, което имаш в сърцето си, онова което носиш в душата си – е най-голямото ти съкровище. Със сигурност тя е имала много любящи духове, които са я подпомогнали в процеса на изграждане на целия този огромен свят на Хари Потър и училището за магьосници Хогуортс . И макар и всички издателства да отказват книгата ѝ, едва последното възможно и най-малкото, което дори не издава романи, се съгласява. Така се изпълнява и плана на нейните духовни водачи една важна информация да бъде припомнена в умовете на най-малките – нашите деца, които преди да са обусловени от нашите ограничени идеи, от раждането си усещат и знаят много повече неща за реалностите на духовния свят!
Да бъдеш магьосник означава да можеш да изпълняваш необичайни неща с няколко думи, но в „Хари Потър“ виждаме някои магьосници, които изпълняват магии само от ума си. Така действат медиумите. Силата на правенето на медиумистични явления се крие в ума. В „Хари Потър“ вълшебната пръчка е просто един материален начин, който да им дава сила, което не е необходимо при медиумите, въпреки че много медиуми назад в историята са приели използването на мистични предмети.
Медиумите, маговете и вещиците са все едно и също нещо назовано с различни думи. Това е обяснено много добре в “Книга на Духовете“, Урок 64 – Споразумение с нечисти сили. Окултна сила, талисмани, магьосници.
В Хари Потър „мъгъл“ ( роден не-магьосник) засега знаем, че не може да стане магьосник. Ако обаче разгледаме въпроса за прераждането, ние развиваме медиумизма през нашите инкарнации. Така че, ако сме се родили не-медиуми в едно прераждане, ще умрем не-медиуми. Но от Спиритизма научаваме, че докато се учим, ние създаваме „медиумистични устройства“ в своето периспиритуално тяло, което позволява развитието на нашите медиумни възможности.
Какво е периспирит вижте тук: Урок 13 – Форма и повсеместност на Духовете, Периспирит
За да разберете по-добре феномена на медиумизма препоръчваме Книга на Медиумите, на Алан Кардек.
Ако заменим думата „магьосник“ с „медиум“, ние можем да видим много прилики:
- на земята не всички са медиуми, защото не всички знаят как да развият тази способност. Същото е с магьосниците. Да се родиш магьосник е същото като да се родиш медиум.
- Да бъдеш магьосник означава да можеш да изпълняваш необичайни неща с няколко думи, но в „Хари Потър“ виждаме някои магьосници, които изпълняват магията само от ума си. Така действат медиумите. Силата да правиш медиумни явления се крие в ума. В „Хари Потър“ вълшебната пръчка е просто един материален начин да им даде сила, която не е необходима на медиумите, въпреки че много медиуми в историята обожаваха мистичните предмети.
- Медиумите, магьосниците и вещиците (вещите хора) са едно и също нещо с различни думи.
В „Хари Потър“ мислоема – тази купа, в която слагат даден спомен и той се визуализира като филм пред човека – е пример за магически предмет използван за преглед на спомените.
Според едно интервю публикувано в Potterish.com Джоан Роулинг казва, че „мислоема“ пресъздава цялостната реалност на паметта и без каквато и да е лична интерпретация или влияние от индивида. Дори неща, които в началото не са забелязани, след това се появяват.
В няколко книги, психографирани от сериозни медиуми, ние виждаме как подобни регресии на паметта се случват в духовния свят, под супервизията (наблюдението и контрола) на Духовни Водачи, които работят за доброто. И можем да забележим, че тези думи на Джоан Роулинг са верни. Въпреки това, повечето пъти, Духовните Водачи ни показват само това, което е необходимо, избягвайки безполезните страдания за пациента.
В книгата „Вечни връзки“ (Laços Eternos), психографирана от Духа Лусиус чрез медиума Зибия Гаспарето, се казва, че една от героините на историята използвала едно устройство, което по някакъв начин наподобявало на шлем, за да може да види предишната си инкарнация под наблюдението на своя Духовен Водач.
В книгата „Спомени на един самоубиец“ („Memórias de um suicida“) медиума Ивон Перейра описва същата ситуация.
Но как Джоан Роулинг е успяла да създаде такъв чуден свят, както в „Хари Потър“?
Тук имаме една следа… Бихме искали за сравнение да добавим една интересна информация от Духа Малба Тахан (1895-1974) за това какъв е бил неговия процес на писане, докато е бил инкарниран:
„Прекосихме изпълнената с цветя алея осеяна с палми. Спряхме пред една величествена сграда, украсена с красиви арабески, чиито прозорци имаха великолепни заострени арки. Куполът беше облицован с малки бледо сини стъкълца, които пропускаха слънчева светлина. – Ние сме изправени пред една огромна библиотека на Арабския свят“, – каза духовният приятел. – Тук ти можеш да прегледаш много истории, които си разказал в книгите, носещи твоето име на Земята. – Как е възможно аз да съм взел историите оттук? – Когато ти беше въплътен в тяло, много пъти по време на сън ти идваше тук да събираш необходимия материал, включително спомени от други прераждания. – Аз вярвам на думите ти, но не помня нищо, което да има връзка с това, какво съм написал на това място. – Проучването, което ти направи в земните библиотеки, не беше достатъчно. Спомни си как идеите ти дойдоха бързи, ясни, готови, с логическа последователност, особено в моментите, в които ти липсваха връзките, които идеи ти мислеше, че са вдъхновение. Наистина те понякога бяха едни неясни, а понякога ярки спомени от нощните сънища, които изобразяват историите, събрани тук.
Обясненията не можеха да бъдат по-ясни. Тогава се замислих да повторя тези преживявания и Духовният Водач ме заведе във фоайето, където присъстващият Дух ме поздрави с любезна усмивка, сякаш сме стари познати. – Не само той, но и другите те помнят. След време паметта ти ще се върне и ти също ще ги запомниш.
Мислех си да потърся книги и свитъци, но моят духовен приятел ме заведе до една маса с една малка метална кутия, с една колона с височина 20 см, която поддържаше малък бял правоъгълник с размери 30 см х 25 см. Докато фокусирах вниманието си върху екрана, той се включи автоматично. – Този интерактивен информационен център се подчинява на умствената ти команда. Твоята воля ще определи изображенията и звуците, които ще се появят на екрана. Отпусни се и мисли по един подреден начин.
Постепенно изображенията и звуците излязоха ясни. И аз се почувствах омагьосан и развълнуван, когато прегледах някои от историите, които бях разказал, които оживяха в образи и звуци…
(Обобщение от една глава от книгата „Разказвачът на истории“, психографирана от духа на бразилския автор Малба Тахан).
Духовете също твърдят, че Данте Алигиери, за да напише своята „Божествена комедия“, е бил взет по време на сън, за да види ниските зони на Духовния Свят, за да може да ги опише, когато е буден.
Тази лекция на Джоан Роулинг в Университета Харвард също помага да разберем духовното ниво на тази необикновена жена: https://youtu.be/hFJ603lvatw
Връщайки се към въпроса за паметта, как работи регресията на паметта, докато все още ние сме инкарнирани в тяло?
В материалния свят, докато всички ние сме в плътни тела на пръв поглед изглежда имаме пълна амнезия за своето духовно минало и предшестващи инкарнации. Този воал над спомените ни обаче не е толкова плътен. Когато човешкото същество се намира в момент на голяма нужда от духовна насока и изясняване за живота си има няколко варианта, които се случват:
- информацията от минали прераждания бива подадена в сънното състояние, под въздействието и ръководството на нашите духовни водачи;
- в други случаи спомените идват при нас като едно вътрешно знаене, просто и необяснимо чувство, но доста ярко;
- и в третия вариант за регресията на спомените от минали животи се ползва водещ на процеса, който задава нужните въпроси, докато човека е в релаксирано състояние. В този процес – правилно изпълнен – с уважение и респект към нашите невидими помощници, духовния водач на човека излъчва и „подава“ към него това, което е необходимо да се види, цензурирано и пресято, от водача, за да бъде в полза и градивно за живота и развитието на този инкарниран дух – човека в регресия. Същата цензура за висше благо на човека беше описана по-горе в статията за процеса в духовния свят, който е регулиран по подобен начин.
А относно призраците в „Хари Потър“?
Защо някои живееха в картини? Защо някои бяха освободени от материята като Дъмбълдор, а други се скитаха по Земята?
Джоан Роулинг в част от интервюто, публикувано в сайта Potterish.com, ни дава някои улики:
„Щастливите хора не се превръщат в призраци.“
„Призраците бяха хора, които се страхуваха от смъртта.“
Според Спиритизма само Духове, които са много материализирани или които не са имали нужната подготовка за отиване в духовния свят, все още се скитат по Земята, привлечени от различни места или хора според центъра на техните интереси.
За по-задълбочена информация за съдбата на духа след смъртта вижте Урок 20 – Отделяне на душа и тяло и Урок 21 – Духовен смут. Състояние на душата след смъртта
Ето защо духът на Дъмбълдор беше свободен от влиянието на материята, тъй като той водеше живот посветен на правенето на добро и действаше със справедливост и доброжелателство.
И отново Джоан Роулинг казва:
„Никоя магическа сила не може да възкреси един наистина мъртъв човек.“
Спиритизма твърди същото.
И в същия сайт Джоан Роулинг продължава:
„Призраците могат да общуват по-ефективно с хората, отколкото портретите“, защото „Портретите на магьосниците не са живи, нито са мислещи същности, те са единствено една малка частичка от истинския човек.“
В книгата на медиума Шико Шавиер, продължение на Наш Дом, наречена Пратениците („Os Mensageiros“) ние можем да видим някои живи картини.
В книгата „В сферите на Медиумизма“ („Nos domínios da mediunidade“), духа Андре Луис говори за Психометрията и как предметите биват напоени с нашите излъчвания. Това позволява на някои медиуми да помагат на полицията да разрешава престъпления чрез докосване на лични предмети използвани от жертвите.
Както във Хари Потър имат книги, в които се учи историята на магьосниците, как да изпълняват магии и др., така и в Спиритизма също има книги с подобно предназначение. Всички стъпки как човек да се превърне в един сериозен медиум и да развие своя медиумизъм по един безопасен начин са описани в книгите от 19 век на основателя на Спиритизма, Алан Кардек. Но също така много полезни и като тяхно естествено продължение идват книгите на Андре Луис, поредицата от 11 книги Наш Дом – Животът в Духовния Свят на медиума Шико Шавиер, която описва животът в духовните колонии.
0 Коментара