Ричард Симонети – книга „Срещи и разминавания“ („Encontros e Desencontros“)
Лана се дразнеше на майка си. Госпожа Лурдес беше 75 годишна и трудно можеше да се разбереш с нея. Полу-инвалид, със затруднения да се грижи за себе си, тя се нуждаеше от търпението и вниманието на своята дъщеря.
Съпругът на Лана и нейните деца често предлагаха, че би било по-добре да я изпратят в старчески дом, но Лана отказваше да позволи подобно решение.
Като спиритист тя беше наясно със синовните си задължения.
В „Евангелие според Спиритизма“ е казано ясно, че децата трябва да подкрепят родителите си в трудни времена, давайки им необходимата помощ.
Тя винаги четеше в Глава XIV коментарите на Алан Кардек:
„Да почиташ своя баща и своята майка не означава само да ги уважаваш, но и да им помагаш при нужда, да осигуряваш почивката им на стари години, да ги обградиш с грижи така, както те са правели за нас в детството ни.“
Беше впечатлена от твърдението на Кодификатора, че каквото и децата да направят за своите родители, то ще е само лихвата на това, което те са получили от тях, плащането на един дълг от благодарност.
Нямаше съмнение в това. Старата жена беше отдадена и грижовна майка. Тя се беше грижила добре за нея.
Когато, въз основа на своя опит като майка, Лана се беше замислила за безсънните нощи, грижите около детските заболявания, безкрайната грижа, която едно дете изисква, усърдните усилия на майка ѝ за нейно добро, и ѝ се струваше престъпление да се отърве от майка си.
Считайки се за стажант в духовните ценности, тя възнамеряваше да изпълни задълженията си на дъщеря.
Все пак, имаше моменти, когато да я прати в дом изглеждаше съблазнително, докато не срещна Елоиза – мила жена, която бе започнала да посещава Спиритисткия център, където тя самата често участваше.
За да засили приятелските връзки, Лана посети Елоиза и я откри да се грижи за майка си, възрастна жена, която беше сляпа и глуха.
Несигурна, жената се оплакваше за постоянното присъствие на дъщеря си, оставяйки ясно да се разбере, че се страхува да не бъде изоставена да се грижи сама за себе си.
– Нашите възрастни хора ни създават доста работа, нали? – коментира Лана.
– Така е. Напредналата възраст налага огромни ограничения. Възрастните се връщат обратно до определена степен към детските си години, към постоянна зависимост.
– Признавам си, че търпението не е най-голямата ми добродетел. Спиритизмът ни учи, че имаме тази отговорност. Майка ми се е грижила за мен много години. Тя ми беше постоянна опора дори и след женитбата. Тя даде много обич и на моите деца…
– Ние наистина сме големи длъжници на своите майки. Дори заради простия факт, че те са ни родили, излагайки себе си на девет месеца износване и мъките на раждането, майките заслужават цялото ни уважение и грижа.
– Имаш ли братя?
– Ние сме осем деца.
– Боже мой! Колко много хора!… Обградена от хора и все пак майка ти се страхува да не бъде изоставена?
– Това е нейният най-голям страх. Тя се плаши да мисли за това.
– Има ли някакво основание?
– Може би, защото тя изостави всички ни …
– Така ли?
– Няколко месеца след смъртта на баща ни, тя се свърза с друг мъж, влюбвайки се лудо. Тя уреди да живее край него и понеже той не одобряваше децата ѝ, тя ни изостави.
– Тя напусна осемте си деца?
– Да.
– И как всички вие оцеляхте?
– Моят по-голям брат, на 17 години, и аз, на 16 години, поехме отговорността за нуждите на семейството. Най-малкият беше на 2 години. Това бяха трудни времена. Работех дори като домашна прислужница. Но с Божията милост, стъпка по стъпка, ние подобрихме нашата ситуация. Днес ние сме относително добре, всички сме женени.
– И вероятно не сте имали връзка с майка си дълго време?
– Точно така, много години.
– А как я открихте?
– Беше преди две години. Тя вече беше сляпа и изтощена. Нейният партньор, болен от рак на стомаха, умря малко след това.
– Сега аз разбирам страховете на майка ти. Тя си представя, че ти ще постъпиш с нея, както тя е направила с теб.
– Бедната жена е слаба, зависима. Естествено е да има страхове. Ние ѝ показахме, че няма причина за тях.
Лана беше удивена.
– Независимо от целия Спиритизъм, на който се учим, не знам дали бих била способна да посрещна обратно майка, която е изоставила цялото си семейство…
– Аз не знам много за Спиритизма. Аз съм само начинаеща. Оставям да ме води сърцето и в него няма място за яд към мама. Братята ми споделят същото чувство. Тя е страдала много. Била е третирана зле от мъжа, когото е избрала. Аз гледам на дезертьорството ѝ като на една морална болест. Тя има нужда от мен …
Лана се сбогува и, връщайки се вкъщи, призна, че новата ѝ приятелка е на по-високо ниво на духовното учение.
Исус ни е научил, че когато изпълняваме нашите задължения, ние не сме повече от обикновени служители, които са направили това, за което са помолени.
Благословени са тези, които правят добро, не защото трябва да упражняват доброто, а защото са спонтанно добри.
Ричард Симонети
„Encontros e Desencontros“
0 Коментара