ФАТАЛНОСТ, СЪДБА, НЕИЗБЕЖНОСТ, КЪСМЕТ
- Съществува ли фаталност в събитията от живота, според значението, което се придава на тази дума? Искам да кажа: предопределени ли са всички събития? И в такъв случай какво е свободната воля?
„Фаталността съществува единствено чрез избора, който Духът е направил, когато се инкарнира, да претърпи един или друг вид изпитание. Избирайки, той установява за себе си един вид съдба, която е последица от положението, в което се намира духа. Тук говоря за физическите изпитания, защото, що се отнася до моралните изпитания и изкушения, Духът запазва свободната воля по отношение на доброто и злото. Той винаги има контрола да им се поддаде или да устои. Виждайки го отслабнал, един добър Дух може да му се притече на помощ, но не може да му повлияе по начин да доминира волята му. Един зъл дух, т.е.
по-низш, показвайки и преувеличавайки пред очите му една физическа опасност, може да го разтърси и уплаши. Но независимо от това обаче волята на инкарнирания Дух си остава свободна от всякакви ограничения.”
За да илюстрираме тази идея, нека използваме следната картина:
Да предположим, че вие искате да участвате в един маратон с цел да подобрите собствената си физическа издръжливост и също да преодолеете предизвикателствата. По принцип вие знаете какво ви очаква. Проверявате маршрута предварително. Обаче не знаете дали ще успеете да завършите изпитанието или не, дали ще паднете и ще се нараните. Не знаете дали някой ще се опита да ви възпрепятства. Знаете, че ще има хора, които ще ви насърчат, които ще ви дадат вода. Никой обаче няма да може да пробяга маратона вместо вас.
Ето това е да живееш на Земята.
- Има хора, които сякаш са преследвани от една неизбежност, независимо как процедират. Не е ли това една нещастна съдба?
„Това вероятно са изпитанията, които им се полага да изтърпят и които те са си избрали. Въпреки това, дори и тук приемате за дело на съдбата онова, което повечето пъти е просто следствие от вашите собствени грешки. Гледайте да опазите чиста съвестта си посред
злините, които ви засягат, и ще почувствате едно достатъчно утешение.”
Коментар на Кардек: Точните или лъжливи представи, които имаме за нещата, ни водят
да бъдем успешни или неуспешни, според нашия характер и нашата социална позиция. Смятаме за по-просто и по-малко унизително за нашето самочувствие да приписваме провалите, които преживяваме по-скоро на късмета или на съдбата, отколкото на собствената ни грешка. Вярно е, че понякога за това допринася влиянието на Духове, но и че ние винаги можем да премахнем това влияние, отблъсквайки идеите, които те ни предлагат, когато са зли.
Изявлението на Кардек никога не е било толкова очевидно, колкото е днес, когато винаги има едно оправдание да се действа по този или онзи начин.
Истината е, че нашата гордост, суета и егоизъм ни заслепяват и ни карат да не виждаме собствените си несъвършенства. Така е по-лесно да обвиняваме Обществото за своите неуспехи.
- Някои хора избягват една смъртна опасност единствено като че ли за да попаднат в друга. Изглежда не могат да избягат от смъртта. В това няма ли фатална предопределеност?
„Фаталност, в истинския смисъл на думата, е само мига на смъртта. Когато този момент е дошъл, под една или друга форма, вие не можете да го избегнете.
а) Тогава, каквато и опасност да ни заплашва, ако още не е дошъл смъртния ни час, ние няма да умрем?
„Не; няма да загинете и за това имате хиляди примери. Но когато дойде времето за вашето заминаване, нищо не може да ви спре да тръгнете. Бог знае предварително какъв тип смърт ще има човека и често неговият Дух също знае, защото това му е било открито, когато е избрал това или онова съществуване.”
Можем да цитираме два интересни примера сред стотиците налични:
1) Гъркът Антонис Мавропулос пристигна на изхода на борда на полет ET302 на 10 март 2019 г., който щеше да излети от Адис Абеба, столицата на Етиопия, за Найроби, Кения, и намери изхода затворен.
Заради закъснение от две минути той не влезе в самолета, който се разби 6 минути след излитането, убивайки всички 157 пътници.
„Бях бесен, защото никой не ми помогна навреме да стигна до изхода“, потвърди гъркът. Аз имах връзка за прекачване след 30 минути и полетът ми беше пристигнал навреме. Служителят на авиокомпанията, който отговаряше да ме насочи към изхода за полета, пристигна малко след като кацнах. Той се опитваше да ме намери. Бих искал да благодаря на този служител, той ми спаси живота. Тъй като багажа ми беше с мен, не беше нужно самолетът да ме изчаква. Аз дори видях последните пътници на пътеката по пътя към самолета. Един агент ми каза да не се оплаквам, а да благодаря на Бог.“
2) През 2009 г., на почивка в Бразилия, италианка, живееща в Австрия, Йохана Ганталер трябваше да се качи на полет 447 на Еър Франс, който щеше да падне в морето, убивайки 228 пътници, но тя изпусна полета.
Всичко изглеждаше като още един епизод, в който съдбата е дала един нов шанс на някого, но само две седмици по-късно Йохана ще загуби живота си в автомобилна катастрофа.
- От факта, че часът на смъртта е непогрешим, може ли да заключим, че предпазните мерки, които предприемаме да избегнем смъртта са безполезни?
„Не, тъй като предпазните мерки, които предприемате, са ви подсказани с цел избягване на смъртта, която ви заплашва. Те са едно от използваните средства, за да не се случи тя преди часът да е ударил.“ - С каква цел Провидението ни кара да се сблъскваме с опасности, които не трябва да имат
никакви последствия?
„Фактът, че животът ви е в опасност, представлява едно предупреждение, което вие самите сте пожелали, за да се отвърнете от злото и да станете по-добри. Ако спасявайки се от тази опасност, когато все още сте под впечатлението от риска, който сте поели, размислите повече или по-малко сериозно да се подобрите, съответно повече или по-малко силно ще бъде влиянието на добрите Духове върху вас.
Когато оцелее злия Дух (казвам зъл, намеквайки за злото, което все още съществува в него), той започва да мисли, че по същия начин ще избегне и други опасности и оставя страстите му да се отприщят отново. През опасностите, които избягвате, Бог ви напомня за вашата слабост и за крехкостта на вашето съществуване. Ако проучите причината и естеството на опасността,
ще си потвърдите, че почти винаги нейните последствия биха били наказание за една извършена грешка или небрежност в изпълнението на едно задължение. По този начин Бог предупреждава Дух да дойде на себе си и да се поправи.” (526-532)
Имаме примера с Калигула, който според древноримския историк Светоний в книгата „Животът на дванадесетте цезари“ е инициирал управлението на Рим като един законен принц. Обаче го сполетява една болест, която го поваля така, че да се почувства на прага на смъртта. Когато възстановява здравето си, той изважда на повърхността всички лоши инстинкти, които носи.
Сега нека дадем и един добър пример.
Не използва ли Бог често болестта, за да ни измъкне от един живот на крайности, за да обуздае нашата гордост, така че да ценим нещата и съществата, които наистина имат значение?
Преди няколко години имаше един изпълнителен директор с много обещаваща позиция, който се ожени по любов и имаше 3 прекрасни деца. Той дълбоко обичаше всички. По свой избор обаче той се посвети на печеленето на пари до изтощение под предлог, че трупа за децата си и едва имаше време да бъде с тези, които обичаше най-много.
Жена му и децата му чувстваха силно неговата липса и всеки ден молеха Бог да му помогне.
Не мина дълго и мъжът получи един инфаркт. Прекара няколко дни в медикаментозно предизвикана кома.
Съпругата и децата му го посещаваха всеки ден.
Когато най-накрая се събуди, той взе решение да напусне работата си и да се посвети на семейството си и тези, които обича.
Тогава си купи една каравана за хот-дог и заживя щастливо.
- Духът знае ли предварително какъв тип ще бъде неговата смърт?
„Той знае, че типа живот, който е избрал, го излага на опасността да умре по-скоро по един начин, отколкото по друг. Също знае кои борби ще трябва да понесе, за да избегне тези опасности и че, ако Бог позволи, той няма да се поддаде.” - Има хора, които се сблъскват с опасностите на битката, убедени по някакъв начин, че още не им е дошло времето да умират. Има ли някакво основание за такова вярване?
„Много често човек има усещане за своя край, както може и да има предчувствие, че все още няма да умре. Това предчувствие идва при него от Духовете, негови защитници, които по този начин го предупреждават да бъде готов да си тръгне или засилват смелостта му в моменти, когато тя му е по-необходима. Може също да дойде от интуицията, която има за съществуването, което е избрал, или от мисията, която е приел и която знае, че трябва да осъществи.“ (411-522) - Защо тези, които усещат смъртта, принципно се страхуват от нея по-малко от другите?
„Този, който се страхува от смъртта е човекът, а не Духът. Онзи, който я предусеща мисли повече като Дух, отколкото като човек. Той разбира, че тя е неговото освобождение и я очаква.” - Щом смъртта не може да бъде избегната, когато трябва да се случи, то същото ли е с всички злополуки, които ни сполетяват в хода на нашия живот?
„Те по принцип са с по-малка важност и са от такова естество, че ние можем да ги предотвратим, и понякога да ви накараме да ги избегнете насочвайки мислите ви, тъй като не харесваме материалните страдания. Това обаче няма никаква важност в живота, който сте избрали. Фаталността наистина съществува само по отношение на момента, в който трябва
се появите и да изчезнете от този свят.”
а) Ще има ли събития, които непременно трябва да се случат и които Духовете не могат да отблъснат, въпреки че искат?
„Има, но вие сте ги видели и усетили, когато сте били в състоянието на Дух, и сте направили своя избор. Не вярвайте обаче, че всичко, което се случва, ви е „било писано“, както обикновено казвате. Което и да е събитие може да бъде последица от едно действие, което сте извършили по своя собствена воля, по такъв начин, че ако не сте практикували действието, събитието не би станало. Представете си, че изгаряте пръста си. Това не е нищо повече освен един резултат от вашата небрежност и обстоятелство на материята. Само големите болки, само фактите, които са важни и които могат да повлияят на морала, Бог ги предвижда, защото са полезни за вашето пречистване и вашето поучение.”
- Може ли човек със своята воля и постъпки да направи така, че събитията, които трябва да се реализират, да не станат и обратното?
„Може, ако тази видима промяна в подредбата на събитията приляга в хода на живота, който той е избрал. И като добавим да прави добро, както му приляга, защото това е единствена цел на живота, тъй като може да предотврати злото, особено това, което може да допринесе за производството на едно по-голямо зло.“ - Избирайки своето съществуване, Духът на този, който извършва едно убийство, знае ли, че ще стане убиец?
„Не. Избирайки един живот на битки, той знае, че ще има повод да убие един от своите събратя, но не знае дали ще го направи, тъй като престъплението почти винаги е предшествано от обмисляне от негова страна, дали да го стори. Този, който обмисля едно нещо, винаги е свободен да го направи или не. Ако предварително знае, че като човек ще трябва да извърши едно престъпление, в това Духът би бил обречен. Но знайте, че никой не е предопределен за престъпление и че всяко престъпление, както и всяко друго действие, винаги е резултат от желанието и свободната воля.
„Освен това вие винаги бъркате две много различни неща: материалните успехи в живота и действията на моралния живот. Ако съществува неизбежност понякога, то е само във връзка с материалните събития, чиято причина се намира извън вас и които са независими от вашата воля. Що се отнася до действията на моралния живот, те винаги произлизат от самия човек, който следователно винаги има свободата да избира. По отношение на тези деяния, никога не съществува фатална предопределеност.“ - Съществуват хора, които никога в нищо не успяват, които изглеждат преследвани от лош късмет във всичките си начинания. Това не може ли да се нарече неизбежна съдба?
„Това ще бъде една неизбежна съдба, ако искате да му дадете това име, но тя произлиза от вида на избраното съществуване. Въпроса е, че тези хора искаха да бъдат изпитани в един живот на разочарования, за да упражнят търпение и примирение.
Не вярвайте обаче, че тази неизбежност е абсолютна. Тя често е резултат от лъжлив път, по който такива хора поемат противно на тяхната интелигентност и способности. Всеки, който иска да преплува една река, без да знае как да плува, има големи шансове да се удави. Същото се случва по отношение с повечето житейски събития. Човек почти винаги би имал добър успех, ако се стремеше към това, което е във връзка с неговите способности. Това, което го погубва, е неговото самочувствие и амбицията му, които го отклоняват от пътя, който е негов и го карат да сметне за призвание онова, което не е нищо повече от желание за задоволяване на определени страсти. Проваля се по своя вина. Но вместо да обвинява себе си предпочита да се оплаква, че е роден под нещастна звезда без късмет. Например един човек, който би бил добър работник и би изкарвал прехраната си честно, но предпочита да стане лош поет и умира от глад. За всички ще има едно място в света, стига всеки да знае как да се постави на мястото, което му приляга.” - Социалните обичаи не задължават ли често човека да поеме по един път, когато той предпочита друг, и не е ли той подвластен на посоката на общото мнение, що се отнася до избора на неговите занимания? Това, което наричаме човешко уважение, не е ли пречка за упражняването на свободната воля?
„Не Бог, а хората създават социалните обичаи. Ако те им се подчиняват, то е защото им е удобно. Следователно такова подчинение представлява един акт на свободната воля, тъй като, ако искаха, биха могли да отхвърлят подобно иго. Защо тогава се оплакват? Не трябва да обвиняват социалните нрави, а глупавото себелюбие, което ги изпълва, и което ги кара да предпочетат да умрат от глад, отколкото да ги нарушат. Никой няма да вземе предвид тази саможертва направена за общественото мнение, докато Бог ще вземе предвид саможертвата,
която правят със своята суета. Това не означава, че човек трябва без необходимост да конфронтира това мнение, както правят някои, в които има повече желание за оригиналност, отколкото истинска философия. Толкова глупост има в това някой да търси да бъде сочен с пръст или считан за странна птица, колкото разумно е да слезе доброволно и без мърморене, когато не може да се задържи на върха на скалата.“ - Както има хора с лош късмет във всичко, други съдбата изглежда ги облагодетелства, тъй като всичко им се получава добре. На какво се дължи това?
„Обикновено тези хора знаят как да се държат по-добре в техните работи и компании. Но може да бъде и един тип изпитание. Големият успех ги опиянява, осланят се на съдбата си и често плащат за този успех по-късно, чрез жестоки поражения, които благоразумието щеше да помогне да избегнат.“ - Как може да се обясни, че добрия късмет благоприятства някои хора в обстоятелства, които нямат нищо общо с волята, нито с интелекта: в залозите, например?
„Някои духове предварително са избрали определени видове удоволствие. Шансът, който ги облагодетелства, е едно изкушение. Този, който печели като човек, губи като Дух. Това е едно изпитание за вашата гордост и вашата алчност.“
Проучванията сочат, че около 25% от хората, спечелили от лотарията, отново са станали бедни. Защо? Просто защото не всеки е в състояние да управлява едно богатство.
Тук ще цитираме един интересен случай, случил се в Бразилия през 1983 г.: младият Антонио, на 19-годишна възраст, спечели 30 милиона реала от лотарията (около 15 милиона лева).
В интервю Антонио споделя, че парите са били толкова много, че никога не е предполагал, че ще свършат. След като взима богатството си, той се премества да живее в 5-звезден хотел, където организира екстравагантни партита, пропилявайки всеки ден едни истински богатства. Купува скъпи коли и дава пари на вятърa.
Разбира се, от материална гледна точка Антонио наистина се радваше на живота на милионер, на признанието и силата, които парите дават на едно човешко същество, особено като беше и толкова млад и неопитен по това време.
Въпреки това той не направи никакви инвестиции, нито дългосрочни нито средносрочни.
Само за пет години той загуби всичко, върна се в дома на майка си и започна да работи като помощник в един ресторант.
- По този начин фаталността, която сякаш управлява съдбините на човек в материалния живот, също ли е резултат от нашата свободна воля?
„Вие сами избирате своето изпитание. Колкото по-сурово е то и колкото по-добре го понесете, толкова повече ще ви издигне. Онези, които прекарват живота си в човешко изобилие и късмет, са малодушни Духове, които остават стационарни. За това броят на хората без късмет е много по-голям от този на щастливците на този свят, тъй като Духовете, в тяхното мнозинство, търсят изпитанията, които са най-полезни за тях. Те отлично виждат безполезността на вашите почести и удоволствия. Освен това и най-щастливото съществуване винаги е трескаво, винаги е безпокойно, дори при липсата на болка.“ (525 и сл.) - Откъде идва изразът: Да се родиш под една добра звезда?
„Древно суеверие, което обвързва съдбите на хората със звездите. Алегория, която някои хора допускат глупостта да приемат буквално.“
0 Коментара